ИПИ: Всеки втори младеж у нас с начално образование е беден

„На българите им трябват (само) още 19 млрд. лв., за да „вържат двата края!”, констатираха експерти от ИПИ

Образованието и заетостта са силно обвързани. В тази връзка експертите от „Институт за пазарна икономика” убедиха присъстващите на публична дискусия, проведена на 26.01.2016 г. в х-л „Радисън”, София, че ключов фактор за осигуряване на устойчиво развитие у нас е именно осигуряването на качествено образование за младите и тяхната трудова интеграция.

Кръглата маса бе на тема „Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България”, като в дискусията взеха участие икономисти, представители на неправителствения сектор и лица с активна гражданска позиция.

Представеното от ИПИ проучване постави акцент върху т.нар. „крива на доходите”, отразяваща доходите на всички българи в съответствие с данни, предоставени от Националния статистически институт за 2013 г. „Около 53 % от доходите в страната се генерират от средната класа, а останалите – от бедните и заможните българи. Представителите на последните две групи са по милион и половина души”, отбеляза Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Той разгледа проблема за бедността на българите от гледна точка на различните икономически активности (заети, безработни, пенсионери и неактивни) и констатира, че най-рисковата група за изпадане в състояние на бедност е тази на безработните. „Може би ще се учудите, че повече от половината от неактивните българи са далеч извън линията на бедността. Причината е, че в домакинствата на тези хора има работещи родители”, отбеляза експертът.

Диляна Славкова от „Национална мрежа за децата” постави акцент върху необходимостта от специални грижи за над 45 % от българските деца, които живеят в риск  от бедност и са в опасност от социално изключване. Г-жа Славкова добави, че е нужна подкрепа за родителите на тези деца и отправи критика към деинституционализирания подход, който държавата използва, за да се справи с проблема... неуспешно.

„Най-голяма е групата на българите със средно образование. Едва 5 % от българите с висше образование са бедни, а тези с начално образование получават почти с категоричност печат „безработен” в трудовата си книжка (60 % от тях се намират в състояние на бедност)”, заключи икономистът от ИПИ Явор Алексиев. По отношение на бедността в населените места - най-голям риск има за населението на малките градове и села, като ИПИ настояха за осъществяване на по-сериозна регионална политика на заетост в тези населени места.

Организаторите дадоха отговор на любопитния въпрос: „Щастливи ли са българите?”  „Разгледахме паралелно удовлетворението на българина от живота му и усещането за справедливост и открихме, че има връзка между доходи и щастие. Удовлетвореността от живота при заможните е два пъти по-висока спрямо тази при бедните”, отбеляза Петър Ганев и добави, че доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско както при бедните, така и при заможните. Бедните дават оценка „(3)” на работата на  институциите ни, а заможните – „(5)/(6)” по десетобалната система, което е знак за нуждата от по-дълбоки институционални реформи, а в частност - свидетелстват за необходимост от съдебна реформа в най-скоро време.

А бедни ли са българските младежи? От ИПИ отговориха, че 18 % от младежите между 18 г. и 29 г. у нас са бедни. Щастливци са обаче младежите с висше образование – само 2 % от тях са в риск от бедност. От представените инфографики присъстващите направиха позитивното заключение, че бедността при младежите у нас е малко по-ниска, отколкото средното за страната. „Младите българи не търсят работа, защото нямат нужда да го правят, тъй като голяма част от дохода им произтича от този на родителите им”, констатираха експертите от ИПИ. Те отбелязаха, че средната възраст на напускане на дома на родителите от младите българи е над 29 г., при средна за ЕС – 26 г. и се съгласиха с изразеното мнение на присъстващите, че у нас се наблюдава т.нар. „отчуждаване на младите от труда.”  Доц. д-р от УНСС Камелия Асенова засегна темата за джендър неравенството на пазара на труда и отбеляза, че у нас няма разлика в заплащането на мъжете и жените, което говори добре за българските работодатели.

За разлика от младежите, в групата на пенсионерите съществува най-голямото трайно равенство в доходите поради солидарната пенсионна система у нас.

Всички присъствщи се обединиха около общата идея, че обсъждането на темата за бедността следва да се фокусира върху  образованието и осигуряването на нови работни места. Бе изказано мнение, че трябва да се ликвидира всякаква форма на експлоатация на българския работник/служител и да се насърчава предприемачеството.  Реформи в областта на образованието и  пазара на труда, както и адекватна регионална политика – това са трите „ключета” към повишаване на доходите на българите. Проф. Йорданка Владимирова от УНСС разкритикува лошите условия на труд, предоставени на българския работник/служител и призова към повишаване качеството на образованието. Тя отправи препоръка към експертите от ИПИ да разгледат темата за бедността и от гледна точна на етническите различия на населението у нас.

Явор Алексиев направи обоснован извод, че най-значимият фактор за бедността у нас е образованието – независимо от икономическата активност на лицата. В тази връзка експертът посочи, че завършването на поне средно образование е ключово за намиране на работа, а от там и за избягване на бедността. „Не е учудващо, че заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност. Но разбира се сред заетите с начално образование нивата на бедност са много високи”, отбеляза г-н Алексиев.

Двучасовото събитие не бе достатъчно, за да могат всички желаещи да изкажат мнение или дадат препоръка, но въпреки това крайният резултат бе една конструктивна дискусия. От ИПИ съобщиха, че идната седмица ще представят задълбочен регионален анализ на темата за бедността у нас и поканиха всички присъстващи на събитието.

Резюме на изследването

Прецентация - "Образование и заетост като фактор за кривата на доходите и щастието в България".
www.bednostbg.info