Ренета Венева, НАРД: Около 7-8% от българските граждани заявяват, че са доброволци и се опитват системно да участват в различни каузи

Ренета Венева, председател на Управителния съвет на Националния алианс за работа с доброволци (НАРД), в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за нивото на доброволческата култура в България, както и за мотивите на хората да се превърнат в активни доброволци.

Фокус: Г-жо Венева, имаме ли желание да бъдем доброволци, да участваме безвъзмездно в различни благотворителни инициативи? Какво е като цяло нивото на доброволческата култура в България?

Ренета Венева: Най-лесно ще разберем каква е промяната и каква е динамиката, ако сравним развитието на доброволчеството през 2016 година с това през 2007-2008 година. През последните десет години доброволчеството нарасна три пъти като процент от граждани, които се включват безвъзмездно в доброволчески инициативи за своите общности. В момента официално около 7-8 % от българските граждани заявяват, че се опитват системно да участват в различни инициативи, свързани с екологията, със социалните дейности, с различни каузи и форми на добротворство в своите общности.

Другото, което е много важно като промяна е, че в първите години след 1989-та заговорихме за организирано доброволчество и интерес сред младите хора в големите населени места, като София и Пловдив. През изминалата 2016 година на картата на доброволчеството в България се появиха много села, в които се развиват системно доброволчески инициативи.

Обикновено това става около дейността на читалищата, в библиотеки, които се опитват да помагат в доброволчеството, също и в училища. Друга отчетлива промяна е свързана с интереса по отношение на доброволчеството като възраст. България е една от страните в Европейския съюз, в които доброволците са изключително млади хора. Възрастовата граница на доброволците пада. Вече има 11-годишни и 12-годишни деца, които се заявяват в центровете за доброволци или в организации, които работят по различни каузи, с желанието си да бъдат доброволци. Това са най-позитивните тенденции, които в последните 2-3 години се превръщат в устойчиви.

Фокус: Какви са мотивите на човек, независимо от неговата възраст, да се занимава с доброволческа дейност?

Ренета Венева: Мотивите са различни, в зависимост от възрастта на хората. Младите хора, които са в училищна възраст, искат да бъдат доброволци, защото от една страна училището за тях е скучна и консервативна територия, в която се дават знания, но няма никаква възможност да се развиват умения. В училището те биват изпитвани, казват им какво да правят, но не им дават възможност да правят нещата заедно със своите съученици. Много малко са училищата в България, които развиват устойчиви филантропски или доброволчески програми. Тоест, не правят една инициатива в годината, а всяка година стимулират класовете, стимулират и насърчават младите хора да мислят за малки доброволчески инициативи за своето училище, за своя клас, за дете от класа, за училищния двор или за парка в близост до учебното заведение. Насърчават ги редовно да вършат добри дела и да поемат инициативи.

Съвсем друга е мотивацията на студентите. Студентите, които се завяват като доброволци, обикновено търсят през доброволчеството възможност, сфера и практика, даваща им възможност да развият свои умения, които в професионалната им сфера ще бъдат много важни. Има голям интерес от доброволци от университетските специалности педагогика, психология, от IT-сектора, от студентите по социални дейности. Те се опитват да практикуват като студенти през доброволчеството онова, което ще работят по-късно. От друга страна, когато те практикуват своята бъдеща професия като доброволци, имат възможност много по-лесно да намерят работа. Те осъзнават това, че когато отидат при работодател и са завършили бакалавърска или магистърска степен, този, който е бил доброволец ще каже, че има опит. Тяхната мотивация е да натрупат опит и професионални умения.

По отношение на пенсионерите, най-малък процент от действащите доброволци в България са пенсионерите, защото българският пенсионер традиционно е зает да отглежда внуци и да гледа сериали. Въпреки всичко, в България има пенсионери-доброволци. Тяхната мотивация е свързана с това да не бъдат сами, да намерят среда и, най-важното, да продължават да бъдат значими с това, което правят, защото вече се чувстват много изолирани и незабелязани от общностите. Мога да обобщя, че мотивацията наистина е различна при различните възрастови групи доброволци.

Фокус: Казвате, че се открояват положителни тенденции, но какви са очакванията ви за следващите няколко години по отношение на развитие на доброволческата култура в България? Дали броят на доброволците ще се увеличи?

Ренета Венева: Ние наблюдаваме тези процеси в динамиката на интереса към доброволческата практика, благодарение на това, че имаме повече от 50 доброволчески центъра в малки населени места, в големи градове и в столицата. Интерес има, но той ще бъде по-сериозен, ако се полагат системни усилия от различните институции да се насърчават младите хора да помагат на местните общности. Какво имам предвид? Филантропското мислене и поведение е нещо, което ако в семейството не се насърчава, то след това много трудно се развива. Ако не се насърчава в училище, след това е много трудно изведнъж на 20 или 30 години човек да стане доброволец. Ние се опитваме да помагаме на училищните общности и власти да разберат, че ученето през доброволчество и допускането на доброволческите програми в училищата е една възможност неформалното учене и образование да помагат на формалното такова. Тоест, важно е в училището и в университета през доброволчеството младите хора да разпознават още една възможност да се учат чрез мястото, на което е основната им заетост.

 Освен това, ние виждаме положителна тенденция в това, че, особено през последните 4-5 години, много фирми, през своите програми за социална отговорност, насърчават своите служители поне два-три пъти в годината да работят за различни социални, екологични или други важни каузи. Насърчават ги, поощряват ги, оценяват това, че е служителите се занимават с подобни дейности, което е нещо ново за България, много добра новина и добра тенденция. Тоест, това ще помогне на работещите хора, на тези, които освен грижата около семействата и децата, имат възможност през програмите за социална отговорност на фирмите да упражняват добротворство и да помагат със своя безвъзмезден труд за решаването на конкретни проблеми.

Само за миналата година към нас са се обърнали повече от десет фирми, които са помолили да осигурим подкрепа към тях, като намерим добри територии, в които служителите да бъдат доброволци по няколко часа месечно. Това е наистина добра новина. Трябва да се говори за тези неща, за да се формира наистина доброволческа култура в България и да забелязваме това, което хората правят всеки ден като доброволци, а не само когато има пожари и наводнения. В кризисни ситуации българинът показва, че е много добър и състрадателен човек, но не само кризисното доброволчество е това, което трябва да забелязваме. Важно е да погледнем децата си, да погледнем интересите на студентите, да погледнем хората, които около нас вършат тихо, безвъзмездно, мълчаливо, незабележимо и ненатрапливо различни доброволчески дейности. Те помагат всички ние да живеем по-добре. Наистина трябва да имаме очи да го видим, а не само когато в Аспарухово имахме проблем или при софийските пожари по Витоша. Доброволчеството в България не се изчерпва само дотук.