Конференция „Правата на децата са наша грижа“

Първата част от конференцията бе модерирана от Максим Бехар, председател на Настоятелството на фондация „За Нашите Деца“. Той благодари на присъстващите в залата за съпричастността и интереса към работата на Фондацията и подчерта, че конференцията събира уникални експерти, които трудно биха могли да се срещнат на едно място.

Приветствие към форума изпрати президентът на Република България Росен Плевнелиев. В него той отбеляза постигнатите успехи на държавата в реформата на грижите за децата, но подчерта, че са необходими още усилия за осигуряване на устойчивост на новите услуги, за предотвратяване на изоставянето и за инвестиране в ранното детско развитие. „Дете, което не може да разкрие своя потенциал е загуба за държавата, за бизнеса, за цялото общество“, пише в обръщението си държавният глава и изказва благодарност към фондация „За Нашите Деца“, и към всички участници, които поемат ангажименти като част от необходимата промяна за все по-ангажирано и откликващо на потребностите на децата общество.

Приветствие към форума изпрати и председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева. В него тя отбелязва постигнатите до този момент успехи в посока на закриването на институциите за отглеждане на деца и подчертава, че усилията на държавата са насочени към  това, актуализирането на текста на Плана за действие за прилагане на националната стратегия за деинституционализация да е съвместен проект на държавните институции, местните власти и неправителствения сектор.

Председателят на Българския форум на бизнес лидерите Ираван Хира изказа съпричастността си към каузата за намиране на семейство на всяко дете, а ректорът на Висшето училище за застраховане и финанси доц. д-р Григорий Вазов даде изключително висока оценка на дейността на фондация „За Нашите Деца“ и на днешния форум.           

На конференцията бе чут гласът и на децата. Тяхната атрактивна сесия илюстрирана с креативно изработени табла бе посрещната с огромен интерес и симпатия от присъстващите. Не беше изненадващо, че въпреки крехката си възраст, децата успяха да формулират същността на дискутираните проблеми в дълбочина. Те отправиха препоръки към бизнеса да инвестира по-дълготрайно в децата, към медиите – да отразяват истинската същност какво е да си дете, лишено от родитеска грижа и към обществото като цяло – да осъзнае, че децата в риск не са различни и имат нужда от помощ. Според младите хора неправителствените организации искрено желаят на осъществят промяна, тяхната роля е да информират, да алармират, да свързват заинтересованите страни. Те смятат, че е необходимо да се улесни процесът на осиновяване, за да може всички техни връстници да растат в подкрепяща семейна среда. Но целият този процес не трябва да се случва кампанийно, а да стане една естествена, ежедневна част от дневния ред на обществото.

 Презентацията на президента на европейската мрежа на детските организации „Eurochild“ Д-р Мария Херцог бе посветена на правото на децата да растат в семейство в контекста на политиките на ООН и ЕС. Д-р Херцог отбеляза с болка, че в света все още милиони деца растат в институции и голяма част от тези институции не са под законова регулация и не им се оказва контрол. На този фон тя подчерта, че е необходимо правото на детето на семейство да служи като основа на всички държавни политики в тази област. Само ясното разбиране и приемане на ролите и отговорностите на родителите , семействата, общностите и държавата гарантира оптимално развитието и благосъстоянието на най-малките жители на планетата. През 2009 г. ООН приема Насоки за алтернативни грижи за деца, според които усилията трябва да се насочат към подкрепа на семействата, реинтегриране на децата при биологичните им родители и роднини или насочването им към друга форма на семейна грижа. От своя страна през 2011 г. ЕС изработва общи насоки за прехода от институционална грижа към грижа в общността и финансирането от европейските фондове следва да се ръководи от тях.   Д-р Херцог представи кампанията „Opening doors four Europe children“, посветена на прехода от институционално към семейно отглеждане, която се провежда в 12 европейски страни, вкл. у нас. В заключение тя отбеляза необходимостта в България да се състоят широки дискусии по въпроса на деинституционализацията и да се поемат съответните ангажименти в областта на прилагането на международните конвенции в тази област. В ангажиментите трябва да бъдат включени всички групи от обществото, всички заинтересовани страни като крайната им цел ще е окончателното изпълнение на националната стратегия : "Визия за деинституционализацията на децата в Република България ".

Д-р Джули Белангер - директор изследвания към RAND Europe представи Европейската платформа за инвестиране в децата. Тя е създадена през 2013 г. въз основа на препоръка на Европейската комисия /ЕК/ за инвестиране в децата и разчупване на кръговрата на неравностойното положение и е инструмент, който подпомага държавите-членки да прилагат тази препоръка. Платформата събира на едно място добри практики, основани на доказателства, фокусирани върху детските права и ги предоставя на представители на институциите на тематични семинари. Практическите й цели са да повлияе на политиките, свързани с подкрепа на родителите на трудовия пазар, инвестиране в образованието и грижата в ранна детска възраст, осигуряване на адекватен стандарт на живот, подкрепа на правото на децата да участват във взимането на решения, отнасящи се до тях, подкрепа на семейството и развиване на качествени алтернативни грижи. Д-р Белангер отбеляза, че въздействието на Европейската платформа за инвестиране в децата може да бъде засилено чрез партньори, които споделят своя опит и подкрепят обмена на информация и практики между заинтересованите страни и политиците.

 Ключов говорител на конференцията бе проф. СБ Батачаря - професор по маркетинг, експерт в Корпоративната социална отговорност и устойчиво развитие, изследовател и преподавател към Европейското училище за мениджмънт и технологии в Берлин, Германия. В презентацията си той представи световните тенденции в корпоративната социална отговорност /КСО/ и влиянието на корпоративния сектор върху обществото. Добрата КСО носи финансови и имиджови печалби за бизнеса. Според проф. Батачаря ключовите фактори за успешно изграждане на КСО кампании са: ясно формулиране на целите, въвличане на мениджмънта на компаниите на всяко едно ниво, вграждането им в ежедневната работа на фирмения екип, ясни и видими индикатори за постиженията във всеки един етап. Особено важно е в КСО дейностите да бъдат включени всички служители и да има отчетност към тях, което им създава мотивация и формира отговорност към цялостната работа на компаниите. В името на социално-отговорни каузи фирмите трябва си сътрудничат дори с конкурентите си, защото това би означавало гаранция за по-широки, системни промени в проблемните за обществото области.

Ангелос Санопулос- експерт с над 16-годишен опит в програми, финансирани от ЕС, мониторинг и оценка по структурни фондове на ЕС, въвеждането на методологии за скрийнинг и оценяване на оперативни програми, представи изследване за разходите и ползите от различни форми на грижа за деца в риск, направено у нас. Най-важната част от проучването бяха младите хора, които бяха напуснали институциите и които споделиха своя опит.

Резултатите от изследването показват, че приемната грижа има най-добро съотношение на полза спрямо цена от всички други форми на грижа за деца без родители, докато институционалната грижа държи ниско ниво на баланса в това отношение. Същевременно младежите, отгледани в приемни семейства или в други алтернативни форми на грижа показват много по-високи резултати от връстниците си, израснали в институции във всички обективно измерими показатели като образователното равнище, доходи и стабилна трудова реализация и много по-добре се справят с живота като личности и като граждани. Налице са положителни тенденции в прехода от институционални грижи към грижи в общността, но предстои да се извърви дълъг път.

Спрямо 2010 г. сега  в институции живеят 3505 по-малко български деца, повече от 2200 са настанени при приемни родители ( 100 през 2010 г. ), нараснал е броят и на тези, които се отглеждат от близки и роднини. Изследването е индикирало нужда от укрепване на системата за закрила на детето, както и необходимостта да се насочи вниманието към превантивни мерки, подкрепа на семейството, ранна детска интервенция и засилване на капацитета на социалните работници.

„Няма как да се озовеш на фондовата борса, ако не разполагаш с КСО мениджър. Корпоративна социална отговорност не означава да се дават банички и боза на децата, а нещо повече. Трябва да подготвим такива мениджъри, които могат да повишат пазарната стойност на компанията“, заяви Детелина Смилкова, вицепрезидент на ВУЗФ по време на втората част от конференцията.“В България се развива корпоративна социална отговорност, но разбира се, има още какво да се желае. Потребителите имат желание да купуват продукти, точно защото дадена компания е направила нещо добро за обществото“, обобщи ситуацията у нас Георги Руйчев, изпълнителен директор на Български форум на бизнес лидерите.  Вероника Боева даде добър пример за корпоративна отговорност с инициативата „Дари чрез бизнес партньор“ на I Do Advertising, с която компанията помага за каузите на най-уязвимите деца.

„Промяната е част от нас и ние ще я направим. Нека от утре всеки даде нещо малко от себе си. Всяко дете трябва да живее в сигурна семейна среда“, обобщи на финала на конференцията „Правата на децата са наша грижа“ Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“.