ИЗЯВЛЕНИЕ на специализираната програма за правна защита на бежанци и мигранти на БХК по случай събитията в бежанския лагер в Харманли на 24 ноември 2016 г.

На 24 ноември 2016г.  в бежанския лагер в Харманли се случиха две неща: бунтът на настанените и потушаването му от полицията.

Дали е имало подстрекатели сред настанените лица? По всяка вероятност. Недопустимо ли е хвърлянето на камъни по полицията и рушенето на имущество? Разбира се. Адекватна ли беше употребата на сила и помощни средства от полицията? Отговор трябва да дадат следствените органи и прокуратурата, ако изобщо си направят труда да разследват този въпрос.

По важният въпрос обаче, който всеки от нас би следвало да си зададе е: 

Кому беше нужно това?!

Кой нагнети напрежение в населението в Харманли с раздухване на слухове и дезинформация за огромна опасност от зараза и болести, удобно асистиран от група медии, свързани с известен на обществото ни олигарх? Кой принуди Държавната агенция за бежанците да извърши фактическо „затваряне“ на бежанският лагер там, въпреки че карантината спокойно можеше да бъде ограничена до определени помещения и единствено спрямо болните хора? Кой изви ръцете на ръководството ѝ с ултиматуми и го принуди затварянето на лагера да стане светкавично, без никаква подготовка и без никаква възможност на служителите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), на неправителствените организации и на доброволците в него да разяснят на хората в лагера защо двора се огражда с бодлива тел, поради какви причини се въвежда пропускателен режим и докога ще продължава тази мярка?

ОТ ДАБ и МВР обявиха, че разследващите органи ще установят кои са били провокаторите на вчерашния инцидент. Ако обаче имаме истинско правораздаване, те трябва да ги потърсят сред т.нар. „патриотични“ партии и организации, които са истинските причинители и които отново си позволиха да говорят от името на цялото население на Харманли, както и от името на целия български народ.

Много са възможните отговори на въпроса защо тази манипулация бе осъществена и проведена в стила на най-добрите тоталитарни инсценировки, но три от тях се изпъкват между останалите.

Първо, наближават избори. Определени партии, които залагат единствено на антиимигрантска, ксенофобска и фашистка реторика, имат нужда да акумулират самочувствие и електорат. Какво по-хубаво от това да организират един контролиран бунт с малко кръв и много медийна истерия.

Второ, България съвсем наскоро получи помощ от 160 милиона евро, значителна част от която се дава на Държавната агенция за бежанците за провеждане на крайно наложителни мерки по подобряване на капацитета за прием и мизерните условия в бежанските лагери. От тази гледна точка сигурно са възникнали значителни апетити да се предизвика оставката на нейното ръководство и в този размътен откъм политическа отговорност момент да се назначи на този пост някоя по-близка до определени партии личност, която да „усвоява“ тези средства – по предназначение, подразбира се.

И последно, нищо не е по-лесно от това, да се отклони вниманието на обществеността и избирателите от политическата некадърност и злоупотреби на управляващите и техните съучастници чрез разпалването на страхове, омраза и насъскване на хората едни срещу други. Този откровено фашистки политически прийом с посочването на външен, „чужд“ враг, който да бъде обвинен за несгодите на обикновения човек от народа, очевидно служи единствено за целите да прикрие някои обективни истини относно провала на сегашната ни политическа класа и нейните  злоупотреби на гърба на същия този народ, от чието име партиите говорят с такова упование и умиление.

Кому беше нужно това?

Поетът го е казал преди век и никой не може да го каже по-добре.

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!