България: тежкият живот на самотните деца
Около 200 000 български деца са оставени на грижите на баби и дядовци,
тъй като родителите им работят в чужбина. Те са изложени на сериозни
опасности - също както и децата-бежанци, дошли в България без родителите си.
Никой не знае колко точно са децата в България, чиито родители живеят
или работят в чужбина. Липсва институция, която да поддържа база данни
за техния брой. От фондация "Партньори-България" предполагат, че в
началото на 2015 те са били около 200 хиляди. С други думи: според
фондацията, всяко четвърто българче се отглежда от баба и дядо или други роднини.
В Източните Родопи, Централна и Северозападна България броят на тези
деца е особено висок. 60% от непълнолетните там са оставени на грижите
на баби, дядовци, други роднини или дори съседи. Южнобългарското градче
Неделино е типичен пример за това развитие: близо 30% от населението на
общината работи в чужбина или по-точно - 2000 от общо 6400 души. Само
броят на жените, изкарващи хляба си в Испания, е 670. Много от тях имат
непълнолетни деца, които са останали по родните си места. "За гурбет
хубава песен и хубава дума няма. Мъка, мизерия и глад. Никой не трябва
да съди тези хора, но всички знаем, че в България едно дете го възпитава майката. Майката полага най-много грижи, най-много помага за
израстването на децата. Всички знаем, че една баба не може да контролира своите внуци къде ходят и какво правят. Бабите са 70-80 годишни", бе
казал в тази връзка бившият кмет на община Неделино.
Не само децата на гурбетчиите израстват без родителски грижи. В подобна
ситуация са и стотици бежански деца. Според Държавната агенция за
закрила на детето, в началото на декември на територията на България се
намират 211 непридружени деца чужденци, които търсят или вече са
получили закрила. Малко по-висок е броят на децата на бежанци,
пристигнали в страната със своите родители и близки - 254.
Рисковете пред самотните деца
Посоченият от агенцията брой се променя динамично всеки ден, тъй като
малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти обикновено изчезват от
центровете без никой да разбере. През ноември зам.-председателят на
Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов обяви публично, че
неговото ведомство е безсилно пред този проблем. "Няма как да ги
задържим, защото не може да ги затворим. Ние наистина не знаем къде са и какво се случва с тях, след като напуснат териториалните ни поделения", призна той. Статистиката на агенцията сочи, че нито едно дете-мигрант
не е попаднало в българско приемно семейство, а настанените в
съответните интернати са единици.
Както децата на работещите зад граница българи, така и тези на бежанците са изправени пред големи опасности. "Децата, които живеят без
родителите си, са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на експлоатация, да станат жертви на насилие или техните
потребности да бъдат пренебрегнати", поясняват в разговор с Дойче Веле
служители на Държавната агенция за закрила на детето. Според тях, задача на социалните услуги е да се оказва навременна и адекватна подкрепа за
преодоляване на рисковете за децата. "Всяко дете би трябвало да получава грижата, която е необходима за неговото правилно развитие, да му бъде
подсигурена сигурна и стабилна среда за живот", казват от Агенцията.
През месец ноември в рамките на специално организирана конференция обаче представители на агенциите, които се грижат за децата-бежанци,
признаха, че поради липса на персонал, подготвен за работа в
мултикултурна среда, законовото изискване да се назначават местни
представители на непълнолетните не се спазва. Онези от децата, които по
някаква причина все още са останали в България, въобще не посещават
училище. Дори повече, в страната липсва специализиран център за
настаняване на децата бежанци, а езиковата бариера с тях е почти
непреодолима.
От друга страна изследване на фондация "Риск монитор", направено през
лятото по поръчка на УНИЦЕФ, установи, че българчетата, чиито родители
са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете
по-често, боледуват повече от останалите, пият и пушат повече от своите
връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически
стаи и тяхното попечителство в страната най-често не е уредено, което
предизвиква сериозни проблеми при отглеждането им.
На Коледа без мама и татко
Голяма част от тези деца ще прекарат и Коледните празници без родителите си. "Важно е през празничните дни те да не бъдат оставяни да страдат и
да преживяват липсата на своите родители, роднини и семейства сами. Няма значение дали родителите им са гурбетчии или бежанци - всички те са
деца!", казват от Агенцията за закрила на детето.
За тази цел различни организации като Българският червен кръст, Каритас – България, Съветът на жените-бежанки в България, както и много
доброволци организират различни Коледни и Новогодишни тържества и
мероприятия, насочени към тези групи деца. От детската агенция очакват
грижи да бъдат положени и от български държавни институции, както и от
международни организации като Върховният комисариат за бежанците към ООН и Международната организация по миграция.
Автор: Георги Папакочев
Източник: Дойче Веле
Сходни публикации
Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежиДецата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34%
Община Варна: Варна е домакин на две събития за ранното детско развитие
Варна е домакин на две значими събития с международно участие, свързани с ранното детско развитие На 27 септември (петък) от
85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си
85,6% от децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и