Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
апр
25



Алтернативите на запрещението - все по-близки до хората с увреждания

Доскоро за много от съдиите в България решението за поставяне на едно лице под запрещение беше сравнително лесна процедура. Поради липсата на алтернативен механизъм магистратите залагаха почти изцяло (и единствено) на медицинския критерий - експертизи и доклади на вещи лица за психично-здравното състоянието на лицето с увреждане, и по-малко на личните си впечатления, придобити в съдебната зала. И така – стига само веднъж съдът да бе сезиран с молба, и лицето биваше поставян под запрещение. Днес обаче окръжните съдии са изправени не само пред противоречието на националното законодателство с нормите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), но и пред моралната дилема – дали да 

„защитят" интересите на Човека с интелектуално затруднение или психично-здравен проблем, като му забранят да упражнява основните и гражданските си права, или да признаят наличието на воля у това лице, като да го „приравнят" на всички останали дееспособни граждани. Действащият закон не дава алтернатива на съда. Но един законопроект го прави – това е проектът на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.  


В края на април 2015г. в София се проведе голям международен  правен семинар, посветен на темата „Дееспособността като универсален стандарт за пълноценност на човека. Международните перспективи и българската правна реформа". Акцентът на събитието бе проектозаконът за физическите лица и мерките за подкрепа в контекста на успешните практики по прилагането на стандартите на член 12 от КПХУ в другите страни, парламентарното разглеждане на проекта на Закон за подкрепено вземане на решения в Ирландия, както и актуалната съдебна практика по проблемите на дееспособността на хората с увреждания в Германия. Организатори на срещата бяха Български център за нестопанско право и Министерството на правосъдието в партньорство с Института за държавата и правото към Българска академия на науките.


Темата за промяната в уредбата на дееспособността предизвика засиления интерес на съдийската общност, прокуратурата, адвокатите и академиците в България. Ако режимите на поставяне под запрещение бъдат отменени и заменени с новата система от мерки за подкрепа, това ще означава, че окръжните съдии ще имат още по-голяма не само формална, но и морална отговорност. Те ще бъдат задължени да проверяват наличието на всички условия за определяне на мярка за подкрепа – дали ответникът (лицето, спрямо което ще се приложи мярката) е пълнолетно лице с интелектуално затруднение, психично разстройство или деменция и дали вследствие на този свой проблем изпитва сериозни затруднения при вземането на самостоятелни решения. Магистратите също така ще трябва да събират доказателства, да изследват доверителната връзка между подкрепящия и подкрепяния и да взимат под внимание желанията и предпочитанията на човека с увреждане. И при условията на новия закон участието на прокурор в делата за определяне на мерки за подкрепа ще бъде задължително.

Едно от най-силните изказвания по време на семинара изхождаше от  д-р Мария Мамери-Латцел, районен съдия в Кьопеник, Германия. Тя успя да развълнува всеки един от участниците в залата, като заяви, че  немските съдии въобще не изследваме въпроса за това, дали лицата с увреждане имат воля. Дори тези в най-тежко физическо и ментално състояние имат такава.". Тя подчерта, че в Германия изключително много се държи на задължението на съдията да осъществява личен контакт с лицето с увреждане преди предприемането на съдебна намеса. Д-р Латцел припомни, че в немското законодателство няма пълно запрещение, но съществува фигура, подобна на настойника, чието основно задължение е да следва волята на запретения. Съдията не пропусна възможността да изрази искреното си възхищение от амбициозната и изключително прецизна уредба в законопроекта.

Настойничеството в Германия е премахнато още през далечната 1992 г., а термини като „отнемане на дееспособност", „ограничаване на дееспособност" изобщо не са познати на немската доктрина. Д-р Валентин Айчеле от Германския институт за правата на човека успокои българските съдии, които разтревожено търсеха отговор на въпроса: „Какво ще се случи с всички запретени след въвеждането на новия режим?". Немският юрист сподели опита на Германия, като заяви, че тези лица са били преосвидетелствани наново в рамките на висящия преходен период до влизане в сила на новия закон. „Проектът Ви дори е надминал немската уредба!" с възхита д-р Айчеле изтъкна достойнствата на новата уредба.

Въпреки несъвършенствата и празнотите в действащата социална система в България д-р Майкъл Бах обясни, че не е нужно да се изгражда изцяло нова система, която да се пригоди към изискванията на законопроекта. Достатъчно е да се извърши активно включване на подкрепящите лица във вече съществуващата социална система. Според него ЗФЛМП отразява вече действително случващото се в живота на българите и това налага предефиниране на понятието „дееспособност". „Конвенцията на ООН задава само принципни положения, но не и конкретни решения. Със ЗФЛМП вие давате правилното решение", с оптимизъм заяви д-р Бах.

От презентацията на д-р Елинор Флин, заместник-директор на ирландския Център за право и политики за хора с увреждания, стана ясно, че в Ирландия се правят психологически тестове за установяване на ментални проблеми, но законът е такъв, че дава право на всеки ирландски гражданин да взима „неразумни решения". Въпреки че страната все още не е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, на практика там вече се прилага процедурата за подкрепено вземане на решение. В Ирландия не е задължително представителят на човека с увреждане на всяка цена да бъде негов роднина. Такъв може да бъде и негов приятел. Той се назначава от съда, но се избира самостоятелно от лицето с увреждане и действа не в негов „най-добър интерес", а съобразно желанията и предпочитанията му. Забранено е позицията да се заема от социални работници или директори на специализирани институции. Радвам се, че в ЗФЛМП е спазен принципът, на който и ние в Ирландия държим – лицето с увреждане да бъде този, който взима решенията, а не просто неовластен участник в процедурата", сподели впечатленията си д-р Флин.

Ако в България постановяването на съдебно решение, с което се отхвърля искане за поставяне на едно лице под запрещение, днес все още се възприема като феномен, то в Израел още от началото на 90-те съдиите смело отказват принудителното настаняване на хора с увреждания в институции. Адвокат Йотам Толуб от Израелски център за правата на хората с увреждания развенча мита за запрещението като единствено защитно средство срещу злоупотреби с лица с увреждания. Той предложи логични разрешения на най-„кошмарните" според общественото мнение проблеми – 1) срещу банковите измами – налагане на ограничение спрямо лицето с увреждане, което да не може да се разпорежда с определена максимална сума пари; 2) срещу имотните измами - вписване в специални регистри  и забрана за разпореждане с недвижим имот, в случай че няма предварително одобрение от трето лице; 3) срещу търговските измами -  засилена защита на потребителските права на хората с увреждания.

През 2014г., след като българската държава бе осъдена от Съда в Страсбург по делото „Станев срещу България", съдии от Софийски градски съд отправиха питане до националния омбудсман Константин Пенчев относно това, как да действат в практиката си, така че да прилагат Закона за лицата и семейството от 1949 г., без да нарушават човешките права, но едновременно с това и да спазват изискванията на КПХУ. В тази връзка старшият правен съветник на Хагската конференция по Международно частно правог-жа Мая Гроф, аргументирано припомни юридическото задължението за спазване  нормите на международното частно право от всички държави членки на ЕС да спазват. Мерките за подкрепа трябва да са строго персонализирани и в тази връзка ЗФЛМП напълно съответства на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания", отбеляза г-жа Гроф. Тази независима експертна оценка даде да се разбере, че с приемането на новия режим България ще изпълни изцяло ангажимента си по Конвенцията и няма да допусне българските съдии ежедневно да нарушават човешки права.   

Въпреки че Конституцията на Република България провъзгласява равенството на всички хора по достойнство и права при това - без компромиси и без изключения, все още една голяма група граждани се третират като по-равни от други. „С този закон можем да се превърнем в авангарда на Европа!" с гордост заяви д-р Атанас Славов, съветник на министъра на правосъдието. Той представи положителните промени, които биха настъпили с приемането на ЗФЛМП – отчитане на личния избор на лицето с увреждане, задълбочено изследване на доверителната връзка между подкрепящ и подкрепян с цел избягване конфликт на интереси и злоупотреби с лицата с увреждане, пропорционалност и срочност на мерките за подкрепа и т.н.

Проведените дебати по време на семинара създадоха положителното усещане, че по-голямата част от съдийската общност подкрепя новия режим. Тя съзнава необходимостта от премахването на запрещението като един морално остарял институт на правото, но все още не е напълно убедена, че законопроектът в този му вид е готов да бъде прилаган при действащите условия в България.   

Със закриването на международния семинар министърът на правосъдието Христо Иванов откри пътя към новите дискусии по текстовете на законопроекта и приобщаването на повече съдии в обществените обсъждания, без да поставя краен срок за тях. Той заяви, че законопроектът няма да бъде внесен в Министерски съвет, докато самият той не бъде убеден, че е получил подкрепата преди всичко на съдийската общност, която всъщност ще прилага закона в бъдеще.    

Надали днес някой може да заяви с категоричност, че е предпазен от евентуално изпадане в състояние на психично разстройство или деменция. Подкрепата на един законопроект, даващ готови решения на проблеми, срещу които никой от нас не е имунизиран, може да се окаже мъдър ход за цялото ни общество. С приемането на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа ще се извърши не само законодателна, но и културна промяна. Ще заключа с думите на д-р Елинор Флин: "По-често законът следва естественото развитие на обществото, но има и друга страна на монетата - защо този път обществото да не последва закона в България?". Същото се питам и аз: „Защо да не?!"