English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Много български граждани бяха лишени от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват

 
Много български граждани бяха лишени от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват

Крайно недостатъчният брой на избирателни секции в Турция, където живее една от най-големите български общности, въведените от Централната избирателна комисия допълнителни изисквания дни преди изборите, както и намесата на застъпници на политически партии преди и по време на изборния процес бяха сред основните нарушения, констатирани от страна на Български хелзинкски комитет (БХК) в становище изпратено до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Human Rights Watch и Amnesty International. Нарушенията засегнаха диспропорционално една определена група български граждани – българските гласоподавателите в Република Турция и сериозно ограничиха правото им да гласуват по време на парламентарните избори, проведени на 26 март 2017 г.

БХК изпрати свой наблюдател в изборния ден в град Бурса, където се намира и най-голямата българска изселническа общност в Турция. Беше извършено наблюдение на изборния процес в седем от общо осемте избирателни секции, открити в града и неговите околности.

През 2016 г. бяха приети промени в Изборния кодекс, свързани със секциите в чужбина. Изборните секции в страните, извън ЕС, бяха ограничени до 35, докато ограничението за разкриване на повече от 35 секции в държавите-членки на ЕС отпадна. Това доведе до ситуацията в Турция и САЩ, където бяха разкрити общо 35 секции, въпреки че там са най-големите български изселнически общности, а най-много секции, общо 58, бяха открити във Великобритания.

Според изследователския екип на място броят на избирателните секции в гр. Бурса, който беше драстично намален от 37 секции за парламентарните избори през 2014 г. до осем секции през 2017 г., е крайно недостатъчен предвид огромния брой хора, имащи избирателни права. Това предизвика хаос, огромни опашки и напрежение у гласоподавателите и членовете на секционните избирателни комисии (СИК). Резултатът от това беше, че мнозина се отказваха от правото си на глас предвид нуждата да изчакват реда си в продължение на часове още от самото начало на изборния ден. БХК счита, че така поставеното ограничение от 35 секции в държави извън страните-членки на ЕС е силно дискриминационно и основно насочено срещу българските избиратели, живеещи и упражняващи правото си да гласуват в Турция. Ефектът от това ограничение силно затрудни и на практика лиши част от избирателите от правата и задълженията им.

Според официалната информация, публикувана на уеб страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК), на тези парламентарни избори общият брой гласували избиратели според положените подписи в избирателния списък в избирателните секции в Република Турция е 33 005 души. В сравнение, официалните данни от парламентарните избори, проведени на 5 октомври 2014 г., показват, че разкритите избирателни секции в турската държава са общо 136, а гласувалите лица, според положените подписи в избирателния списък е 62 569 души, или почти двойно повече от гласоподавателите на настоящите избори.

ЦИК въведе допълнително ограничение на изборните права на българските граждани в чужбина, като даде указания декларациите да се попълват единствено в изборното помещения и да се подписват пред членовете на СИК при вписване в избирателния списък. Тези указания противоречат на изискванията, поставени от Изборния кодекс, където липсват каквито и да е ограничения. Освен това изискването декларациите да бъдат попълвани лично по същество представлява дискриминационно изискване за наличието на ценз за грамотност, какъвто ценз не се изисква от никои от българските граждани, които гласуват в рамките на територията на страната. Всички тези допълнителни мерки, предприети от законодателя, ЦИК и СИК, в изборния ден засегнаха диспропорционално една определена група български граждани – гласоподавателите в Република Турция, и въведоха недопустими пречки пред възможността им да упражнят избирателните си права.

Специално в гр. Бурса бяха констатирани следните нарушения: липса на организация, която доведе до струпване на голям брой избиратели пред и в изборните секции и причини хаос и напрежение у избирателите; намеса на застъпници на политически партии в изборния процес; членовете на част от СИК в гр. Бурса въведоха и други извънредни ограничителни мерки, непредвидени в изборното законодателство, включително забрана гласоподавателите да се подпомагат един друг в попълването на декларациите, като забраняваха всякакви разговори между тях.

Нещо повече, в навечерието на изборния процес, медийното пространство беше залято с информация и пропаганда срещу подаването на гласове от именно тази група граждани. Не на последно място, представители на коалиция „Обединени патриоти“ бяха допуснати от българските власти да блокират пътникопотока от Турция към България, действия нескрито насочени изключително към българските гласоподаватели, живущи в Република Турция.

Всичко това води до заключението за една целенасочена акция по ограничаването на политическите права на цяла група от граждани и лишаването им от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват.

За повече подробности за нарушенията в гр. Бурса, Турция по време на изборите вижте становището тук.




Източник: Български хелзинки комиттет , 06 април 2017 г.

Сходни публикации

Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат

                         Oбръщението е отворено за граждани и организации, които искат да се присъединят към него

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Сред основните роли на правозащитните организации е да защитават уязвими групи, включително чрез воденето на стратегически

АЕЖ: проблемите с достъпа на журналисти до парламента остават

АЕЖ: проблемите с достъпа на журналисти до парламента остават

Асоциацията на европейските журналисти - България се присъединява към отвореното писмо на 85 парламентарни репортери до