Как да се поправи счупената система за помощ

Хуманитарните кризи в света растат, а ООН не може да се справи. Панел, воден от Кристалина Георгиева, представи възможно решение.

Съпредседателите на панела Кристалина Георгиева, заместник-председател и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси, и Назрин Шах, султана на Перак, Малайзия, представиха на 17 януари в Дубай доклада за по-добра финансова организация и ефективност на хуманитарната помощ.

Какво би станало, ако няколко стотинки или евроцента от цените на самолетните или концертните билети, или пък от луксозните стоки, които пазаруваме, се отделят за хуманитарна помощ? От една страна - ще бъде добре за собствената ви съвест. Всички знаем гузното усещане, когато подминаваме протегната ръка или бързата мисъл, че може би трябваше да отделим онези 10 лв., за да подкрепим някаква кампания. Ако тази помощ е вградена в търговската система, бихте могли да не мислите за нея и в същото време да дарявате (така онзи доста скъп часовник може би ще се окаже добра идея, все пак).

Именно това е едно от предложенията, които представи в Дубай специален панел, назначен от генералния секретар Бан Ки Мун. Съпредседател на Групата на високо равнище на ООН е Кристалина Георгиева, заместник-председател и комисар по бюджета и човешките ресурси, заедно със султана на Перак, Малайзия - Назрин Шах. Останалите 7 членове на групата са от финансовия свят (като гуверньора на Банката на Ботсвана), политиката (например шведския външен министър Марго Валстрьом) и гражданското общество. В доклада си, озаглавен "Твърде важно, за да се провали", този съвет констатира че настоящата система на хуманитарна помощ не работи и има няколко важни предложения какво трябва да се промени, за да е по-ефективна.

Какво ще направи света по-добро място

Причината за промяната в организацията и набирането на хуманитарна помощ е сериозният й недостиг. Между 2000г. и 2014г. парите, събрани за хуманитарна дейност, са се увеличили около 12 пъти според данни на ООН. Но въпреки че светът харчи по 25 млрд. щатски долара годишно, все още има недостиг от около 15 млрд. долара, пише в доклада. Още през септември Кристалина Георгиева спомена пред "Капитал", че "нуждите растат по-бързо от финансирането." 

Едно от основните предложения е повишеното участие на хората и частния сектор. Например, следващия път, когато заредите колата си или си купите самолетен билет, може да дарите и 10 стотинки на бедстващите в Африка. Този "данък солидарност" е бил прилаган в Чили, Конго, Франция, Южна Корея, Mали, Мавриций и др.  с цел финансиране на инциативата UNITAID, например. Тя се занимава с лекуване, превенция и диагностика на малария, туберколоза и СПИН. Именно облагането на самолетните билети осигурява парите им.

Партньорствата с частния сектор не приключват там. Набирането на средства чрез сътрудничество между компаниите, хуманитарните организации и медиите (които да предоставят безплатно рекламно пространство например) може да е изключително полезно. Предлага се и да се измислят ефективни предназначения на ислямските практики като "закат" (дарението, което мюсолманите правят като част от вярата си) или "вакъф" (имущество, предоставено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели), тъй като именно Близкият изток е един от най-бедващите райони по света.

Друго оптимално решение според панела е да се дават директно пари на бедстващите. Засега 6% от хуманитарната помощ е чрез пари в брой или ваучери, но Георгиева и целият екип зад доклада смятат, че е добра идея това число да се увеличи. "В някои общества чрез даването на пари в брой или ваучери на жените парите се харчат по-ефективно, но може да значи, че, кой знае, може да се спасят от изнасилване", каза Георгиева пред репортери в Брюксел преди представянето на доклада, цитират отPolitico. Компаниите за парични трансфери пък са приканени да премахнат таксите си, за да е по-лесно осъществима тази мярка. Преди време с помощта на MasterCard, ЕК въведе тази практика сред сирийските семейства в Йордания, които получаваха месечна помощ под формата на средства в специални карти, много от които се поверяваха на жените, като гаранция за харченето им по предназначение.

В доклада се обяснява и колко важна е необходимостта от повишен авторитет на ООН като организация, която да поддържа мира и да разрешава конфликти. Според текста трябва да се отдели по-значителен ресурс за превенция на кризите и за решение на проблемите в техните корени, а именно военните конфликти, например.  Много от тезите Георгиева излага от доста време. По въпроса с бежанската криза например Кристалина Георгиева коментира преди време за "Капитал", че "е в наш интерес да изгасим пожара там, където гори." В случая на Сирия обаче това далеч няма да е лесна задача.

Не на последно място, хуманитарните организации, включително и ООН, често са обект на критики и недоверие заради липсата на прозрачност на разходите за предоставяне на помощ и броя на наетите лица в различните мисии. Една от идеите на Георгиева и останалите от панела е това да се промени, като се създаде единна глобална платформа за подобни данни. Освен това докладът представя и възможността да може да се проследява "щедростта" на различните правителства, за да е ясно кой колко е дал досега.

Въпрос на добра воля или просто практичност

Ако се питате защо е нужна цялата тази суматоха и дори да са ви чужди страданията на другите, авторите на доклада имат аргумент и за вас. Добре организираната хуманитарна помощ помага за решаването на проблеми, съвсем близки до европейците, като например бежанската криза. Ако в страните, от които мигрантите бягат, има по-добра организация на хуманитарната помощ, може да има и облекчаване на миграцията към Европа. 

Освен това, подобна система е много добра подготовка за света, който ни очаква. Прогнозите за следващите години сочат, че независимо от всичко, броят на бежанците в света ще се увеличава, дали от войни, дали от глобалните промени в климата. Свят, който е по-добре подготвен да решава такива кризи, е свят с по-малко възможности за глобални конфликти. Това си заслужава няколко стотинки повече за кафе.