МОН: 113 бежанци са завършили в края на първия учебен срок у нас

Старши експертът Виктория Кирилова от Дирекция „Приобщаващо образование“ в интервю за Радио "Фокус" във връзка с новата Наредба за условия и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила.

Водещ: Какво още включва новата наредба ще разберем от старши експерта Виктория Кирилова от Дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерство на образованието и науката (МОН).

Виктория Кирилова: Новата наредба разписва всъщност подробен механизъм как ще се случва приемането и обучението на лицата, търсещи или получили международна закрила в училище. Това ще се случва най-напред чрез подаване на заявление към Регионалните управления на образованието. Това заявление съдържа кратка лична информация за лицето, което желае да бъде включено в образователната система, информация за неговия родител/настойник, информация за държавата по произход, за владеене на майчин език, както и за владеене евентуално на друг западен език, който да играе ролята на език-посредник, при включването на ученика в образователната система. Оттам насетне от Регионалното управление по образование ученикът се насочва към конкретно училище, а в самото училище вече се сформира училищна комисия. Тя включва преподаватели от съответния образователен етап на ученика, като се съобрази евентуално възрастта и информацията за това дали предварително ученикът е посещавал училище и кой клас е завършил в държавата по произход. Самата комисия провежда кратко събеседване с ученика, като в резултат на него изготвя една карта. Тя съдържа препоръки за допълнително обучение, което следва да премине съответният ученик. Това допълнително обучение включва, както различни предмети, така и обучение по български език. Българският език най-напред като чужд, доколкото той все още не владее в достатъчна степен българския език, и българският език като учебният предмет, който ние всички познаваме. В картата ще се съдържа информация за допълнителното обучение, както и срокът, в който ще се осъществява това допълнително обучение и ще има инструктивен характер за учителите, които преподават на съответния ученик. Тоест ще подпомогне неговото обучение и ще проследява напредъка. Това е всъщност новото. Комисията ще има ролята да следи напредъка на съответния ученик и да променя своите препоръки, затова и картата е изключително важна. За учениците от 5 до 12 клас е задължително да валидират знания в края на учебната година, в която са записани. Тоест записваме едно дете в началото на учебната година и в края ѝ той следва да валидира компетентности по Наредбата за оценяване резултатите от обучението на учениците.

Водещ: Какво ще стане, ако ученикът не може да валидира компетентности по всички учебни предмети?

Виктория Кирилова: Има право да прехвърли за валидиране до 3 учебни премета, а вече по усмотрение на комисията може да бъде преценено ще го върнат в предходен клас, но не повече от 3 години от класа, в който е записан. Идеята е децата да получат предварително допълнителна подкрепа и обучение, така че да не се стига до това. Разбира се, учениците от 1 до 4 класа няма да валидират придобити компетентности.

Водещ: Има ли определен срок за приемане на ученици чужденци в български училища?

Виктория Кирилова: Да, има такъв срок. По регламент, този регламент е европейски, не можем да отложим достъпа до образователна система на малолетни и непълнолетни лица с повече от 3 месеца, считано от датата за подаване на молба за международна закрила. Максимално кратък е срокът, в който трябва да се осъществи приемането и записването в училище, за да може детето максимално бързо да се интегрира в българска среда, да научи максимално бързо езика, да се впише в една обстановка, която е училищна, за да може да изгради своите училищни умения. Знаете това често пъти са травмирани деца, които идват от региони на конфликти и кризи и тяхната адаптация ще бъде много по-лесна, ако се случва сред връстниците им.

Водещ: Как се справят децата-бежанци в училище, какви са отзивите, които достигат до вас?

Виктория Кирилова: Децата бежанци се справят изумително добре доколкото може да се обобщи. Особено по-малките се вписват бързо в образователната среда, научават се да говорят прекрасен български език, да общуват със своите връстници, да играят, да обменят чисто по детски игри или да се получава общуване между различните култури, обичаи, традиции, празници, споделяне. Те много обичат да танцуват нашите народни танци, доколкото са ми споделяли колеги, и стават носители на нашето, българското. Това е тяхното начало, особено по-малките, а защо не и по-големите. За тях процесът на адаптация е по-труден, но когато се случи с внимание, с отношение, с разбиране, те могат да впишат своето различие по един конструктивен начин и ние да почерпим от техния опит и традиция в един много позитивен план, да обогатим собствената си традиция и общуване.

Водещ: Колко деца бежанци се обучават у нас към този момент?

Виктория Кирилова: Към този момент в края на първия учебен срок са завършили 113 деца, като може би само 6 от тях са отпаднали като ги сравним с тези, които са били записани и тези, които впоследствие успешно са завършили. Децата на бежанците в България към този момент не са много, причините са много и различни. Основната причина е икономическата, тъй като бежанците имат многодетни действа и предпочитат да заминат някъде в някоя от европейските държави, защото препитанието в България би се указало сложно. Онези от тях, които са пожелали да се включат в образователната система, са получили тази възможност, не само по европейски регламент, но и както е редно да бъде. Образованието е единственият начин да преодолеем различията по между си и да се впишем в една обща система и тя очертава и рамката на правовата ни държава, като знаете, че образованието е капитал в този смисъл. И ние създаваме капитал за в бъдеще в процеса на образование и на образователно приобщаване. Тоест ние сме част от едно общо пространство, което се запълва по този начин, общото европейско пространство.