Производство по калъп – моделът на българското образование

Преди известно време в социалните мрежи популярност доби една интересна картинка. Пълна класна стая, чиновете – заети от добре подсечени, абсолютно еднакви дръвчета. На входа младо, неподравнено по модела на останалите дръвче, което с ентусиазъм се посреща от учителя – видимо по-възрастно дърво, оформено по същия маниер, както и останалите в стаята.

Надали съществува по-красноречиво описание на модела, върху който стъпва държавното образование в България. На входа всички влизат със своите особености и различия, за да излязат след години оформени под калъп. Причината – незаинтересоваността и липсата на креативност на институционално ниво. И, разбира се, липсата на желание да си в крак с настоящето и бъдещето.

Необходимостта от реформа на образователния сектор след 1989 г. е била гореща тема у нас. И не, не защото преди падането на тоталитарния режим системата е давала отлични резултати. Това е един от големите митове за периода преди 10 ноември. Българското образование в годините на социализма е обслужвало отлично тогавашната планова икономика, която просто е имала нуждата от човешки капитал, от ръчица.

Доколко този капитал е бил в течение с тенденциите, колко е бил иновативен, каква добавена стойност е давал с труда си – това е с второстепенно значение. Реалностите тогава са били такива. От позицията на времето можем да направим анализ на грешките, но към тогавашния момент системата е давала резултатите, каквито идеолозите на плановата икономика са искали. Друг е въпросът, че и това може да спадне към една от причините системата впоследствие да рухне.

Годините преди 1989 г. за България вече отдавна са в миналото и е по-добре там да останат. Не толкова обаче са в миналото за българското образование, което е здраво стъпило още с единия крак там. "Производството" на кадри в калъп остава запазена марка на нашите училища и университети, просто защото така е по-удобно. Публична тайна, особено във ВУЗ-овете, е, че огромен брой морално и практически остарели дисциплини заемат учебните планове, само защото едни преподаватели трябва да събират минималния хорариум, за да бъдат оставени на работа.

Искате реформа на образованието ли? Ами, освободете се от безсмислените дисциплини и специалности. Дайте свобода на избора – желанията на децата и родителите им ще определи кое е важно, стойностно и ценно за тях към момента и кое виждат, че ще им е от полза за бъдещето. Съгласни ли сте с вашите пари да се финансират дисциплини и специалности, желаещите за които се броят на пръстите на ръцете?

В България традиционно обичаме да се сравняваме с другите държави, напоследък най-вече с тези от "голямото семейство" на Европейския съюз. Ето ви едно сравнение. По редица критерии Финландия има една от най-добрите образователни системи. Тя винаги се класира в челото на класирането по математика, четене и наука в престижното класиране PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като в последните 5 години неизменно е в топ 3.

Същевременно според същото изследване близо 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни. С други думи, не са в състояние да разбират и анализират онова, което са прочели. 44 на сто от гимназистите са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления.

Защо не сме Финландия на Балканите в сферата на образованието? Два материала от новинарския поток на 2015 г. дават простичък отговор на въпроса: "Финландия премахва предметите от основното образование" и "Финландия премахва ръкописното писане в училище". Същевременно докато бях студент преди не много години, преподаватели ми забраняваха да ползвам лаптоп на лекции. Паралелни реалности...

Защо не сме Финландия на Балканите в сферата на образованието? Надали, ако следваме сегашния модел. Имаме ли шанс малко поне да скъсим дистанцията? Да, стига да вдигнем глави и да погледнем как работят хората по света. "Производството" на еднакво подравнени дръвчета няма да ни отведе никъде.

Снимка: Wikipedia