Щастие въпреки рака, или как болестта може да те отведе сред нови приятели

Не е лесно да преодолееш стреса от тежката диагноза и лечението и да се научиш да живееш с рака, защото понякога той може да те съпътства до края. Но не е нужно и да си сам и да те е страх. Трябва някак си да продължиш да живееш и да намираш щастие.

Това е посланието на Цонка Тодорова и на сдружението, на което е председател - "Онкоболни и приятели". Казва го от дълбок опит, но не с патос, а с емпатия към всички, които се обръщат или биха се обърнали към нея и организацията. Вратите им са отворени, а вътре има психолози, терапевти и социални работници, дизайнери и йога инструктори, готови да помагат. Има и много усмихнати деца и възрастни, които там успяват поне за малко да забравят за трудностите.

Направено с желание

Сдружение "Онкоболни и приятели" е основано в Бургас през 2011 г., но през последните две години се развива ударно. През 2015 г. е финалист в два от големите конкурси за неправителствени организации в България - програмата на Българския център за нестопанско право за социално предприемачество и "Промяната" на "Нова телевизия". Наградните фондове от двете помагат за реализирането на нови и нови идеи, които разширяват обхвата на организацията и начините, по които може да бъде полезна на хората, борещи се с рак.

В момента в сдружението членуват около 330 души и голяма част от тях се включват редовно в различните дейности.
С наградата от конкурса на БЦНП започва да работи социалното предприятие на бургаското сдружение за производство на кукли и сувенири от текстил. Първоначално идеята е да се назначат онкоболни да шият играчките, но бюджетът за заплати бързо се изчерпва, защото завъртането на колелото и намирането на пазар отнема време. "Тогава решихме, че като не можем да увеличим приходите, трябва да намалим разходите", разказва Тодорова.

Така социалното предприятие било интегрирано в дейностите на Дневния център за онкоболни на сдружението и вместо като работа се приема като нов вид терапия и начин за разтуха там. Два дни в седмицата доброволци са поканени да се включат в изработването на кукли и сувенири, когато и за колкото време им е удобно, а с тях работи Веселина Йорданова - дизайнер и обучен арт терапевт и семеен консултант. "Много сърцат и опитен човек. Тези срещи се превърнаха в един клуб за взаимопомощ, не просто самоцелен кръжок. Създаде се една атмосфера на приятелство, доверие и сигурност, където нашите членове наистина се чувстват много добре", казва Тодорова.

Редовно в тези дни идват по 15-20 човека, за които заниманията са истинско удоволствие, допълва тя. "Дори в най-големите снегове и поледици те рисуваха тези чаши, изцяло на ръка и с голямо желание", показва тя зад щанда си по време на Базара с кауза, който се проведе в началото на февруари в София. Освен изделията от текстил доброволците са започнали да правят и стъклопис и това се оказало любимо на всички. Сега по тяхна идея за Осми март ще започнат да изработват и ръчно рисувани копринени шалове.

Пазар за тези неща обаче много трудно се намира, защото сдружението не може да си позволи да плаща наем за магазинче или сергия. "Ако плащаме наем, трябва нещата ни да са по-скъпи, а ние гледаме да са на цени, които хората могат да си позволят. Ръчно рисуваните чаши например са по 5 лева, а реалната им цена трябва да е около 15, защото това е много труд и боите са скъпи", казва Цонка Тодорова. Все пак и в това отношение пробиват - когато има празнични базари, градски събития и изложения на занаятите, общината на Бургас ги допуска без наем, а съвсем скоро ще заработи и онлайн магазин за стоките им, направен безвъзмездно като дарение.

"Общо взето, така се развиваме. Като приходи с това успяваме да си купим нови материали, да организираме събития, които са нужни на хората и имат терапевтична стойност, да плащаме хонорар на дизайнерката и в общи линии толкова. За печалба още е трудно да говорим", признава Тодорова. Следващото, което ще се поеме от приходите от тази дейност, стига да се разрасне, ще е и заплатата на психолога в дневния център за онкоболни, за която сега се използват други пера и дарения.

Надлъж и нашир

С гранта от "Промяната" през 2015 г. сдружението е създало и Дневен център за деца на онкоболни. "Децата в семейства на онкоболни няма как да останат незасегнати от проблема, изживяват го по свой начин. Родителите много често не комуникират на тази тема с тях, не им казват, че имат проблем, и те не разбират какво става, но усещат настроенията. Виждат например, че майка им остава без коса или без вежди като мен. И това безпокойство, което усещат вкъщи, се натрупва у тях, без да имат отдушник", разказва председателят на "Онкоболни и приятели".

В дневния център децата могат да участват в групова терапия с помощта на детски арт терапевт и детски психолог или пък да се разтягат в часовете по йога. Отскоро в центъра помага и социален работник, чиято задача е да образова децата за значението на профилактиката и здравните навици особено когато има наследствена обремененост за онкологични заболявания.

Дневният център за възрастни е по-отдавна и в него също има психолог, йога и арт терапия. Но освен това има кабинет за рехабилитация с професионален рехабилитатор и с апарат за лимфодренаж, който е единственият за Бургаска и Ямболска област. Тези дейности се издържат благодарение на Комплексния онкологичен център на Бургас.

Най-новото начинание на организацията пък е "зеленето училище за онкоболни". Благодарение на дарител от Великобритания и благотворителен плувен маратон и концерт миналото лято сдружението е събрало средства за двудневна екскурзия и занимания в Странджа за част от клиентите на дневния център, за да се сплотят и да бъдат сред природата. Дарителят иска това да се превърне в традиция и тазгодишното зелено училище вече е планирано за началото на юни, казва Тодорова.

Човекът зад организацията

Цонка се разболява от рак за пръв път, когато е на 30 години. По ирония на съдбата дотогава е медицинска сестра в бургаския онкодиспансер. "През 1987 г. ме оперираха от рак на лявата гърда, през 2009 г. - на дясната, като двата нямаха нищо общо. През 2015 г. откриха рак на яйчниците с метастази и допреди 20 дена бях на химиотерапия", изрежда жената. Добрата новина и този път е, че лечението е подействало. "Мога да кажа много щастливо, че от трите гнезда на метастази не остана нищо, за което много благодаря на лекуващия лекар и на грижите, които положиха за мен."

И така - целият й живот е свързан с рака и битката с него. "Сама съм минала през всичко, защото в онези години не се говореше така открито за рак и беше малко срамно да си болен на 30 години. Знам как се чувстват хората и затова с радост се заех, когато ме избраха за председател на това сдружение, да посветя времето си да помогна на другите хора да се справят със стреса от диагнозата и да се научат да живеят с рак, защото понякога целият ни живот минава с него. Но не е нужно да е със страх", казва тя.

Така и не се върнала като медицинска сестра при онкоболните, защото се опасявала, че непрекъснато ще се сравнява и ще съпреживява кошмара им. Избрала частната сфера и работила със съпруга си, докато не потънала напълно в делата на сдружението.

Първоначално се ангажирала с организацията за по два-три часа на ден, но постепенно това се превърнало в смисъла на живота й. "Удовлетворява ме и ме прави много щастлива, когато виждам, че другите хора са доволни. Когато виждам как идват да търсят помощ, да поговорят и си тръгват по-усмихнати и по-щастливи", казва тя. Затова е радостна, че сдружението получава шансове за разрастване.

Силите нямаше да й стигнат без подкрепата на съпруга й. Сега я придружава навсякъде, защото заради последната химиотерапия е с увредено зрение, а от предишното лечение - с два инфаркта. "Сама да пътувам и да нося нещата не бих могла, но той знае, че за мен това е важно и ме придружава и винаги намира начин да е с мен, за да е по-спокоен", казва Цонка.

Вярва, че да си лекар или медицинска сестра, е призвание и всеки, който работи в здравната система, защото го чувства така, дава повече от себе си на пациентите си. "В нашето заболяване, то и във всички други, но тук особено е много важен човешкият фактор - да успее да спечели доверието ти, да можеш да му оставиш грижата за оздравителния процес в неговите ръце, да му вярваш и да работиш в екип с него. Защото, ако не вярваш на лекаря си, при всички страхотии, които четеш в интернет и чуваш от хората, много трудно би се справил с нещата", казва тя. Ако има забележки към българските медици, те са само по отношение на комуникацията им с болните и понякога липсата на старание да им обяснят и да ги успокоят.

Снимка: Артикули, които се произвеждат в социално предприятие на сдружение "Онкоболни  и приятели" в Бургас