България ще работи за медийна свобода и защита на малцинствата като председател на Съвета на Европа

България ще работи върху защитата на медиите от външно влияние по време на председателството си на Комитета на министрите на Съвета на Европа. "Ще се фокусираме върху това как словото на омразата може да бъде обект на регулация и саморегулация в медиите и върху ролята на независимите медии и свободата на словото при разпространяването на толерантност в обществата ни", заяви външният министър на България Даниел Митов пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Митов отбеляза, че свободата на медиите се сблъсква с предизвикателства и че условията за свободните медии се влошават.

По време на речта си в пленарната зала в Страсбург външният министър призна, че България среща сериозни проблеми със справянето с бежанската криза, и призова правителствата на държавите да полагат усилия да приютяват бежанците и търсещите убежище "по хуманен и достоен начин въпреки затрудненията".

"Нашите държави членки, включително и България, се сблъскват със сериозни материални трудности при управлението на тази криза. Въпреки това бежанците имат право на защита, предоставена от Европейската конвенция за правата на човека", когато пристигнат в Европа. Трябва да бъдем наясно, че начинът, по който се отнасяме към бежанците, не засяга само тях, а и нас и нашето собствено бъдеще", заяви Митов.

Едновременно с откриването на сесията на ПАСЕ стана ясно, че Съветът на Европа ще създаде комисия, която ще разследва случаите на нарушаване на правата на имигрантите и бежанците от правителствата на европейските държави. България вероятно също ще бъде обект на дискусии на фона на наскоро публикуван доклад на Human Rights Watch, според който българските власти упражняват насилие и неправомерно връщат бежанци, опитали да преминат южната ни граница с Турция.

Приоритет за българското председателство ще бъде и защитата на младите хора и уязвимите социални групи. Даниел Митов обяви намеренията на България да се фокусира върху инициативите за предотвратяване на социалното изключване и маргинализацията.

За да бъде предотвратена радикализацията на младите в Европа, трябва да "им бъде гарантирана обещаваща перспектива и да им бъдат предоставени условия, в които да не се чувстват изключени, да могат да развият пълния си потенциал и да намерят правилното място в нашите общества", заяви Митов, обявявайки "защитата на правата на децата и улесняването на достъпа до култура на младите хора" за първи основен приоритет на българското председателство:

"В момент, когато младите хора са тежко засегнати от безработица и бедност, демократичните практики, образованието и упълномощаването на младежите защитават държавите от вътрешни конфликти: те са най-добрият, ако не единственият антидот срещу екстремизма и движенията, които проповядват расизъм и ксенофобия."

През следващите няколко месеца начело на Комитета на министрите България ще организира редица събития, посветени на защитата на децата бежанци, хората с увреждания и ромските малцинства, заяви Митов.

В речта си външният министър призова да бъде гарантиран свободен достъп до конфликтните райони в Грузия и заяви намеренията на Съвета на Европа да подобри гаранциите за защитата на човешките права в региона. Митов изрази още притесненията на Комитета на министрите заради влошаващата се правна и административна рамка за гражданското общество и независимите медии в Азербайджан.

Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа беше поето на 10  ноември 2015 г. Страната ни за втори път председателства комитета след 1994 г. Сегашното българско председателство ще продължи до 18 май 2016 г., когато, по инициатива на  България, в София ще бъде проведена 126-ата Сесия  на министрите на външните работи на държавите - членки на Съвета на Европа.

Първата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа днес беше открита без присъствието на делегацията на руската страна, която бойкотира срещата. Причината е липсата на гаранции, че на Русия ще бъдат възстановени пълните права на страна, член на Съвета на Европа, замразени заради анексирането на Крим и ролята на Москва в събитията в Украйна.