Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
яну
20

Защита на човешки права

08 Януари 2016
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВОТО ЗА КСЕНОФОБСКИ НАГЛАСИ И ЕЗИК НА ОМРАЗАТА

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКЛАД Проучването е част от проекта „Преход с изкуство и познание“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че то отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България. ВЪВЕДЕНИЕ Предвиденото по проекта „Преход с изкуство и познание“ изследване на онлайн пространството за ксенофобски нагласи и език на омразата включва два етапа. Настоящият заключителен доклад обхваща втората половина от изпълнението на проекта (май 2015 – декември 2015 г.) и има за цел да установи дали реализираните дейности са повлияли върху негативните обществени нагласи и езика на омразата. Първоначалното изследване категорично показа, че медиите, макар да избягват крайните ксенофобски квалификации и да се придържат по-скоро към неутралния изказ, често се превръщат в провокатор на език на омразата. Очерта се също негативна картина на преобладаващи читателски коментари, сеещи ненавист или призоваващи към насилие и саморазправа. Трябва да отбележим, че вторият етап от проучването обхваща период, в който бежанската вълна към България се засили. По данни на Държавната агенция за бежанците към МС, ако през януари 2015 г. регистрираните молби за закрила са били 1070, то през юни те скачат на 1628, а най-големият пик е през октомври (3545, т.е. три пъти повече, отколкото в началото на годината).(1) Това естествено се превърна във водеща тема за медиите, които ежедневно я експлоатираха. От своя страна това повиши страховете и негативните нагласи в българското общество към търсещите закрила. В силен катализатор на тези процеси се превърнаха и терористичните атаки в Париж от 13 ноември. Според проучване на Алфа Рисърч мнозинството от българите (52%) са на мнение, че опасността за България е същата, както за Франция и останалите европейски страни. (2) МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО За да се направи сравнение с резултатите от първото онлайн проучване, отново бяха измерени и анализирани количествени показатели като брой негативни и положителни новини, както и брой негативни и положителни коментари, публикувани в различни онлайн медии и социални мрежи. Извършен е и семантичен анализ на текстовете, който да установи доколко е използван в тях езикът на омразата. АНАЛИЗ НА НОВИНИТЕ, ПУБЛИКУВАНИ В МРЕЖАТА Когато една тема постоянно присъства в медийния дневен ред и е винаги на първа страница, тя неизбежно започва да се превръща във важна и за обществото. Бежанската криза, задържането на нелегални имигранти, каналджийството и трафикът на хора, въвеждането на квоти за прием на бежанци в страните от ЕС са темите, които постоянно циркулираха в медийното пространство през разглеждания период и неизбежно приковаваха общественото внимание. Терористичните атаки в Париж, които дни наред бяха тема номер едно за всички медии, оказаха също много силно влияние върху обществените нагласи и повишиха страховете. В проучването са обхванати и анализирани 65 новини и статии, публикувани в 40 различни медийни сайта. (Виж Приложение 1) Данните показват, че отново имат превес т.нар. неутрални публикации (53), докато носещите позитивно послание са едва 10, негативните са само две. (Фиг.1) В настоящото проучване, за разлика от първото, новините с изявен положителен или отрицателен заряд са по-малко, макар числеността на анализираните публикации да е по-голяма. (В проучвания период ноември 2014-април 2015 г. от общо 55 новини, 13 бяха позитивни и 6 негативни).

свали документа
09 Ноември 2015
"ДУМАТА СТРЕЛА НЕ Е, ПЪК В СЪРЦЕТО СЕ ЗАБИВА” ИЛИ ЗА ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА

Проучването е част от проекта „Преход с изкуство и познание“, финансиран в рамките на Програмата за покрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че то отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

свали документа
09 Ноември 2015
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВОТО ЗА КСЕНОФОБСКИ НАГЛАСИ И ЕЗИК НА ОМРАЗАТА

Предвиденото по проекта „Преход с изкуство и познание“ изследване на онлайн пространството за ксенофобски нагласи и език на омразата включва два етапа с цел да се направи сравнителен анализ и да се установи настъпила ли е качествена промяна в резултат на заложените дейности. Настоящият начален доклад обхваща първата половина от проекта (ноември 2014 г. – април 2015 г.). Основна цел на проекта е бежанците, търсещи закрила в България, в частност деца и младежи, да постигнат лична идентификация чрез изкуство, както и успешно да се интегрират в българското общество чрез образование и професионално обучение. Специфична цел е да подпомогне разпространението на механизми за взаимопомощ и солидарност чрез мултикултурен диалог, обучения и групи за взаимопомощ в общността на маргинализираната група. Очакванията са ксенофобията и езикът на омразата да бъдат повлияни в резултат на активното въвличане на гражданското общество в проекта. ЕЗИК НА ОМРАЗАТА – ЕТИМОЛОГИЯ НА ПОНЯТИЕТО Езикът на омразата, според определението на Съвета на Европа , обхваща всички изразни форми, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза въз основа на нетолерантност, включително: нетърпимост, изразена като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, мигрантите и хората с имигрантски произход. В речниците ксенофобията (от гр. ????? – ‘непознат, чужденец’ и ????? – ‘боязън, страх’) е определяна като негативна нагласа, ирационален страх и ненавист, враждебност към непознати, чужди неща, обикновено хора. Различни социологически изследвания на общественото мнение показват, че в последните години тези негативни явления намират все по-широка почва у нас. Роми, турци и хомосексуалисти са основните жертви, подложени под обстрела на езика на омразата. Започването на войната в Сирия (2011г.) и засилващата се бежанска вълна у нас от 2013 г. повишиха негативизма и ксенофобията на българите и към имигрантите. Според проучване на фондация „Отворено общество“ от 2013 г. основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи са медиите, семейството и приятелите. (1) МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО За целите на изследването са измерени и анализирани количествени показатели като брой негативни и положителни новини, както и брой негативни и положителни коментари, публикувани в различни онлайн медии и социални мрежи. Направен е също така семантичен анализ на текстовете, за да се установи използван ли е в тях езикът на омразата.

свали документа
06 Август 2015
Бюлетин на Български хелзински комитет за месец август 2015

През юли БХК представи най-мащабното си изследване за полицейското насилие в България, проведено в 29 места за лишаване от свобода, където са анкетирани 1 691 затворници. Също така БХК изпрати отворено писмо до президента във връзка с дефицитите в приетия на 29 юли 2015 г. от парламента Закон за Националната служба за охрана. Продължи етническото напрежение в община Гърмен, където беше планирано разрушаването на още две къщи. На 10 юли 2015 г. българското правителство получи писмо от Европейския съд по правата на човека в Страсбург с въпроси относно мерките за осигуряване на алтернативно настаняване на засегнатите. Още от юли и правозащитни събития през август вижте в бюлетина.

свали документа
14 Юли 2015
Добри практики от други държави за участие на НПО в подпомагането на избрани уязвими групи при взаимоотношенията им с институциите

Изследването е на Миряна Илчева от Център за изследване на демокрацията. Уязвимите групи, обект на изследване на инициативата „Гражданските организации: гаранция за равни права на уязвимите групи пред държавата" – лишени от свобода, жертви на трафик, пострадали от домашно насилие, както и лица, търсещи закрила, и други уязвими групи чужденци – са във фокуса на работата на държавни органи и неправителствени организации, както в страните – членки на Европейския съюз и държавите донори (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), така и в множество държави извън европейския континент. Настоящият доклад си поставя за цел да обхване разнообразната картина на взаимоотношенията между власти и гражданско общество в защита на уязвимите групи в широк времеви и географски обхват, тъй като срещаните в България проблеми са намерили решение в различни периоди от развитието на политиките и практиките в различните държави. Крайната задача на анализа е да съдейства за подобряване на условията за българските НПО, предоставящи юридическа и административна помощ на избраните уязвими групи, чрез трансфер и подходяща адаптация на съществуващи добри практики.

свали документа
26 Март 2015
Правата на човека в България през 2014г.

Акценти в доклада на Български хелзинкски комитет за 2014 г. са следните теми: реформа в съдебната власт, слово на омразата, положението в местата за лишаване от свобода и насилието срещу деца в институциите.

свали документа
09 Февруари 2015
Пропускайки същетвеното. Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България

Амнести Интернешънъл е глобално движение с повече от 3 милиона поддръжници, членове и активисти в над 150 държави и територии, които се борят срещу тежки нарушения на човешките права. Нашата цел е всеки човек да се ползва с всички права, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни стандарти за човешки права. Ние сме независими от всяко правителство, политическа идеология, икономически интереси или религия и сме финансирани главно от членовете ни и обществени дарения.

свали документа
17 Октомври 2014
Наръчник за хора, търсещи закрила в България

Наръчникът е предназначен е за ползване основно от чужденци, търсещи закрила. На достъпен и разбираем език наръчникът дава информация за процедурата по регистрация на молба за убежище и международна закрила в България и по нейното разглеждане и решаване. Автор на наръчника е адв. Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти при Български хелзинкски комитет (БХК). Изработен е по поръчка на Представителството в България на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на Обединените Нации (ВКБООН).

свали документа
14 Юли 2014
„Сирийските бежанци в Европа – какво Европа може да направи за осигуряване на закрила и солидарност“

В своя нов доклад ВКБООН призовава държавите да гарантират достъпа до територията си, включително справедливи и ефективни процедури за предоставяне на закрила, да осигурят подходящи условия за настаняване на търсещите убежище и да търсят активно други програми, които могат да осигурят закрила и сигурност за бежанците, бягащи от конфликта в Сирия.

свали документа
21 Март 2014
"Тенденции в убежището", доклад на ВКБООН за 2013

ВКБООН следи принудителното разселване в световен мащаб и издава редица доклади всяка година, показващи тенденциите в целия свят. Трите основни компоненти на глобалното принудителното разселване са вътрешното разселване, броя на бежанците и броя на хората, търсещи закрила (общо възлизащи на 45,2 милиона души, според данните от началото на 2013 г.). В доклада „Тенденции в областта на закрилата 2013“ се отбелязва рязко покачване на броя на подадените молбите за закрила в 44 от индустриализираните страни през 2013 г., в следствие главно от кризата в Сирия.

свали документа
27 Септември 2013
Оцеляване след войната: животът на сирийските бежанци и имигриралите в Ливан

Второ проучване на "Лекари без граници" от 2012 се провежда в рамките на 8 месеца. Докладът е насочен най-вече към работата на "Лекари без граници" със сирийските бежанци, на които екипът предоставя безплатна медицинска помощ. Според получените данни условията на живот и здравния статус на бежанците се влошават все повече. Кризата в Сирия подтиква все повече от своите граждани да напуснат страната си, за да открият по - добро и безопасно място за живот. Материалът е на френски език.

свали документа
26 Ноември 2012
Конвенция на ООН за правата на детето

Конвенция на ООН за правата на детето. Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г. Източник: http://www.unicef.org/

свали документа
01 Март 2012
Специалните домове за временно настаняване на чужденци - quo vadis?

Доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека, мониторингови доклади на НПО, обществен натиск, но липса на политическа воля за промяна, години наред. Търсещи закрила, непридружени деца, нелегални имигранти, хора, заплаха за националната сигурност според ДАНС, всички настанени в един „дом“.

свали документа
14 Февруари 2012
АГЕНЦИЯТА ЗА ОСНОВНИТЕ ПРАВА ПРЕПОРЪЧВА ДА СЕ УКРЕПИ КАПАЦИТЕТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ В ПОМОЩ НА ЖЕРТВИТЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ В ЦЯЛА ЕВРОПА

Агенцията на Европейския съюз за основните права публикува доклад за приложението на европейската директива за расово равенство - Директива 2000/43, в който са отбелязани позитивните моменти, както и изводи за необходимост от обсъждането на възможности за повишаване на финансовите ресурси на организации, работещи в подкрепа и консултиращи жертви на дискриминация. В него още веднъж е подчертана нуждата от събирането и анализирането на адекватни данни отделно по признаците етнически произход или раса, за да послужат те като база и отправни точки за разработването на политики за превенция или за насърчаване на равенството. Европейската Директива за расово равенство (Директива 2000/43 ) е ключовата част от законодателството на обединена Европа за борба са дискриминацията на основата на етнически произход и раса и за ефикасно прилагане на принципа за равно третиране. Директивата е приета през 2000г., а докладът е фокусиран върху приложението й и предизвикателствата повече от 11 години след това. Правото на равенство и забраната за дискриминация са закрепени и в чл.21 от Хартата на основните права на ЕС, която от влизането в сила на Лисабонския договор получи юридическата сила на първично право като учредителните договори на ЕС. Агенцията за основните права Основните заключения в доклада на Агенцията за основните парва относно Директивата за расовото равенство са : ? Тя доведе до въвеждането на нова и по-ефективна правна рамка за борба с дискриминацията, основана на раса или етнически произход и за насърчаване на равенството. Отбелязани са ред позитивни примери за прилагането й.Но има и ред предизвикателства, които пречат на пълното постигане на целите й. ? Директивата и защитата, която тя предоставя, не са толкова широко популярни сред хората от етническите или расови малцинства в Европа, както и сред социалните партньори.Това на практика възпрепятства хората да потърсят своите права и намалява честота и вероятността за получаване на обезщетения или налагането на санкции за расова или етническа дискриминация.Заради това институциите,органите за равенство, неправителствените организации , синдикатите и организациите на работодателите трябва да продължат усилията си за повишаване на информираността относно механизмите и правилата за защита от дискриминация.За постигането на по- голяма ефективност целевите групи на дейностите за повишаване на информираността трябва да включват както потенциалните жертви, така и работодатели, доставчици на услуги и всички други лица и субекти, които са потенциално в състояние да извършат нарушение на принципа на равенство. ? Достъпът до съдебни, квази-съдебни или административни процедури, както и медиацията са съществена част от ефективното прилагане на забраната за извършване на дискриминация. Ефективността на такива процедури може да се окаже подкопана, когато жертвите на дискриминация са разколебани или не са склонни да ги ползват. Ред фактори се явяват възпиращи за възползването от процедурите за подаване на оплаквания за дискриминация, като правната помощ на жертви на дискриминация; разходите за дела; страхът от негативни последици;схващането, че подаването на оплакване няма да промени нещата; толерирането или липсата на критична чувствителност към прояви на дискриминация; опасенията, че случаят на чувстващия се за пострадал няма да бъде признат за забранена от закона дискриминация. ? Необходимо е да се обърне внимание и да се обсъди евентуалното разширяване на правомощията на органите за равенство с компетенции за провеждане на квази –съдебни процедури. Също така е нужно либерализирането на правилата, за да могат неправителствени организации и други граждански организации да подпомагат жертвите на дискриминация, както и да се увеличи финансирането на подобни организации. Те трябва да имат възможност да започват процедурите от свое име и без да има конкретна и персонално индивидуализирана жертва на дискриминация. ? Адекватност на санкциите и обезщетенията за дискриминация – степента, в която процедурите за защита от дискриминация постигат своята цел, зависи от способността на решаващите органи да наложат или отсъдят адекватни санкции или обезщетения. ? Превантивни и насърчителни мерки - в доклада се споменава, че може да се отбележат превантивни или насърчителни мерки на случаен или проектен принцип, но те трябва да са систематични, особено в някои сфери - заетостта, жилищното настаняване и образованието. Дебело се подчертава, че без събирането и анализирането на адекватни данни отделно по признаците етнически произход или раса, е трудно да се разработват политики за превенция на дискриминацията или за насърчаване на равенството. Това е нужно за идентифицирането на проблемните области, както и за измерването на успеха и ефективността на подобни политики. Пълният текст на доклада е достъпен на интернет страницата на Агенцията за основните права http://fra.europa.eu/fraWebsite/attachments/FRA-RED-synthesis-report_EN.pdf

свали документа
10 Януари 2012
REFUGEE CHILDREN: integration of the most vulnerable

Transform the luck of the few into the right of all. Katarina Tomasevski, special rapporteur on the right to education of the UN commission on human rights (1998 – 20040, founder of the Right to Education Project

свали документа
23 Декември 2011
Свободата на изразяване не включва словото на омразата

Всеки знае, че има право на свободно изразяване, но това не е достатъчно за изграждането на едно демократично и толерантно общество. Необходимо е да се знае до къде се разпростира тази свобода – правото на свободно изразяване на мнение свършва там, където започват достойнството и правото на добро име на другите индивиди от обществото, зачитането на които е също толкова ценно и значимо за демократичността на обществото. Теоремата на видния американски социолог – Уилям Томас (1863г.-1947г.) гласи: „Ако хората определят ситуациите като реални, те стават реални в своите последствия”. С други думи казано, необективното интерпретиране на ситуацията предизвиква действие, повлияно от субективните възприятия на индивида за нея. Дори и наличието на друга обективна преценка на ситуацията, не е от значение за индивида и не може да му помогне, за да го напътства и води в неговите навици и поведение. Примери безброй: ако много хора повярват на някакъв слух, че банката им е фалирала, то всички ще изтеглят парите си от тази банка и тя наистина ще фалира, въпреки, че историята е започнала просто от един слух. Класически образци на действието на тази теорема могат да се намерят за банки и финансови институции в цял свят, а защо не и у нас – например останалата в миналото криза с т.нар. финансови пирамиди. Друг пример за потвърждаване на теоремата е свързан с петролната криза през 1973г., в резултат на която възниква т.нар. „паника за тоалетна хартия”: Слухът за очакван дефицит на тоалетната хартия, в резултат на петролното ембарго, кара хората да се презапасяват и наистина се стига до дефицит, който потвърждава слуха. Това показва способността за само-изпълняемост на слуховете. Тази теорема, пренесена на плоскостта на свободата на изразяване или използване на враждебното слово, също има своето потвърждение и примери, като някои, широко използвани в Хитлеристка Германия, призиви за лишаване на евреите от права и поставянето им извън закона или лозунги от рода – „евреите са нашето нещастие”; „евреите са нежелани тук”. След свободното им изразяване в действителност се стига до приемането на закони, лишаващи евреите от права; до Кристалната нощ на 9-10 ноември 1938г., белязана с погром над синагоги и имущество на евреи; до депортирането в лагери и унищожителния Холокост – геноцид над евреи, хомосексуални, хора с увреждания, комунисти, цигани, славяни, военнопленници и политически затворници с милиони човешки жертви. Заради този си ефект и способност, свободата на изразяване в днешно време е ограничена и тя не включва словото на омразата. Въпреки това и днес, особено зад анонимността в интернет, враждебното слово намира подходяща почва за необезпокоявано експлоатиране. То е на път да се превърне в мълчаливо толерирана норма и стандарт, защото разпознаваемостта и чувствителността клонят към нула. От друга страна липсата на кураж за реагиране също помага на омразата да вирее и да бъде разпространявана широко и чрез интернет. Ето и някои от тези форми на изразяване, които се ползват без каквото и да е притеснение, но всъщност биха се вместили в концепцията на забраненото слово на омразата: Макар и да казваме, че жените в България са еманципирани и равни по права на мъжете, то все още към новините, съобщаващи за издигнати жени- кандидати за заемане на изборни постове в местната власт, се пишат крайно негативни коментари: „ Кметът трябва да е мъж, областният също.”, „Градът никога не е имал жена- кмет и няма да има… Да не е детска градина?Осъзнайте се!НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ЖЕНИ ДА ВИ УПРАВЛЯВАТ!!!СЪБУДЕТЕ СЕ!!!”, „…защо не се отдадеш на семейството си, не се пускай в неща, от които не разбираш…”,”…няма да изберат жена за кмет…”. Докато такива призиви се толерират, дали съзнателно или несъзнателно, от водещи интернет информационни издания, резултатите от усилията за равностойното представителството на жените в управлението трудно биха се променили въпреки, че жените числено не са малцинство. Според официалните статистики броят на жените сред населението в България е малко по- голям от този на мъжете (жените са 51,3% , а мъжете 48,7%). Едва около 10% от общинските кметове в страната са жени, а жените – общински съветници са около 1/4 от общия брой за страната. Дали посочените по-горе форми на изразяване по отношение на жените ще потвърдят теоремата на Томас за резултатите от местните избори след 20 дни? Едва ли би могло да има съмнение за тези, които вече са разгледали кандидатските листи и са обърнали внимание на отредените представителство и място на жените в тях. Що се отнася до враждебното слово, насочено към етнически и религиозни малцинства, то се експлоатира, интензивно и опасно, не само в интернет – коментарите и призивите градират от леко закачливи, осмиващи, унизяващи, заклеймяващи, обвиняващи цели общности до страшно звучащи заплахи за физическа разправа и унищожение. Модераторите на интернет сайтове дали не обръщат внимание на тях или вниманието им не може да ги фокусира, изхождайки от идеята, че „това е в реда на нещата”. В последните дни подобни призиви не само заляха интернет пространството, но и улиците. Дали тази норма не се сформира и от това, че публични личности, без свян и наказание, дори и със симпатиите на широката общественост, толерират или ползват подобен език? Нали ролята на публичните личности е да задават посоката на мнения и настроения, на одобрението и отхвърлянето?! След като хора, с отредена влиятелна обществена роля, могат да толерират или да се изразяват по подобен начин, защо да не го прави редовия гражданин, още повече скрит зад завесата на интернет! Иначе изразяването на нетолерантност чрез слово е престъпление по чл.162 от Наказателния кодекс, но обикновено такива дела почти не стигат до съдебната зала. Може това да е един от факторите, заради които рядко се отдава значение на вредността на словото на омразата. Друг фактор е безучастното наблюдение. Бъди активен, сигнализирай за употребата на враждебното слово: http://antidiscriminationhelpcenter.eu Настоящата статия стана възможна благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера” в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”.

свали документа
23 Декември 2011
Плевенският административен съд присъди обезщетение от 1500 лева за морални вреди за дискриминация поради увреждане

С решение от 14.09.2011г. Плевенският административен съд осъди Община Габрово да плати 1500 лева обезщетение за морални вреди на човек с увреждане, заради това, че на 03.09.2009г. не е могъл да влезе и разгледа етнографски комплекс „Етъра”. Местната власт не е била приспособила архитектурната среда за нуждите на хора с двигателни увреждания, но е имала задължение да стори това като собственик на етнографския комплекс. Ищецът е човек с увреждане, който ползва инвалидна количка и при опита си да посети етнографския комплекс не е могъл да го стори,заради това, че не е имало осигурен достъп за хора с двигателни затруднения. Това предизвикало чувство на унижение и оскърбление у ищеца от бездействието на общинската власт. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Това не е първият случай на осъждане на общини, заради това, че не са привели градската среда в достъпен за хора с увреждания вид. Вече е установена трайна практика на съдилищата да отсъждат обезщетения за неимуществени вреди на хора с увреждания за изолацията, в която изпадат в резултат на бездействия на местните власти – тротоари без скосявания, непригоден обществен транспорт или там където е пригоден, то е сторено по неизползваем начин, липса на истински проходими рампи до обществени сгради и куп други физически бариери. Обезщетенията варират около 10 500 лева на човек за почти двугодишен период на социална изолация, поддържане на чувство на зависимост и непълноценност. източник Сдружение „Кубера” http://antidiscriminationhelpcenter.eu

свали документа
25 Септември 2011
Капка Панайотова: Има малцина смелчаци и авантюристи сред хората с увреждания, които се осмеляват да се движат в изключително ...

Капка Панайотова, изпълнителен директор на Центъра за независим живот, в интервю за Агенция „Фокус”.

свали документа
   1  2    »

Търсене на публикация