Емилия Янкова, БДЗП: България е в челните места по птиче разнообразие в Европа, у нас могат да се видят 420 вида птици

Емилия Янкова, директор комуникации в Българското дружество за защита на птиците в интервю за Агенция „Фокус" за кампанията „Ние броим врабчетата“, кои са най-интересните и редки видове птици у нас и колко видове птици са застрашени.

Фокус: Г-жо Янкова, на 1 април отбелязахме Международния ден на птиците. Какви инициативи организирахте по случай деня на птиците?

Емилия Янкова: Решението за обявяването на 1 април за Международен ден на птиците е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от глобални събития, чрез която хората заявяват своята загриженост за опазването и съхранението на дивата природа на планетата ни. Днес всеки десети вид птица е застрашен от окончателно изчезване. Българското дружество за защита на птиците от почти 30 години работи за опазването на дивите птици и важните за тях места и местообитания. Тази година посветихме Деня на любимите градски птици – врабчетата. Наше проучване показва, че за последните 10 години популацията на домашното врабче е намаляла с над 30 % и често хората ни казват, че все по-рядко срещат врабчета по улиците. До края на 90-те години те бяха наши спътници и сме свикнали да ги виждаме ежедневно, а днес това вече не е така. В Деня на птиците организирахме събития за деца в „Музейко“ и в Зоологическа градина – София, на които предложихме на най-малките да творят, да опознаят врабчетата и да разберат защо отбелязваме тази дата.

Фокус: Колко вида птици могат да се видят у нас? Кои са най-интересните и редки видове?

Емилия Янкова: В България могат да се видят над 420 вида птици. Тази цифра подрежда България на челните места по птиче разнообразие в Европа, където всички видове птици са 472. Много интересни и непознати видове у нас са някои от най-редките видове птици като египетски лешояд, царски орел, морски орел, къдроглав пеликан, червеногуша гъска. Това са все световно застрашени видове птици, които се срещат у нас. Повечето от тях гнездят тук.
Интересно е да се отбележи например, че почти цялата световна популация на червеногушата гъска зимува в Северна Добруджа. Красивото й оперение привлича ежегодно много туристи, които искат да я видят на живо или да я снимат, въпреки ниските температури. Основната популация на египетския лешояд се намира в Източните Родопи, а много от гнездата са в околностите на град Маджарово. Този бивш миньорски град днес е царството на лешоядите, където могат да бъдат видени в естествената им среда сред изключително красива природа заедно с други интересни и редки видове животни и растения. Царският орел е една от най-редките птици както в Българи, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 28 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.

Фокус: Има ли потенциал в България да се развива орнитоложки туризъм?

Емилия Янкова: В България има много добър потенциал за бърдуочинг туризъм (от англ. bird watching – наблюдение на птици). Поради уникалното си местоположение и разнообразната си природа, страната ни предоставя много добра възможност за наблюдение на различни видове птици. За турове от 10 дни могат да се видят около 200 вида в подходящото за това време от годината – през пролетта, когато много от птиците в България вече гнездят, но все още има миграция на птици към Северна Европа.
През България минават два основни миграционни пътя – Via Pontica и Via Aristotelis. Близостта ни с Близкия Изток и Мала Азия правят нашата орнитофауна сравнително богата и екзотична. България годишно се посещава от около 1000 души с цел специализиран природен туризъм: бърдуочинг, наблюдение на пеперуди и водни кончета, орхидеи и редки растения, различни видове животни – земноводни, влечуги, бозайници. Голяма част от туристите са от Северозападна Европа – британци, холандци, датчани. В последните години се развива и още един вид природния туризъм – фотографските турове за снимане на диви животни. Това занимание носи голяма тръпка за практикуващите го, а резултатът има природозащитен ефект.

Фокус: Колко видове птици за застрашени? Увеличават ли се броя на застрашените видове и какви са причините?

Емилия Янкова: Почти всички видове птици в България са защитени (327), а от тях 140 са застрашени от изчезване. Освен рядко срещащите се видове, за които се работи целенасочено и тяхното бъдеще не е сигурно, за съжаление вече се наблюдава негативна тенденция и сред широко разпространените видове птици. Пример за това е гургулицата, която намалява повсеместно в Европа и вече е в категория „застрашен вид“. Тази тенденция е негативна в цял свят и България не прави изключение.

Основните фактори, които влияят върху биоразнообразието като цяло са интензификацията на селското стопанство и по-конкретно премахването на храстите и разораването на пасищата, масовото използване на химически препарати, което води до унищожаване и деградиране на местообитанията. За някои от най-редките видове всякакви локални и случайни въздействия могат да окажат пагубно влияние – незаконното поставяне на отровни примамки, прякото преследване и унищожаване на птици – бракониерство, колекционерство. Като пример може да се даде изчезването на ловния сокол в България. Една от основните причини, освен деградацията на местообитания, е и директното преследване от соколари, които от началото на 80-те до края на 90-те години на ХХ век, системно ограбват повечето активни гнезда на вида. Това е основната причина за изчезването на вида като гнездящ от България.

Фокус: Какви действия предприема Българското дружество за защита на птиците за опазването на застрашените видове?

Емилия Янкова: Интересни са дейностите по проследяване на различни видове птици със сателитни предаватели – царски орли, египетски лешояди, червеногуши гъски. Програмата ни за проследяване е най-мащабната в България и едно от най-амбициозните в Европа. Предавателите се поставят обикновено на младите птици, малко преди да отлетят от гнездата си. Тогава те са достатъчно големи и заякнали – с размерите на възрастен орел, но все още неможещи да летят. Сателитният предавател представлява малко устройство, съдържащо GPS приемник и предавател с антена, което се прикрепва на гърба на птицата със специални тефлонови презрамки. Той е съвсем лек, така че птицата свиква напълно с него и може да го носи до края на живота си. Устройството има соларен панел, който зарежда батерията с енергия от слънцето и прави живота му изключително дълъг. Поставянето на предавателя на гърба на птицата е изключително важно, за да се гарантира, че той няма да й пречи за нормалния й живот. Ето защо БДЗП прилага методите на най-добрите европейски експерти в областта на сателитната телеметрия и маркиране. Целта на сателитната телеметрия е да научим повече за начина им на живот, къде скитат, къде зимуват, какви са периодите на миграция и най-вече да разберем какви заплахи ги грозят през първите години от живота им. Започнахме през 2009 г. и оттогава имаме хиляди записи на 25 царски орли, 27 египетски лешояда (5 от които възрастни), 6 белоглави лешояда и 3 червеногуши гъски. Те ни разкриха почти в реално време и с изключителна прецизност най-важните за тях места, маршрутите и периодите на миграция, местата на временни струпвания, както и тези на зимуване и летуване.

Най-значимият резултат от сателитното проследяване, обаче са причините за преждевременната смърт на повечето от маркираните орли и лешояди, някои от тези причини бяха напълно неочаквани и нови за експертите, а други, макар и предполагаеми, се оказаха изключително смъртоносни и мащабни по своето въздействие върху българската популация на двата вида. Така например, един от най-шокиращите резултати беше, че между 60% и 80% от смъртните случаи при царските орли се дължат на токови удари. Затова насочихме голяма част от усилията си в работа с електроразпределителните дружества и вече имаме изолирани над 2000 опасни за птиците електрически стълба, а 43 км въздушни проводници в Сакар са вече вкопани в земята. Така се гарантира безопасност за птиците, но и по-надеждно електроснабдяване за хората. За наша радост усилията ни дават резултат и смъртните случаи на птици от всички видове рязко намаляха в районите, където стълбовете от електроразпределителната мрежа са изолирани.

Една от непопулярните мерки, които предприемаме за опазването на грабливите птици, е работата с фермери. Често хората не могат да направят връзката между домашните животни и дивите птици, но те са два от елементите на хранителната верига, а свързващото звено е лалугерът. За много от грабливите птици лалугерът е любима храна, а той живее само в пасища с добре подрязана трева – работа, която овцете и кравите вършат чудесно, докато се хранят. Традиционното животновъдство е от полза както за дивите животни, така и за хората. БДЗП си партнира с фермерите и за възстановяването на вече унищожени пасища, като така възстановява и местообитанията на редица видове птици, включително на царския орел и египетския лешояд.

Сериозно предизвикателство за нас се оказва работата срещу незаконното поставяне на отровни примамки. Това е огромен проблем във всички балкански страни и ще отнеме години, докато бъде напълно изкоренен. Необходими са целенасочени действия в посока информиране на местното население, образование на хората от всички възрасти. Поставянето на отровни примамки е заплаха както за изчезването на конкретни видове, така и сериозна намеса в природата. Една от най-новите ни дейности е включването на специално обучено куче с екипа ни за борба с отровите. То може да намира отровни примамки в големи райони и, заедно с водача си, са голямата ни надежда, че ще започнем да се справяме с тази голяма опасност за природата. Много интересна пряка консервационна мярка са охраната на гнезда и подхранването на грабливите птици. Охраната на гнезда цели да се осигури спокойствие на гнездящите птици през размножителния период, а след това - да се проследи първия полет на младите птици, защото често се случва той да не е успешен. По този начин пазачите на гнездата опазват от скитащи кучета, лисици и чакали малкото ценни орлета, паднали от гнездото и все още неспособни да летят. Подхранването е особено важна дейност по време на гнездене, тъй като е доказано, че повишава гнездовия успех, а също така и през зимата, когато намирането на храна е трудно.

Предоставянето на сигурна храна намалява и риска от отравяне, в районите, където незаконно се залагат отровни примамки за вълци. Друга дългогодишна наша дейност е Мониторинга на широко разпространените видове птици. Следим тенденциите в популациите на малко над 70 вида птици, благодарение на участието на доброволци от цялата страна. Преброяването се провежда ежегодно през пролетта. Инициативата цели да събере информация за състоянието на птиците около нас, защото птиците са реален индикатор на състоянието на средата. Данните, които получаваме ни помагат да разберем какво се случва с местата, които обитават не само птиците, но и ние, хората. За първи път от 60 години насам през 2016 се излюпи къдроглаво пеликанче в блато Песчина на остров Персин (Белене). Това бе голямо природозащитно събитие, тъй като къдроглавите пеликани са световно застрашен вид и колонията на остров Персин е новосформирана. През април миналата година птици от вида заеха една от наколните дървени платформи в блато Песчина в Природен парк „Персина“, изградени от БДЗП и Дирекцията на парка. Първата платформа в парка беше изградена през 2010 година, впоследствие бяха изградени още две. Оттогава насам доброволците от БДЗП ги ремонтират и подновяват всяка година, работейки в трудните условия на Беленските блата.

Фокус: По какъв начин човешкото поведение оказва влияние върху живота на птиците? Как можем да помогнем за опазване на птиците?

Емилия Янкова: Основният проблем в глобален мащаб е унищожаването на природните местообитания в резултат на различни човешки дейности. Загубата и деградацията на местообитания в резултат на интензивното селско стопанство, урбанизацията, дърводобива, е основна заплаха за биоразнообразието навсякъде по света. Това не означава, че прогресът на цивилизацията трябва да спре, но е важно да се разбере, че има определени граници, които не трябва да бъдат преминавани. Остават все по-малко диви места и е много важно хората да разберат, че определени територии трябва да бъдат опазени на всяка цена, ако не искаме да изгубим ключова част от биоразнообразието. На птиците в градска среда неизбежно голямо влияние оказва презастрояването, липсата на зелени площи, високите нива на шума. Това са само част от предполагаемите причини, поради които намалява популацията на домашното врабче например.

Само за последните 10 години, има с над 30 % по-малко врабчета. Ако говорим за непреднамерено човешко поведение, можем да говорим за това, че много от редките и застрашени видове са изключително чувствителни на човешко присъствие и дейности. Практикуването на някои екстремни спортове на важни за скалногнездящи видове места по време на размножителния сезон – скален орел, белоглав лешояд, сокол скитник, черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов и други видове, може да доведе до проваляне на размножителния сезон или дори до загубата на това гнездово местообитание. В този смисъл е много важно да бъдем предварително информирани какви видове гнездят на местата, които искаме да посетим, в кой период гнездят, както и за статута на защитените територии, на които искаме да посетим и да се съобразим с изискванията на тези територии.

Фокус: Какви птици могат да се наблюдават в градска среда и какви грижи трябва да се полагат за тях?

Емилия Янкова: В градска среда могат да се наблюдават учудващо голям брой видове птици. София например дава дом на над 200 вида птици, което нарежда столицата ни на едно от челните места по птиче разнообразие в Европа. В някои от централните ни паркове, могат да се наблюдават десетки видове птици. В Южния парк например могат да се наблюдават над 60 вида птици в зависимост от сезона. Количеството на видове птици е пряк показател на качеството на околната среда и един от показателите на качеството на живот. Освен добре познатите ни гълъби и врабчета, други градски обитатели са различните видове синигери, горската зидарка, славей, зеленика и черешарка, бързолети, сойка и сврака и много други, включително и гларуси (жълтокраки чайки). Ако вдигнем поглед към небето, ще видим толкова красиви и цветни птици и ще бъдем наистина удивени и изненадани от откритието си. Нужно е само да ги потърсим и да се поинтересуваме.

Фокус: Как ще коментирате инцидента с отровените лешояди в Кресненското дефиле?

Емилия Янкова: За съжаление, лешоядите са една от най-уязвимите редки видове птици и причината за това е, че само един инцидент, свързан със залагане на отровни примамки може да унищожи голяма част или направо цялата местна популация от даден вид. И случая с лешоядите в Кресненското дефиле е точно такъв. Можете да си представите колко години труд и усилия са били необходими за установяване на новата колония от белоглави лешояди на място, на което те исторически са се срещали в миналото. Ето защо реинтродукцията на тези видове е свързана с много комплексни дейности, предшествани от подготовка на местообитанието по отношение на естествените хранителни ресурси и не на последно място свързани с образование и информиране на местните общности и превантивна дейност срещу незаконната употребата на отрови и опасностите, свързани с това. Случаят в Кресненското дефиле е ужасяващ пример за това как човекът с намесата си може да има пагубно въздействие не само върху дивата природа.

Вероятността същият този акт да рефлектира върху човека и домашните му животни е много голяма. Преди седмица стана ясно, че пораженията върху дивата природа са огромни - открити бяха 17 белоглави лешояда, 2 вълка, лисица, куче и над 10 гарвана, голяма част от отровените животни вероятно няма да бъдат установени. БДЗП предложи екипа си за борба с отровите, който да помогне на ФДФФ при търсенето на отровни примамки и следи към деятелите на престъплението. Николай Терзиев, Волен Аркумарев и кучето Барс претърсиха района, в който бяха намерени отровените бозайници. Не бяха открити други отровени животни по време на обиколките и се установи, че проверяваният район вече е безопасен. В момента се води разследване за установяване на извършителя. Борят на загиналите от отровата белоглави лешояди вероятно ще достигне между 20 и 30.

Публикуваме със съкращение.