За образованието, природата и хората

„Историята на човечеството е състезание между образованието и катастрофата.”

Хърбърт Уелс

„И нека не забравяме, знание - това е история на вниманието спрямо

природата!”

Михаил Задорнов

Образование?

Едва ли някой се съмнява, че образованието е много важно. Но какво е то и кое му е важното?

Енциклопедията ни казва, че образование това е: „съвкупност от систематизирани знания, навици и умения, получени в резултат на организирано обучение в учебно заведение или чрез самообразование; необходимо условие за подготовка на човека за живота и труда”[1].

Това определение съдържа и отговора на втория въпрос, важно е, защото е необходимо условие и не за каквото и да е, а за утрешния ден. За (трудовия) живот, който, предполага се, окачва детето, когато то порасне. Или просто за живота.

Когато детето напусне учебното заведение и “влезе” в живота, следва да е добило необходимите знания, навици и умения. Това определение сякаш поставя начало и край на процеса образование, а след края му започваме да работим и живеем, но това е недостатък, който днес ще подмина. По-важен за мен е въпросът: „добре, доби знания, навици и умения, но за какво?”.

Критика

Днешната публична образователна система е създадена през 19 век, за да посрещне нуждите на индустриализацията. Тази система е една и съща за голяма част от западните общества. С изстрелването на Спутник-1 (1957 г.), човечеството дава началото на информационната ера, което автоматично предполага отразяване в  образователните идеи. Това се случва и така днес имаме система, която отразява нуждите на една остаряла теория за икономическо развитие (непрекъснат растеж, без ограничения), допълнена с постиженията на научно-техническия прогрес. 

Последната реформа в българската образователна система датира от 2000 г.. Без да навлизам в това колко качествено тя актуализира и отразява потребностите на амалгамата от индустриална и информационна (бизнес) среда, особено в националния контекст, ще си позволя единствено следния въпрос.

Наистина ли си мислим, че това, което детето, например в 3 кл. днес, учи, заложено преди 15 години, е адекватно, за потребностите на утрешния ден, който в случая на това дете ще е, най-рано, през 2024 г.? Потребности, които са свързани с развитието на човечеството в условия на деградиращи природни, социални, геополитически, финансови и икономически екосистеми. Развитие, обусловено от непозната досега скорост, тази на препускащия глобален свят. А той е глобален, макар и да има земи, носещи духа и мъдростта на човечеството, до които нашето дете вероятно вече никога няма да може да се докосне. 

Наистина ли си мислим, че докато туроператори водят това дете на „зелено” училище, че докато учителите му съобщават „да внимава, да не му сложат бомба в раницата”, то ще има реален шанс да „оцелее” и да се реализира в живота? 

Визия за промяна

Икономиката се променя, изискванията към бъдещите професии също се променят. Реализация в Европа означава подготовка за личностно развитие в среда на нисковъглеродна икономика и иновации, необходими за адресиране основните предизвикателства. Заговори се и за край на времето на двигателите с вътрешно горене, нашето дете тогава ще е на около 45 години.

Обществата се променят, изискванията към мултикултурното общуване също се променят. Предполагаеми нови 13,9 милиона лица са разселени от конфликти и преследване през 2014 г., което и най-големият годишен ръст, някога регистриран. От тях 2,9 милиона са превърнати в бежанци. С това общият брой на насилствено разселени заради преследване, конфликти, насилие или нарушаване на човешките права в света към края на годината достига 59,6 милиона души (ВКБООН, 2014).

Природата се променя, изискванията към отношението ни към нея също се променят. Няма сериозни аргументи, които да оспорят антропогенното въздействие върху климатичната система на планетата. Този месец бе постигнато историческо международно споразумение за полагане на усилия за неговото намаляване (декември 2015 г.). Кой, как и с колко остава да се види, важно е, че 18 годишното чакане е вече в историята.

И образованието трябва да се променя и то не с подкрепата, темповете и съдържанието, които наблюдаваме днес у нас. Младежите и девойките са любопитни за всичко истинско, ново и предизвикателно, но и са незаинтересовани от много неща в училище. Тогава си даваме сметка,  че пропускаме нещо в общуването с тях, че в началните класове сме пропуснали възможността да осигурим среда за пълна изява на талантите и личностите на всяко от тях. Среда за пълна изява на тяхното въображение. Да ги вдъхновим за отговорност към собственото им бъдеще, както сме вдъхновили себе си, и да споделим радостта от познанието. 

Тази среда е природата. Най-добрата класна стая, особено когато вали. Най-доброто място за задаване на въпроси, за размишляване и уют …

Теория на промяната

Децата днес живеят все по-откъснати от природния свят, от извора на живота, който носят в себе си. Ако те ще растат съзнателни за настоящите и бъдещи събития и явления, ако ще изграждат своята социална и екологична култура, то връзката човек-природа следва да бъде видима и осъзната.

Екологичното образование може да гарантира тази връзка. Та нали именно то „интегрира процесите на възпитание и обучение по посока на овладяването на основните средства за жизнена дейност”, и нали именно то е „необходимият педагогически отговор на въпросите, свързани с жизнените възможности на човечеството”.

Какво разбира всеки от нас, когато казва или чува екологично образование? За мен това е онзи процес на събиране на знания, навици и умения, който отговаря на необходимостта от стимулиране на детския интерес към знанието и процесите на неговото придобиване, на необходимостта от поддържане и, където е нужно, събуждане на детското въображение в началното училище, чрез подходите на активната педагогика и поставянето на ученика в центъра на образователния процес.

И, най-вече, отговаря на необходимостта от свързване на детето с околния свят, чрез предоставяне на възможност той да бъде разбран и приет, като нещо вътрешно, а не външно в живота на детето. Чрез такова съдържание екологичното образование ни води по пътя на себепознанието, здравословния живот и общуването с живота и другите живи същества, включително хора.

Всичко това не е толкова трудно, колкото изглежда. Всъщност, въобще не е и толкова лесно. Но е по силите ни. Затова ние, като общественици, учители, родители, трябва да работим в тази посока. И го правим. Новаторски образователни програми се създават всеки ден. Целта им е да вдъхновят учениците за съществуващите и бъдещи възможности за постигане на устойчиво и позитивно бъдеще и да подкрепят децата да повярват, открият, разберат и реализират своя потенциал.

Екологичното образование е способността да съхраним нашето въображение и мислене out of the box, но и да успеем да видим the big picture, защото чашата е винаги пълна с флуид и рамка винаги има, но е кръгла и се нарича Земя.

[1] Електронната Българска енциклопедия "А-Я" на Научноинформационния център "Българска енциклопедия" при БАН.