English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Самарянски мед - историята на едно социално предприятие

 
Самарянски мед - историята на едно социално предприятие

През април 1998 г. неформална група от младежи започва да издирва живеещите на улицата деца в Стара Загора. Ежедневно по двама доброволци от групата посещават местата, където безпризорните деца прекарват голяма част от времето си. Правят всичко, за да печелят доверието и приятелството им – играят с тях, учат ги на различни неща, осигуряват им закуски и хляб, носят им и чисти дрехи.

Така започва историята на Сдружение “Самаряни“ от Стара Загора, което 18 години не спира да подкрепя деца и семейства в неравностойно положение. Един текст не би стигнал да изброим всичко, което „Самаряни“ са направили и правят за тях в града и областта. Затова избрах да ви представя социалното предприятие на сдружението, което произвежда мед. Ще ви срещна с Димо Димов, изпълнителен директор „без портфейл“ (както той се определя) и съучредител на „Самаряни". Той се занимава със застъпничество за граждански права, набиране на средства за организацията, създаване и управление на социалното предприятие, финансов и технически мениджмънт, провеждане на специализирани обучения и консултации за НПО.

За да поставят началото на социалното предприятие, Самаряни решават да не кандидатстват за външно финансиране, а да инвестират  средствата, с които разполагат в резервния фонд на организацията. След тримесечно проучване разбират, че пчеларството отговаря на поставените от тях критерии – да участват млади хора, да имат собствено производство и да предлагат продукти от него.

Как започнахте?


През 2002-2003 започнахме с 9 кошера, а след това добавихме още 9. Имахме голям късмет в началото, защото случихме на период, в който, както българите казват, и камъните пускат мед и от пролетта до есента завършихме със 100 % възвръщаемост на вложеното.

Какви продукти произвеждате и как ги реализирате?


Произвеждаме мед, прашец, клей и восък. Въведохме за първи път в града и лъжичките с мед със 100 % чист продукт – липов, акациев, лавандулов. Родителите ги купуваха на децата си вместо обичайните близалки. С добро качество и достъпна цена спечелихме повечето кафета в региона. По-късно обаче човекът, произвел матрицата на лъжицата повиши двойно цената и те станаха непродаваеми. Затова в момента не ги предлагаме. Продукцията си реализираме на едро и дребно, а най-честите места, на които тя може да се закупи, са изложения, базари и собствения ни онлайн магазин - https://www.samaritans.bg/v

Кои бяха вашите партньори в началото?


Търговско промишлената палата в Стара Загора ни помогна много. Важна роля изигра компанията SWENTY – Дания. Те бяха изключителен представител на стоките ни и благодарение на тях посетихме различни изложения. Сериозна роля имаше и финансирането от Сounterpart International, чрез което купихме основното оборудване, влязохме в международните програми, видяхме социални предприятия от целия свят и бяхме сертифицирани.

Отчитате ли някакви грешки при развитието на бизнеса?


Да, основна грешка бе скъпото оборудване, което купихме на по-късен етап, защото не можехме да направим толкова голям оборот. Едни са амбициите, друго е искането на пазара. Никой не е по-голям от него. Търси се евтино, по-евтино и още по-евтино.

Как намирате подходящите кадри?

Проблем е и намирането на кадри, и задържането им. Те трябва да обичат природата и пчелите, а също и да са физически здрави и да нямат алергии. Заедно с Тракийски университет в Стара Загора обучихме 20 човека, но за съжаление никой не започна бизнес с пчеларство, защото от една страна не успяха да се запалят достатъчно по професията, а и имаше очаквания за бърза и голяма печалба с малко труд. Двама от младежите обаче си отвориха ферма за щрауси. Имахме хора, които, след като усвоиха тънкостите на занаят при нас, започнаха собствен бизнес.

За какво използвате печалбата?

Тя е в подкрепа на Кризисния център, който управляваме. Центърът е създаден през януари 2004 г., като в него се предоставя възможност за кризисно настаняване и услуги за деца и жени, преживели насилие, останали без подслон, доходи, емоционална или материална подкрепа от близки хора. Използваме 300-400 кв. метра от двора на центъра (който общо е около декар и половина) за социалното предприятие. Там се намират и нашите кошери.

Какво е мнението Ви за социалното предприемачество у нас и неговото развитие?


В България социалното предприемачество не върви добре. Няма специализиран закон него. За НАП сме търговци като всички еднолични търговци и дружества. Нямаме преференции, нито данъчни облекчения. Не може да се преборим с големите заводи и предприятия.

Все още се надявам, че държавата ще създаде добри условия, въпреки че всички опити за създаване на цялостен закон за социалното предприемачество са замразени. За да се развива този вид бизнес трябват смели хора, лидери, които да търсят различни иновативни подходи за финансиране, за да си осигуряват независимост.


Снимка: Димо Димов


Автор: Благовест Илиев, стажант на НПО Портала, студент "Журналистика" в СУ

Сходни публикации

Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград

Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград

Бизнес академия BASE стъпва за втора поредна година в Благоевград, за да излъчи най-добрите начинаещи предприемачи в Югозападна

Устойчиво решение за жилищните проблеми на хора в риск от бедност

Устойчиво решение за жилищните проблеми на хора в риск от бедност

Хабитат България прилага модел за поетапно подобряване на жилищните условия чрез микрофинансиране и общностно

Международният форум ``Women Leaders Awards 2024`` ще отличи лидерите в образованието сред жените

Международният форум ''Women Leaders Awards 2024'' ще отличи лидерите в образованието сред жените

Международният форум "Women Leaders Awards 2024" ще отличи лидерите в образованието сред жените. Събитието ще се проведе на 1