Как да общуваме с хората със специални нужди

24 април 2017 г.Разкази за НПО

Това бе темата на обучителен семинар, предназначен за доброволците, които помагаха в провеждането на първото издание у нас и на Балканите, на международния форум ТОМ България. Той се състоя от 20 до 23 април в сградата на Университета за архитектура и градоустройство в София. Форматът срещна за 72 часа хора със специални нужди и хора с различни таланти. А предизвикателство бе те заедно да създадат технологични решения на различни проблеми, които хората с увреждания срещат във всекидневието си. Какво се случи на първия у нас ТОМ можете да разберете на страницата на инициативата - http://www.bulgaria.tomglobal.org/.

Лектор на доброволческия семинар бе Ивелина Гаджева, която е ако не единственият, то един от много малкото у нас дипломирани специалисти по включващ дизайн. Тя е и основател на фондация „Дизайн за всички". Какво е включващ дизайн ще ви разкажа малко по–късно, но първо предавам накратко споделеното от Ивелина за това как да преодолеем бариерите при общуване с човек с увреждане – информация, която би била полезна не само за доброволци. Как да не поставяме и себе си, и него в неловки ситуации от незнание или от прекалено добри намерения:

Никога не предполагайте от каква нужда има човекът;
Никога не предполагайте какви са неговите способности или неспособности;
Винаги първо питайте може ли да се намесите и когато получите положителен отговор, тогава помогнете, но изчакайте инструкции. Ако отговорът е отрицателен – не се обиждайте;
Ако човекът срещу вас е в инвалидна количка, не се облягайте на нея. Тя е част от личното му пространство;
Не използвайте думи като инвалид и прикован на инвалидна количка. Количката дава на човека свобода да се движи. Това, че на дадено място няма алтернатива на стълбите, е проблемът за него, а не количката му;
При незрящите хора не премествайте никога нищо тяхно, без да им кажете;
Когато говорите с незрящ човек, винаги се представяйте и казвайте на кого говорите, ако наоколо има и други хора;
Когато незрящ човек влиза в помещение, можете да го попитате дали би искал да му помогнете да се ориентира. При положителен отговор кажете, че в ляво например има три стола, отдясно маса и т.н.
Ако сте на коктейл или друго социално събитие и поднасяте храна на незрящ човек, добре е да го ориентирате какво има в чинията – например картофи от дясно, салата от ляво и т.н.;
Не обгрижвайте прекалено, не бъдете прекалено любезни. Това може да притесни човека. Например, ако ви попита къде може да си налее вода, не казвайте аз ще ти сипя, ти си стой тук, а му дайте указания. Ако човекът иска вие да му налеете вода, той сам ще ви помоли;
Когато се наложи да водите незрящ човек, добре той е да ви хване под ръка и вие да вървите първи. Упътвайте, когато има врата, стъпала или друго препятствие – парапети, локви и др. Кажете своевременно, когато трябва да спрете или когато трябва да заобиколите нещо.
Що се отнася до хора с ментални увреждания, винаги се дръжте към възрастните като с възрастни, не преигравайте, не им говорете умилително. Ако говорят бавно, не им довършвайте изреченията, не предполагайте какво искат да кажат. Ако усетите, че не ви разбират, повторете, сменете подхода или заместете определени думи със синоними. Не сменяйте обаче темата. Не оставяйте човек с усещането, че „така и така не мога да се разбера с теб, няма нужда повече да ти обяснявам“. Обикновено хората с интелектуални затруднения са буквалисти, затова не си служете с метафори. Ако кажете „счупих се от работа“ само ще ги объркате.
Нечуващите хора умеят да четат по устни, но не артикулирайте прекалено. Не ги потупвайте по рамото отзад или отстрани, не ръкомахайте пред лицето им, за да привлечете вниманието им. Когато искате да говорите с човек с увреден слух, който е придружаван от жестов преводач, не говорете на преводача, а на самия човек;
Не навлизайте в личното пространство на хората с въпроси от типа на как ослепя, как се осакати?
Не казвайте „разбирам те какво ти е, мой близък страда от същото“. Човекът е наясно, че не може да знаете какво наистина изпитва и как се чувства;
Незрящите хора нямат никакъв проблем да кажат както всички нас „този имейл не го видях“, „хайде утре ще се видим“, „до скоро виждане“и т.н. Това е абсолютно нормално за тях. Така че не мислете, че трябва да си мерите всяка приказка. Дръжте се естествено.

Ива знае всички тези неща, защото като специалист по включващ дизайн се допитва до много и различни хора с увреждания, като търси как различието да бъде включено в общото. Тя е също един от главните организатори на първото издание на ТОМ България.

Що е то включващ дизайн?

„В повечето случаи всички продукти, услуги, стоки, сгради и пространства са съобразени с масовия потребител. Целта на включващия дизайн е в самия процес на създаване, било то на чаша или сграда, да се търси мнението на колкото се може повече различни хора, с различни заболявания и увреждания, така че той да отговаря и на техните потребности. Характерното обаче при продуктите, създадени по методите на включващият дизайн, е, че те не изглеждат направени специално за тези хора. Ако е прахосмукачка, тя е на пръв поглед е като всички други прахосмукачки, но има функции, които улесняват ползването й“ – разказва Ива.

Ива разказва, че наскоро в Полша по методите дизайн за всички е била построена сграда и хората се учудвали, че вътре няма нищо специално. „Специалното е невидимо, то трябва да изглежда естествено и да може да се използва от колкото се може повече хора“ – казва Ива.

Ива е завършила Индустриален дизайн в Художествената академия в София и магистратура в Швеция по Дизайн за всички, която е единствената в света. След три години в Швеция тя се завръща в България убедена, че иска да разпространява у нас методите на включващия дизайн. За тази цел създава през 2015 г. фондация „Дизайн за всички“ и вече има един реализиран проект. Фондацията на Ива е българският член в Design for All Europe .

Дизайн за всички, включващ дизайн или наричан още универсален дизайн, все още си прокарва път не само в България, но и по света. Терминът е записан в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ЕС и там се посочва, че при проектирането на всяка стока, услуга, външна, вътрешна среда и т.н., трябва да се спазват принципите на дизайн за всички.

„Все още обаче масово се смята, че дизайн за всички е само достъпност – рампи, парапети или скосени тротоари за трудноподвижни хора. Това са само минималните изисквания, които се спазват по наредбите. За съжаление често нещата се правят на парче, не само у нас. Например прави се достъпно кафене, което е на партер и с рампа, но в същото време вътре няма достъпна тоалетна за хора с инвалидни колички. Дизайн за всички е цялостен подход" - разказва Ива.

Когато обяснява за работата си, Ива дава любимия си пример с детските площадки. Според нея напоследък всички площадки изглеждат еднакво и „в кой парк ще отидеш и в кой град у нас няма особено значение. Там ще има пързалка, люшка и катерушка по каталог. Вече има и такива „адаптирани за деца със специални нужди“, където от едната страна са люлките за „нормалните“ деца, а отстрани една огромна люлка за деца със специални потребности. Обикновено до втората люлка има знак за инвалидност и огромно табло с инструкции за използване. Този подход посочва и акцентира върху различието, а не го приобщава. Най-естественото нещо, когато създаваш детска площадка, е да питаш различни деца какво искат да има на нея. Може да се окаже, че те искат нещо съвсем различно от това, което обикновено им предлагаме. Важно е също да си даваш сметка за това как родители със специални потребности, чийто деца нямат такива, ще могат спокойно да бъдат около тях на тази площадка. Този процес на създаване е от хората със хората и не изключва никого“.

Първото място у нас, направено по методите на дизайн за всички

Първият проект, в който Ива прилага знанията си на практика, е първияту нас център за социални иновации – A hub. Това е първият център за социални иновации у нас. Хъбът бе открит в началото на април и е създаден по инициатива на фондация „Заслушай се", в сътрудничество с Български център за нестопанско право и с подкрепата на Telus Internationl. Намира се а ул. Христо Белчев № 3 в София.

A hub е първото място в България, направено по принципите на дизайн за всички. През месеците работа Ива се допитва до хора с различни затруднения. Кое къде да бъде, така че да им бъде удобно, такъв или друг цвята да бъде и т.н. Тоалетната е направена по препоръки на хора с увреждания – къде точно да бъдат дръжките, мивката, самата тоалетна и т.н.

В хъба няма прегради и парапети. Масите са кръгли, защото хората, които не чуват и четат по устни, много по-лесно виждат събеседниците си, когато са на кръгла маса. Цветовете на помещението са съобразени с нуждите на хора с далтонизъм. Шрифтът в лого знак е специален за по-лесно разчитане от хора с дислексия. Той ще се използва и при комуникационните материали на хъба.

И още нещо любопитно. Когато влезете в хъба, ще видите по пода линии, които служат за навигация. „Ако някой търси тоалетната, например, е достатъчно да му кажете „следвай бялата линия по пода и тя ще те отведе“ – разказва Ива. Подобна навигация има и до контактите, така че ако има човек със слабо зрение, който иска да си зареди телефона, ще бъде упътен по същия начин. Сините линии освен до контактите водят и до точките, където обикновено се намират масите. Когато не се ползват, те са окачени на стената, за да може пространство лесно да се трансформира.

Основната идея на дизайна в A hub е, че всички сме равни.

Видео представяне на хъба, с жестов превод и субтитри, можете да намерите в YouTube тук.