Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
29



"Програма Достъп до информация": Властта трябва да мине и онлайн

Повече властови органи да са длъжни да предоставят достъп до обществена информация, да се създаде независим орган или да се определи министър, който да отговаря за контрола по прилагане на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и по-бързи съдебни производства по жалбите срещу откази.


Тези предложения са записани в доклада на "Програма Достъп до информация", които ще бъдат изпратени на законодателната и изпълнителната власт. Той бе представен днес от съставители му - Гергана Жулева, Александър Кашъмов, Дарина Палова и Кирил Терзийски.


Адвокат Кашъмов представи три групи проблеми около ЗДОИ и Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ), които са свързани с понятието открито управление.


Въпреки че ЗДОИ бе съществено изменен през 2015 г., остана


проблемът с кръга на задължените субекти


за предоставяне на обществена информация. В световен мащаб той се разраства, обясни Кашъмов.


Даде и примери как според практиката на властовите органи и на съда веднъж НЕК не е задължена, но създаден от нея друг субект е, защото е създаден от контролиран с обществени средства орган. Различието идвало от това, че веднъж се гледа буквата, а друг път - духът на закона. Друг пример е, че дружества, в които повече от половината капитал е държавна собственост, се смятат за задължен субект, а ако повече от капитала е общински, тогава то не е задължен субект. Защото общината не била възложител на обществени средства, обясни Кашъмов.


Друг проблем е, че


няма контрол в самата изпълнителна власт по прилагането на закона.


Няма министър, който да предоставя и годишни доклади за работата на институциите по ЗДОИ. Преди тази работа е вършел министърът на администрацията. Това влияе и на парламентарния контрол, обясни Кашъмов. "Депутатите трябва да ползват закона за информация, която трябва да им се предоставя само заради качеството им на народни представители", допълни още той.


Все още има институции, които не публикуват активно обществена информация или не отговарят на заявления за достъп до нея.


Липсата на контрол се отразява и на механизма за санкциониране при неприлагане на закона. Няма независим контрол извън съдебния.


"Министърът или кметът трябва да санкционират сами себе си",


заяви Кашъмов. В модерните общества има комисия или комисар по предоставянето на достъп до обществена информация.


В България има комисия за защита на личните данни, но няма за достъп до информация и така няма кой да балансира между двете неща


освен съдилищата. Те обаче работят със забавен график, разказа Кашъмов.


Даде и примери с дела, които тяхната фондация следи - започнали през 2016 г., но голяма част от тях са насрочени за разглеждане през 2018 г. "Информацията е топла, бързоразваляща се стока и това е сериозен проблем", заяви адвокатът.


Проблемите по прилагане на ЗЗКИ е, че при него няма надделяващ общ интерес. В много чужди държави при информация, която прикрива корупционни или други престъпления, надделява общественият интерес, а не фактът, че е класифицирана. "У нас не е така", обясни Кашъмов.


Той допълни, че


липсва законодателство за открито управление и няма общ принцип за онлайн заседанията на властови органи


освен ВСС и парламента. По думите на Кашъмов онлайн трябва да са заседанията и на комисии, подкомииси, както и срещите, в които участват органи на властта. Разказа и за борба на фондацията да получат информация за среща на депутата от ДПС Делян Пеевски с тогавашния вътрешен министър, която се оказала тайна. От думите му не стана известно за коя година и среща става дума.


Третата препоръка от доклада е по законодателен път да се създаде


задължение за осигуряване на публичен списък за декласифицирани документи.


Той коментира и законопроекта за изменение на правилника по ЗЗКИ за автоматично декласифициране. Според Кашъмов той е правилният път, но в него има още въпросителни. Защото има срок от 1 година, в която един документ е декласифициран, но след това той се унищожава. Важно е откога се брой този срок, защото може да се окаже, че за декласификацията разбират само служители и да унищожават документа с изтичане на срока, обясни той.


В отговор на журналистически въпрос Кашъмов заяви, че трябва законово изясняване на понятието "професионална тайна", с което се "измъкват" някои институции, когато дадена информация не е класифицирана. Според него "професионалната тайна" заобикаля ясните и дисциплиниращи разпоредби на ЗЗКИ. Върховният административен съд се е произнесъл с тълкувателно решение кога властови орган може да се позовава на професионална тайна. Проблемът при нея, е че няма срок за прилагането ѝ, обясни Кашъмов.


Иначе "Програма Достъп до информация" е спомогнала за написването на 66 жалби и писмени защити през миналата година след отказ за предоставяне на информация, обясни Кирил Терзийски. 23 от тях са били на граждани, 25 - на журналисти и 18 на неправителствени организации.


Гергана Жулева призова


правителството да предприеме стъпки към ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.


От една страна, защото представител на България е участвал в работната група по създаването ѝ, но по-важното е, че тя е международен договор, който създава рамките за открито управление.


За тазгодишния анализ на "Програма Достъп до информация", в рамките на който са изследвани сайтовете на 566 държавни и общински администрации, включително на всички министерства и Министерския съвет, държавните агенции и комисии, териториалните звена на изпълнителната власт, общини и институции като здравната каса, осигурителния институт и Академията на МВР, четете тук.




Източник: Дневник, 17 май 2017

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

23.05.2017
Болкан Асист: ФГУ е пространство за обмен на идеи отстояване на граждански каузи Болкан Асист: ФГУ е пространство за обмен на идеи отстояване на граждански каузи

Дни след Националната среща на Форум Гражданско Участие (ФГУ) „Точки на ...

19.05.2017
Национална среща за гражданско участие: точки на пресичане - какво ни свързва Национална среща за гражданско участие: точки на пресичане - какво ни свързва

Наскоро нашумя новата реклама на Хайнекен. Историята ни кара да се замислим можем ли да седнем ...

18.05.2017
„На турне” в Африка „На турне" в Африка

Решителна и неуморна, изложбата „Решавам=Съществувам" продължава да пътува по широкия свят, за да ...