Що е то кооператив

Най-важното, което родителите трябва да знаят за алтернативната форма на грижа за деца извън дома

1. Какво е родителски кооператив

През 2009 г., когато държави като Германия отброяват съществуването на повече от 4 хил. родителски кооперативи, в България отваря врати първият. От нещо съвсем екзотично и непонятно за повечето български родители родителските кооперативи се превръщат във все по-предпочитана алтернативна форма за отглеждане на деца до предучилищна възраст, като в момента функционират повече от 20 в цялата страна, обединяващи над 250 семейства в тяхното желание да участват активно в грижата за своите деца извън дома им.

Родителските кооперативи в България не са регулирани, т.е. законът нито изрично урежда тяхното съществуване, нито ги забранява. Те се създават под формата на граждански инициативи за съвместно отглеждане и обучение на деца. Tяхната организация и администрация е изцяло в ръцете на семействата, членуващи в тях. Асоциацията за родителски кооперативи (АРК) публикува през 2013 г. подробна дефиниция, задаваща няколко основни критерия, които разграничават кооперативите от други форми за отглеждане на деца като детски градини, забавачници, занимални и т.н. На първо място, ролята на родителите е централна. Родителски кооператив в България може да бъде иницииран и създаден само от родителите, които членуват в него. Те определят основните принципи и ценности, на които стъпват педагогическият и организационен модел. Родителите са тези, които участват взаимно и равноправно във взимането на всички решения на демократичен принцип, като те са и тези, които носят отговорността за безопасността на помещенията. Учители, психолози и други специалисти имат асистираща роля, подпомагайки тези решения. Всяко семейство участва доброволно чрез своя личен принос под формата на труд, дежурства или друга форма, възприета от общността. Всеки кооператив създава свои вътрешни правила, които регламентират организацията и задълженията на членовете му и другите участници. От изключително значение е и некомерсиалният характер на инициативата, като не се цели генериране и разпределяне на печалба, а всички разходи за издръжката й са прозрачни и се поемат поравно от членуващите семейства. Въпреки че съществуването на един родителски кооператив изглежда доста неформално и автономно, за да се гарантира неговата устойчивост, са необходими изключително стройна организация, добре планиран бюджет с ясна отчетност и подробно описани роли и отговорности.

2. Защо някои родители избират тази форма за отглеждане на децата си

Мотивите на родителите, търсещи алтернативни форми за отглеждане на техните деца, са различни. Най-често посочваната в публичното пространство причина е липсата на места в държавните детски градини и непосилните за много български семейства такси за частните. В публичната дискусия по-назад остават променящите се ежедневен ритъм, нагласи и очаквания на съвременните родители, на които педагогическите и организационни практики в детските градини все по-трудно отговарят. Все повече български родители поставят под въпрос ефикасността на традиционни възпитателни концепции, които акцентират върху авторитетната роля на възрастния, базират се на "послушание" и строга дисциплина, сравняване и конкуриране на децата в групата и/или двустранната "монета" на поoщряване и наказание и изискват от децата натрупването на академични познания в прекалено ранна възраст.

Родителите, които избират модела на кооперативите, вярват в стимулиращата роля на средата, близка до семейната, в която принципите и ритуалите не се различават от тези вкъщи (тъй като се определят взаимно от хора, вярващи и прилагащи ги в собствения си дом). Това може да се окаже изключително важно при децата под 3-годишна възраст в периодите, в които те се адаптират към новата среда или градят нови навици. Съотношението възрастни - деца 1:4 (1:6 при по-големите) помага за създаването на по-стабилна емоционална връзка с учителите и с другите деца и прилагането на индивидуален подход към децата. Това е от особено значение за деца с по-различни хранителни навици, алергии, специфични интереси или специални образователни нужди. Малките групи позволяват гъвкавост на педагогическата програма - планираните седмични занимания могат да се променят според интересите на групата, климатичните условия или пък според актуални теми.

Разговаряйки с родители, избрали тази алтернатива, често можете да чуете, че те вярват в принципите на привързаното родителство, емоционална интелигентност, значението на свободната игра и стимулирането на самостоятелност и поемане на отговорност от ранна детска възраст. Децата обикновено имат право да избират свободно между няколко опции за занимания, храна или как да постъпят в дадена ситуация, като, разбира се, се следва общата рамка (ритъм на деня, правила на кооператива). Малките учат от примера на големите, които също се кооперират в общото начинание и взимат своите решения в интерес на общността. Много от родителите също така са привлечени от гъвкавостта, която им осигурява кооперативът, както и от възможността да участват в избора на педагогически персонал - техните най-важни и доверени партньори, с които да споделят същите ценности и представи за отглеждане на децата. Комуникацията между родители и учители е и доста по-интензивна.

Важен мотив може да се окаже и ориентацията на родителите към природосъобразен начин на живот и желанието децата им да прекарват деня си далеч от прашния, замърсен и забързан град. Така нар. горски родителски кооперативи търсят по-близки до природата помещения, където децата независимо от климатичните условия могат да изследват нейните закони и да играят свободно на чист въздух.

3. Как се адаптират децата в кооператива

Цялата статия можете да прочетете на страницата на Капитал.

Снимка: Pixabay