Библиотека
Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България в периода 1878 - 2017 г.
Проучване на практиките на използване на поземлени имоти в исторически и съвременен аспект.
Сравнително проучване на европейското законодателство, свързано с набирането на средства за каузи
Проучването разглежда различни закони в отделни европейски страни, засягащи индивидуалното набиране на средства и развитието на дарителството, с цел идентифициране на добри модели и практики в законодателството и възможностите за саморегулацията на сектора.
The State of the World's Children: Children in a Digital World
Състоянието на децата по света 2017: децата в дигиталния свят
Докладът на Уницеф "Състояние на децата по света през 2017: децата в дигиталния свят" изследва начините, по които дигиталната технология вече е променила живота на децата и техните житейски шансове и какво може да донесе бъдещето.
Opening up communities, closing down institutions: Harnessing the European Structural and Investment Funds
Привличане на общностите, затваряне на институциите: използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове
Докладът разглежда ролята на Европейските структурни и инвестиционни фондове за прехода от институционална грижа за деца, възрастни и хора с увреждания към живот в местната общност.Свали документа
Непродължаващите средно образование: колко, къде, защо и как?
Настоящият анализ опитва да хвърли светлина по четири въпроса: колко от завършилите основни училища през 2017 г. са продължили средно образование, къде са концентрирани непродължаващите, защо не продължават и как може да бъде преодоляна негативната тенденция. Материалът завършва с препоръки към МОН и останалите институции, ангажирани с проблема.
Мониторинг на образованието и обучението 2017: България
Обзорът на образованието и обучението се прави от Европейската комисия за 28 страни. Докладът за България включва и сравнителен анализ на образованието във всички държави през 2017 г. Въз основа на най-актуалните количествени и качествени данни, в него са представени и оценени основните нови и съществуващи мерки на политиката във всяка държава — членка на ЕС, като се акцентира върху новостите от средата на 2016 г. нататък.
Да хванем правилния влак
Докладът запознава подробно с икономическия, социален и екологичен аспект на предстоящия преход към възобновяеми енергийни източници. В него е казано ясно и категорично, че бъдещето не е на въглищата, но е добре в него да има място за хората, които работят в сектора.
Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието
Докладът дава обща картина на аграрното земеделие в страната и представя мерките за бъдещо развитие.
10 години в ЕС: Тенденции в българската миграция
Анализът се базира на съпоставка на данни от НСИ, Евростат, ООН и статистика от преброяванията на населението в България и приемащите страни. Данните показват, че общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е около 1.1 милиона души, по данни от статистиката в приемащите страни. От тях между 600 и 700 хиляди са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в страни от Европейския съюз, Турция и САЩ.
Как да се представите по-успешно на конкурс за финансиране на НПО проекти
Проучване на порталът NGObg.info на субективните фактори, от които зависи успешното представяне на една гражданска организация при кандидатстване в конкурси за финансиране на проекти.
Онлайн поведение на децата в България
Един от най-разпространените митове на дигиталната епоха е, че поколенията, родени във време на масова употреба на интернет и дигитални технологии, някак естествено развиват дигиталната и медийната си грамотност и в резултат на това придобиват необходимите компетентности за справяне с рисковете и за използване на богатите възможности на интернет. Изследването показва, че този мит е далече от реалността.
Проучване на ЦПО: 30% от шестокласниците у нас са в риск да загубят мотивация за учене и дори да отпаднат от училище (инфографика)
Основни акценти от изследването: 46% от децата смятат, че най-важните предмети (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни; Любимите предмети са физическо възпитание (76%), рисуване (57%) и музика (56%); 95% смятат, че е важно да се ходи на училище, а 79% харесват учителите си; Не агресията е най-големият проблем на децата (едва 18%), а страхът от провал в ученето (56%). 23% от шестокласниците живеят в крайна бедност, а 18% имат трудности с българския език.
Световен дарителски индекс на КАФ 2017
България бележи ръст в даряването на пари и спад в помагането на непознати. Дарителството намалява в целия свят, а България е на 127-о място, отчита Световният дарителски индекс на КАФ 2017 (CAF World Giving Index 2017) – авторитетното проучване, което измерва щедростта в 139 държави.
Дарителският индекс е среден процент от три аспекта на дарителското поведение – помощ на непознат, даряване на пари и доброволчество. За България показателите са: Помощ на непознат – 34% Даряване на пари – 17% Добровлчество – 5%
Дарителският индекс на България продължава да спада - той е 19% (след 21% и 23% в предходните години) и се връща на нивото от 2013-та година. Въпреки това, България се изкачва на 127-о място сред 139-те държави в света (от 129-о на 127-о място) и запазва 9-а позиция сред 10-те страни от Източна Европа, включени в Индекса.
Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2015
Докладът разглежда основните фактори за замърсяване на околната среда, промени в климата, финансиране и управление на програмите за опазване на околната среда и подобряване на екологичното съзнание и култура.
Global Trends. Forced Displacement in 2016
Глобални тенденции. Принудителна миграция през 2016
През 2016 година 65.6 милиона жители на планетата са били принудени да мигрират поради предследване, насилие, нарушаване на човешките права и военни конфликти. Това е с 300 000 души повече от предходната година и тенденцията за нарастване се запазва.Свали документа
Новини... отблизо
Настоящото изследване прави моментна снимка на журналистически почерци в най-посещаваните медийни сайтове на български език и трите най-популярни телевизии в страната. Целта е да се установи кои са най-често допусканите етични нарушения в журналистическите материали, преобладаващо новини. Основните
дирения са свързани с установяването по кои теми най-често се използват журналистически похвати за повишаване на сензационността на материалите и пренебрегване на професионалните стандарти в Етичния кодекс на българските медии.
Индекс за устойчивост на НПО 2016 година - България
Няма промяна в общата устойчивост на НПО през 2016 г. Настъпи известно подобрение при застъпничеството: измененията в Закона за нормативните актове определят по-ясни стандарти за обществено участие в законотворческия процес и НПО mродължиха активно да организират кампании за застъпничество. От друга страна, имаше слабо влошаване на финансовото състояние поради приключването на две големи програми за финансиране. През 2016 г. НПО, по-специално екологични НПО, бяха обект на няколко отрицателни кампании.
Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г.
Настоящият анализ предлага методология за оценка на ефикасността на някои публични разходи в разбивката им по функции според класификацията на функциите на държавно управление (COFOG1). Целта на настоящия анализ е да се изследва динамиката на публичните разходи в периода 2012-2015 г. и да се направи оценка на ефекта от промяната им. Изследването търси отговор на въпроса дали изменението на публичните разходи влияе върху качеството на публичните услуги и ако да, по какъв начин.
10 години в ЕС: Общественото мнение и членството на България в ЕС
Членството на България в ЕС първоначално се приема от обществото с доза реализъм (или скептицизъм); следва период на положителен опит и високи оценки и едва след това – период на нарастване на негативните нагласи. Това сочи сравнителният анализ на поредицата от социологически изследвания, проведени през последните 10 години.
Данните, обобщени от директора на Програма "Европейски политики" в ИОО Марин Лесенски показват, че увеличаването на неодобрителните нагласи спрямо ЕС се обуславят до голяма степен от външни фактори (напр. икономическата криза, бежанската криза от 2015 г. или започналия дебат за излизане на Великобритания).
Данните показват също така, че доверието към европейските и българските институции варира през годините, но като цяло доверието в европейските институции се запазва около три пъти по-високо, отколкото към българските. Тревожно нараства недоверие и към български, и към европейски институции през годините, което достига до една пета от запитаните.
За всяко дете, РЕЗУЛТАТИ
Доклад за дейността на УНИЦЕФ в защита на всяко дете в 190 държави и територии.
