Гари Стейджър: Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл
Американският поддръжник на ученето чрез правене за ролята на образованието през XXI век
Профил
Гари Стейджър е американски образователен експерт, консултант, учител.
Поддръжник е на компютърното програмиране, роботиката и ученето през
правене в класните стаи. Повече от 30 години се занимава с това да
помага на учителите да направят света по-добър за децата. Стейджър е
един от авторите на книгата "Създаване за учене", определена като
"библията" на Движението на създателите (The Maker Movement) в
училищата.Текстът е част от специалното издание "Образование". Всички статии от него можете да намерите в "Библиотеката на "Капитал".Кои са трите качества, които училищата трябва да дават на децата, за да ги подготвят за бъдещия пазар на труда, според вас?
- Децата трябва да прекарват колкото се може повече време с интересни
възрастни хора. Те трябва да имат възможността да станат добри в нещо и
да знаят какво се изисква за това.
Едно от нещата, които считам
за проблемни в училище, е, че учителите нямат достъп до величието. Не
знаят как изглежда то, какъв е вкусът му. Имам един приятел, който строи къщи на дървета в телевизионно предаване и печели милиони долари от
това. Той има висше образование по икономика, не съм убеден, че то го е
подготвило за това как се строят къщи на дървета. Но някъде по пътя си
той имаше преживяване, което му даде усещането за способността да учи,
да решава проблеми, да мечтае и да създава възможности за себе си.
Ние подготвяме децата да решават проблеми, които ги няма в учебника. Понякога учителите казват неща от типа, че се страхуват от
това, че не знаят всичко. Винаги съм изумен откъде изобщо им е дошла
абсурдната идея, че някога са знаели всичко. Мисля, че по-здравословният подход е да кажат на децата: "Нека да видим какво можем да открием
заедно. Или познавам някого, на когото можем да се обадим. Или защо да
не потърсим в интернет?"
Но учителите се притесняват, ако не се придържат към учебната програма. Цялата система се върти около нея.
- Има много страх. Не съм сигурен за България, но на повечето места по
света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше изпълнението на учебната програма и
"животински" контрол.
Когато аз станах учител в началното
училище, трябваше да се науча да свиря малко на пиано, да преподавам
наука, математика и история, да водя разходки сред природата, обучения
по физическо. Около 1985 г. се реши, че изкуството на преподаването е
нищо и всичко, което остана, е механика. Когато отнемеш личната преценка и авторитета на учителите да взимат решения, те започват да се замислят по-малко. Тогава резултатите се влошават, отнема им се още повече от
ролята на посредници и цялата спирала повлича крак.
Много
от работата ми се състои в това да помагам на учителите да разберат
какво е да са по-добри в това, което правят, и да попълнят дупките в
образованието си като учители. Това им помага да разберат причините,
поради които са избрали да прекарат живота си, преподавайки. А именно,
за да са от полза на децата.
Работите с учители, които използват иновативни методи в класната стая. От какво
имат нужда учителите, за да се почувстват уверени да опитват нови неща?
- Лидерство. Малко смелост. Аз често казвам на учителите: "Какво ще
стане, ако направите това? Някой ще направи физиономия? Какъв е
действителният риск?" Стремя се да им покажа, че когато правят неща,
които са по-творчески, които се въртят около детето, които са повече
"истинският живот", ако използвам термина на Марк (Марк Пренски - бел. ред.), родителите прегръщат идеята. Моят опит е, че ако създадеш алтернатива,
хората ще се затичат към нея. Трябва да създадем ситуация, в която могат да възникват алтернативи. Училищата не инвестират изобщо в R&D
(проучване и развитие - бел. ред.). Boing инвестират милиони долари на
година в самолети, които никога не летят. Трябва да опиташ неща, да
видиш как работят. Ако са успешни - увеличаваш мащаба, ако не - спираш
да ги правиш.
Как да направим училищата по-малко
контролиращи институции? Аз израснах в училище, в което компютрите
стояха в заключена стая и децата не можеха да ги пипат дори по време на
час, докато не им кажат.
- Мисля, че първото,
което трябва да направим, е да намерим начини да намалим антагонизма
между деца и възрастни. Аз никога не се притеснявам как да управлявам
учениците в класната стая. Защото никога не влизам в класна стая с
мисълта, че трябва да я управлявам. Просто се появявам, казвам:
"Здрасти, аз съм Гари. Имаме работа да вършим. Хайде да започваме."
Миналата седмица бях в Германия, в стая със 70 седмокласници, които след час
упражнение по математика накрая ръкопляскаха и ми казваха: "Най-яката
математика някога." Но аз влизам в час с отворено съзнание и отворено
сърце и не очаквам, че децата са животни, които само се опитват да ми
спретнат нещо подло, което ще подрони авторитета ми.
В
България обаче много се държи на дисциплината. Дори училищата
непрекъснато биват критикувани по медиите, че не поддържат дисциплината
"като едно време", в социалистическото общество.
-
Имате история с авторитаризма и сервилността. Но аз познавам няколко от
най-добрите ви математици и те всичките са луди в добрия смисъл. Трябва
да създавате възможности и модели, в които децата да правят нещо
различно.
Естествено, че децата ще се държат като животни, ако им се казва, че трябва да седят и мълчат в продължение на 12 години.
Работил съм в детски затвор в продължение на три години и нямах нито едно дете, което да бъде изгонено от час поради липса на дисциплина. Нито веднъж.
Там имаше деца, които не бяха стъпвали в училище, откакто са били на 10
или на 11 години. Казвано им е, че са глупави, че са провалени, но някои от тях влязоха в университети и бяха успешни. Защото създадохме място, в което сложихме интересите на децата, уменията им, това, което обичат да правят, преди някакъв тираничен списък с неща. Давахме им да работят по проекти през целия ден и ги подкрепяхме в това. И децата искаха да
бъдат там.
Наблюдавам колко време се губи в училище, за да
накарат децата да спазват неща, които нямат никакво значение. Защо не
можеш да им кажеш "отивайте във физкултурния салон"? Защо трябва да ги
подреждаш в редица и да ги караш да маршируват дотам? И след това да им
шушкаш да мълчат. Да крещиш на тези, които не го правят. И след това да
ги наказваш. Това е лудост. Моята тайна се състои в две неща: първо, аз
наистина харесвам шантавите деца, и второ - има супермного неща, важни
за учителите, които за мен нямат никакво значение - дисциплина, учебна
програма, оценки, домашно, училищния звънец. Мога да продължа
Как да измерваме успеха в училище, а и после в живота?
- По това какво могат да правят децата - с ума си, с ръцете си. По това
дали са щастливи, дали могат да се грижат за себе си. Дали намират
смисъл, радост и цел в това, което правят.
Кой ви е любимият пример за учене чрез правене, който сте наблюдавали в класна стая?
- Много са, но ще разкажа един от Германия. Там влязох при група
петокласници и им казах: "Добре дошли, най-добри математици на света.
Днес ще си играем с един проблем, а компютърът ще е нашият асистент в
лабораторията. Няма нужда да му плащаме или да го храним, само ще му
даваме хипотези, а той ще ни събира данни и ние ще се опитаме да намерим смисъл във всичко това. Когато мислите, че сте открили нещо, споделете
го и ние останалите ще се опитаме го да опровергаем."
Децата бяха страшно активни през цялото време - формираха хипотези, доказваха ги и
ги опровергаваха. А в края на часа им казах: "Между другото този проблем не е разрешен все още." Идеята, че има мъже и жени, които стават всяка
сутрин, къпят се, закусват и след това отиват в офис, където играят
проблема по този начин, може би през цялата си кариера, е нещо, което
беше толкова извънземно за децата. Страшно им хареса тази идея.
Често ми се случва учителите да искат да ми посочат малкото индийско момиче в класа, което е наистина добро по математика, и да ми кажат: "Виж колко е умна." И аз им отвръщам: "Да, но пропускате дебелото дете с шоколад по
лицето, чийто очи ще експлодират. То може да не схваща напълно, но
никога не е виждало нещо толкова яко в живота си." Не разбирам защо учителите не разпознават колко по-впечатляващо е това от това да бъдеш добър в училище.
Моята голяма страст е джазът и съм щастлив, че мои приятели са някои от
най-добрите джаз музиканти по света. Едно от нещата, които съм научил от тях за ученето, е, че могат да прекарат година от живота си върху нещо, което ги дразни. И това не им е поставено от някой друг. То е нещо,
което кара самите тях да стават рано сутрин и да работят върху него.
Каква е ролята на родителя в процеса на учене чрез правене?
- Да създава възможности из вкъщи. Да излиза на разходки с лупи, когато
децата са малки. Да идва в класната стая и да участва. Родители, които в миналото не са имали роля в училище, защото са били бедни или не са
имали добро образование, също притежават знания и умения, които са
безценни. И също могат да допринасят. Това, което те знаят е също
толкова важно и ценно като това, което се цени като училищен успех.
Аз имах много лоши оценки в училище. Имах средно тройки и четворки по
математика и наука, а сега имам докторантура по образование по
математика и наука. Аз исках да бъда джаз музикант, ходих в музикално
училище, но след това моята очевидна липса на талант ме застигна и си
промених мнението. Което също е окей. Мисля, че светът е малко
по-прощаваш и гъвкав, отколкото си мислим. И че това да се научиш да
бъдеш добър в нещо има склонност да продължава и в други сфери.
Снимка: Pixabay
Автор: Зорница Стоилова
Източник: Капитал , 11 май 2017 г.
Сходни публикации
11 пъти избори и нула реформи в образованието
Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието
По-високите учителски заплати са добра новина
Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За
Учебни занятия от 7:30 ч. ще забавят процеса по преминаване на всички училища към едносменен режим
Национална мрежа за децата изпрати официално становище до Министерството на образованието относно исканата от ведомството