English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Златина Дукова, юрист: Жертвата на насилие се страхува да сподели за проблема заради емоционалната си зависимост от насилника

 
Търсят ли жертвите на насилие юридически консултации и помощ, коя е основната причина поради която търпят тормоза, как им помага Законът за защита от домашно насилие, както и за езика на омразата и фалшивите новини, които заливат обикновения човек, Радио „Фокус"-Бургас разговаря със Златина Дукова, юрист с дългогодишен опит в сферата на гражданските дела, един от участниците със свои становища в първия проект на Закона за защита от домашно насилие.

Фокус: Г-жо Дукова, хората претърпели различен вид насилие, ползват ли юридически консултации?


Златина Дукова: Въпросът не е еднозначен. Не може да се отговори нито с „да“, нито с „не“ защото животът е многообразен и всеки казус е различен сам по себе си, макар понякога механизмите на насилието да са едни и същи. В битието ми като дългогодишен адвокат по граждански дела и в нашата кантора са идвали доста хора, които ние тогава – говоря за края на 1999-2000 година, не ги определяхме като жертви на насилие, но така или иначе те бяха хора, коти са претърпели определен вид действия в кръга на най-близките си хора в дома, от техните съпрузи, от техните родителите, общо взето от най- близките хора.

По отношение на споделянето на този вид отношение в дома – отново е много деликатно. Защото в нашата българска традиция сме свикнали това което се случва зад вратата на къщата да си остава в къщата, да не се изнася навън, да не се споделя с външни хора, защото видите ли ще развалим общото добро впечатление за нашето семейство. Така че много дълго време според мен хората се притесняваха да изнасят онова, което им се случва в къщи, онова, което им причиняват близките, любимите хора – съпрузи, деца, родители. Това е много трагично, защото човек в дома си очаква подкрепа и разбиране. И с течение на времето, особено след като беше приет Закона за домашното насилие, за който имам честта да кажа, че съм участвала с даване на становища и подготвяне на първия проект на този закон, след неговото приемане като че ли вратата се открехна. Вратата се открехна и жертвите на домашно насилие, така както по дефиниция са определени в Закона започнаха лека полека да придобиват смелост и кураж и да споделят за онова, което им се случва в къщи.

Така средностатистическия профил на жертвата на насилие обикновено е жена – съпруга или майка. Преимуществено потенциалния профил на насилника е съпругът или мъжът, с който тя живее на съпружески начала. Много е интересен фактът, че от една страна жертвата не желае да сподели това, което й се случва в къщи. Страхува се да го сподели и с най-близките си приятели, колеги, специалисти адвокати или социални работници. Страхува се и едновременно с това има много близка връзка с насилника. Това я прави в някаква степен емоционално зависима. И пречи на това специалистът, към който тя все пак реши да се обърне, да разбере същността на проблема.

Фокус: Емоционалната зависимост на жертвата към насилника ли е основната причина поради която жертвата не търси помощ?


Златина Дукова: Да. Аз мисля, че емоционалната зависимост е едната причина и другата е страхът, който чувства жертвата. В момента, в който тя се оплаче на когото и да било, това в много кратък отрязък от време стига до самия насилник – съпруг, любим или мъж, с който живее на съпружески начала и има ответна реакция: „ти защо се оплакваш, знаеш ли какво ще ти се случи ако продължиш да се оплакваш“ и така се завъртява един порочен кръг, който на практика принуждава жената да търпи изблиците на агресия и насилие докогато й позволява нейния праг на търпимост. Което е много жалко.

Фокус: Примерът, който дадохте е много сходен със случая от последните дни, в който прокуратурата даде на съд педофил, който душил и заплашвал 14-годишно момиче, че ще я намери и ще напусне майка ѝ?

Златина Дукова: „Ако се оплачеш, ще се случи нещо лошо на твои близки – майка ти, на баща ти, на сестра ти“. Това е другия аспект на насилието. Досега говорехме за домашното насилие – онова, което се случва между най-близките хора в семейството и домакинството. Примерът, който давате Вие е за едно друго насилие, което се случва извън къщи обикновено и в който доминиращия обект използва страха и заплахата по отношение на близките на жертвата, за да я принуждава продължително време да се съгласява да търпи неговите блудствени, насилствени или други действия. Това идва да каже, че формите на насилие на практика са разнообразни, такъв какъвто е животът, който живеем.

Понеже започнахме да си говорим за Закона за домашното насилие аз като юрист искам да кажа, че съм много доволна, че го има този закон. И той вече 15-тина години работи и се създадоха механизми, които наистина помагат на жертвите. Покрай приемането на Закона имаше и продължава да има рекламни кампании, които да обясняват какво е новото, което може да помага на жертвите. Тези рекламни кампании много помогнаха жертвите да преодолеят страха си, зависимостта си и да започнат да търсят специалисти в лицето на юристи или социални работници, полиция. В Закона са предвидени бързи мерки като издаването на ограничителната заповед. Когато нейното изпълнение е ефективно от Полиция и Прокуратура, на практика чисто физически отделя жертвата от насилника. Това е предпоставка за преустановяване на насилието. Когато забраниш на един насилник да приближава дома на жертвата, работното място, училището в което учат децата, на практика ти прекъсваш връзката, защото чисто физическият контакт го няма. Така че мисля, че това е едно добро законодателство в тази посока и мисля, че този Закон помогна за тези 15 години на много жени, млади жени и деца.

Фокус: А можем ли да говорим за поправка на Закона?


Златина Дукова: Още старите римляни са казали, че няма съвършен закон. Лош Закон, но все пак Закон. Така че по-добре е да го има и да се прилага във вида, в който е приет, отколкото да го няма. Какво е Закона – регулация на определен кръг обществени отношения. Той е дошъл тогава, когато е имало проблем в обществените отношения и те е трябвало да бъдат регулирани. Аз приветствам този Закон. Вероятно може да се мисли за съкращаване на сроковете по отношение на процедурите в Закона. Т.е. да може светкавично да се реагира, защото повярвайте понякога ситуацията наистина е кризисна и трагична. Стига се до тежки и средни телесни повреди, увреждания, които остават за цял живот, които откарват в центровете за спешна помощ, образно казано понякога е въпрос на живот и смърт да се реагира адекватно. Понякога насилието упражнено под влиянието на алкохол или наркотични и други упойващи вещества, превръщат насилника в трудно управляем субект.

Фокус: Г-жо Дукова, напоследък сме свидетели на език на омразата, който залива обикновения потребител отвсякъде – от улицата до интернет мрежата. Там срещаме и фалшивите новини. Вашето мнение като юрист какво е – можем ли и как да се предпазим от тези негативни обществени промивания на мозъка?

Златина Дукова: И двете теми са много интересни и актуални. Езикът на омразата е едно явление от последните няколко години, което е агресивен език и ни залива отвсякъде – от електронните медии, социалните мрежи, интернет пространството, дори от печатните медии. Много е тънка границата между свободата на изразяване на словото и езика на омразата. Винаги има две страни. От една страна са тези, които казват „аз по Конституция имам право свободно да се изказвам. Това е мое конституционно право по чл. 39 от българската Конституция и вие не можете да ми кажете какво ще кажа, кога ще го кажа, и какво ще съдържа моето изявление“. Само че Конституцията казва и нещо друго – свободата на словото, свободата на изказването наистина е конституционно право, но то се простира до там, докъдето вече с това изразяване ти накърняваш правата на човека отсреща или на друг правен субект. Т.е ние като хора можем да реализираме правата си в нашата правна сфера, но да не навлизаме в чуждата правна сфера. А с езика на омразата се случва точно така – прекрачва се прага и границата на свободата на това изразяване.

Много е важно органите, които са управомощени да контролират това не прекрачване на границата, да си вършат работата. В това отношение Съветът за електронни медии (СЕМ) има изключителна роля. Отделно от това аз мисля, че самите медии трябва да са много отговорни в това отношение, защото има една стара мъдрост, че нищо не се е случило, ако нещо не е казано и повторено от медиите. И точно в това казване и повтаряне се извършва онова облъчване на публиката, слушателите, читателите и възпитаването или внушаването на определени тези на кръга от хора, които слушат и гледат. Това е изключително важно, защото може да внушава както позитивизъм, така и негативизъм. Понеже ние живеем в много динамично, нестабилно време, хората като че ли станахме повече негативисти и недоволни от онова, което ни се случва и няма къде другаде да го изкажем освен в социалните мрежи. Само че там сме всички. Публиката е много голяма. Хората възприемат онова, което казваме и затова трябва да сме много отговорни към онова, което казваме, пишем, споделяме. Защото се наблюдава ефектът на „снежната топка“ – една лоша новина повторена хиляди пъти се превръща в истинска.

Фокус: Както при случая с Елена Поптодорава ли?

Златина Дукова: Там е деликатно, защото чухме и едни и друг мнения. Не знам къде е истината, но така или иначе от едно събитие съобщено в малък полски сайт се превърна в едва ли не европейска новина, ретранслирана от много сайтове, включително и българските.

Фокус: И доведе до оставка.

Златина Дукова: Мисля си, че електронните медии, както и регионалните и национални телевизии да имат филтри. Т.е. филтри, които с ключови думи и термини да чистят онова, което е в кръга на словото на омраза. Говорим за думи, словосъчетания, изречения, реплики, лексика, които биха провокирали агресия, подбуждане към определени агресивни действия. Изобщо медиите и електронните платформи трябва да следят за чистотата на езика, защото младите хора се възпитават повече от социалната мрежа, отколкото в класните стаи. Това повишава отговорността изключително много на хората, които администрират сайтовете, които създават и разпространяват новините.

Фокус: Как може обикновения човек да се защити от езика на омразата, от фалшивите новини?

Златина Дукова: Много трудно. Това е механизма на жълтата новина. Тя разполага с една крещяща лексика, нещо което ти грабва погледа и съзнанието и не може да не я прочетеш. После като я четеш осъзнаваш, че това, което е в заглавието не е в текста на новината. Малко или много я допрочиташ и малко от тази новина ти остава в съзнанието. Преди няколко дни слушах дискусия за фалшивите новини и там медиен експерт обясняваше, че е възможно и не би било зле да се етикират новините. Т.е. да се слагат „светофарчета“ до всяка новина. Тези хора, които публикуват новините да бъдат достатъчно морално етични към публиката си и да слагат етикетче в определен цвят. Зелено, когато новината е проверена и може да се застане зад това съдържание. Жълто – когато новината не е съвсем проверена и нещо в нея не е както е. Червено – когато новината е без сигурен източник, но въпреки това решават да я публикуват. Това, което разбирам аз е, че разпространителите си ще бъдат коректни към читателите и слушателите си.

Фокус: При това положение, ако тази идея стане факт, сигурна съм, че сайтът на Радио и Информационна агенция „Фокус" ще свети само в зелено.

Златина Дукова: О, това е добра новина! Това е добра новина и аз наистина Ви поздравявам ако по този начин проверявате новините си и поднасяте съдържание, което отговаря на истината.


Автор: Павлина Куцарова

Източник: Информационна агенция "Фокус" , 20 март 2017 г.

Сходни публикации

Нов закон защитава журналистите и свободата на медиите в ЕС

Нов закон защитава журналистите и свободата на медиите в ЕС

Евродепутатите дадоха „зелена светлина“ за ново законодателство в защита на журналистите и медиите в ЕС от политическа или

АЕЖ призовава за мерки за недопускане на полицейско насилие срещу граждани и журналисти

АЕЖ призовава за мерки за недопускане на полицейско насилие срещу граждани и журналисти

Министерството на вътрешните работи обяви засилени мерки за сигурност във връзка с конгреса на Българския футболен съюз.

„Аз съм мама предприемач“ представя Александра Ган от Украйна

„Аз съм мама предприемач“ представя Александра Ган от Украйна

Mammi.bg и Мулти култи колектив представят седмия епизод на специалния сезон Аз съм мама предприемач, в който участват