Ще излезе ли златен референдумът за златото на Трън

Сагата на съпротивата срещу плановете за златодобив в Община Трън продължава с нови епизоди. Тя започна с гражданска мобилизация и протести през 2016 г., премина в действия за свикване на местен референдум и насрочване на такъв за деня на извънредните парламентарни избори. Впоследствие под натиска на областната управа и минния бизнес решението за референдума беше оттеглено за преразглеждане от общинския съвет.

Към днешна дата проблемът с референдума търпи любопитно развитие – в Трън вече има вероятност за два референдума. В Общинския съвет са внесени две предложения за допитване относно златодобива: предложение на кмета на общината Станислав Николов и предложение на граждански инициативен комитет с председател Асен Велев.

На 21 април в извънредно заседание общинският съвет се произнесе по предложението на кмета. Беше взето решение на 11 юни да бъде произведен местен референдум с въпрос: „Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?“  Въпросът е леко видоизменен вариант на въпроса на оттегления референдум, който между другото беше атакуван и за неправилна формулировка.

Предложението на гражданския комитет е въпросът на референдума да гласи:

„Съгласни ли сте в проекта за Общ устройствен план на община Трън, предназначението на териториите, които към момента са предвидени за добив на полезни изкопаеми, обозначени като находище Трън-север и Трън-юг, да бъде променено за друго, различно предназначение, което не включва минна и минно-преработвателна дейност?”

Давайки си сметка, че формулирането на въпроса е един от най-проблемните моменти в законодателството и практиката на местни референдуми у нас, инициаторите са се постарали максимално да детайлизират референдумния въпрос, за да намалят риска той да се превърне в основание за бъдещо оспорване на резултатите.

Гражданският инициативен комитет е подкрепен с подписи от 430-ма трънчани и в момента изчаква проверката на подписите в ГД ГРАО. След приключването й предложението на комитета ще трябва да бъде разгледано от общинския съвет на Трън. Инициаторите са повече от уверени в представителността на набраната подписка. Броят на валидните подписи, според тях, ще надхвърли квотата от 10%, с която законът задължава местната власт да насрочи референдум.

Ако това е така, то общинският съвет на Трън би могъл по най-добър начин да се възползва от ситуацията. Той би могъл да приеме ново решение за референдум с два въпроса – въпросите на двете предложения. Това ще бъде своеобразна „застраховка” за успеха на референдума срещу атаки по линия „формулировка на въпроса”. За целта обаче ще е нужно да отпадне референдумът по предложението на кмета, за който общинарите са избързали да се произнесат, макар да са очаквали заключението по гражданската подписка. Предписанията на закона са именно в посока на обединяването на предложенията за гласуване в един ден в случай на наличие на няколко такива.

Провеждането на едно допитване с два въпроса изглежда най-доброто и в тактическо, и в законово, и в икономическо отношение. Впрочем общинският съвет вече е гласувал сумата от 45 000 лева за организиране и провеждане на референдума по предложението на кмета. Тъй като формално не е изключен вариант с две допитвания, това би означавало допълнителен публичен разход от още 45 000 лева.  Това би било ненужен харч и разпиляване на усилията.

Може да става въпрос за златодобив, но не е задължително разходите за вземане на решение от гражданите да бъдат златни.

Автор: Даниела Божинова

За повече новини за граждански инициативи и референдуми следете уебсайта на Initiative BG | Инициатива БГ