GRETA: България трябва да направи повече за идентифицирането на жертвите на трафика

Наказанията на трафикантите не са достатъчно ефективни и пропорционални на сериозността на извършеното престъпление

Около 530 души годишно в България са идентифицираните жертви на трафик, показва новият доклад на GRETA - експертната група срещу трафика на хора към Съвета на Европа, обхващащ периода от 2011 г. до 2014 г. Става въпрос за лица, които са участвали в досъдебни производства като свидетели. Тоест това не са всички жертви, а само тези, които са се съгласили да дадат показания. Всички те са българи, като от тях 86% са жени, а децата са 266. Около 77% са били подложени на сексуална експлоатация, а 12% на трудова експлоатация. Сред останалите случаи има продажаба на новородени, принуждаване към просене и продажба на органи.

Докладът разкрива редица пропуски в системата – недостатъчно координиране на дейностите срещу трафика, недостатъчно финансиране, липса на задълбочено събиране на данни, проблеми при идентификацията на жертвите, неадекватна помощ за жертвите, липса на ефективен период за възстановяване, липса на компенсации и неефективно използване на мерките за защита, които съществуват в закона.  

Какви са препоръките  

Ключово предизвикателство е идентифицирането на жертвите. Според GRETA то не трябва да зависи от наличието на необходимите елементи за започване на наказателно дело или от сътрудничеството на жертвата. В някои страни идентифицирането е изцяло в ръцете на органите на реда или на миграционните власти. Затова се препоръчва включването на повече агенции, инспектори по труда, специализирани неправителствени организации, социални работници и други. Незаконните имигранти често са заплашени от депортация, без да са идентифицирани като жертви на трафик. В този случай се наблюдават негативни последици от криминализирането на миграцията за идентификацията и защитата на жертвите и за съдебното преследване на трафикантите. Необходимо е да се обърне специално внимание на идентифицирането на жертвите, особено на тези с цел трудова експлоатация, както и на засичането на жертви сред чуждестранните работници, търсещите убежище и хората, пребиваващи в центрове за имигранти.      

"В доклада има препоръки в няколко области. Една от тях е, че трябва да бъде даван период за размишление на жертвите от минимално тридесет дни, който да бъде фиксиран в българското законодателство. През този период те се възстановяват, избягват влиянието на трафикантите и решават дали да сътрудничат на разследването. Относно подпомагането на жертвите те трябва да получат адекватна помощ и подкрепа, като бъдат създадени достатъчно приюти, в които те да бъдат обгрижвани. Трябва да има също така и места за мъже, които са жертви на трафик, тъй като статистиката ясно показва, че такива има в България", казва изпълнителният секретар на GRETA Петя Несторова. И допълва, че е необходим персонал, който да работи с жертвите и да улеснява реинтеграцията им в обществото чрез осигуряването на обучение и достъп до пазара на труда.

Трафик на деца  

"Има много препоръки относно трафика на деца. Необходимо е да се идентифицират жертвите на трафик сред уязвимите групи, както и сред децата, пристигащи в страната като търсещи убежище", посочва Несторова. По думите й много малко е направено последните години за обезщетяване на жертвите, като такива почти не са били давани както от извършителите на престъплението, така и от държавата. "Данните, с които разполагаме, показват, че наказанията на трафикантите не са достатъчно ефективни и пропорционални на сериозността на извършеното престъпление. Много е важно трафикът на хора да не е престъпление, при което да е възможно да се сключва споразумение с обвиняемия, тъй като това е сериозно нарушаване на човешките права, а споразумението има и последици във връзка с обезщетението на жертвите", казва Несторова. Тя посочва, че през 2014 г. е имало 19 ефективни присъди , а за периода 2010 – 2013 г. ефективните присъди са 159 или 39% от всички крайни отсъждания.      

Докладът предлага редица решения – използване на специални средства за разследване, по-добра защита за жертвите и свидетелите, сътрудничество между отделните звена в системата, партньорство с гражданското общество, споделяне на разузнавателна информация на национално и международно ниво и увеличаване на ефективните присъди. GRETA отбелязва и някои позитивни развития в страната като местната координация, жизненото гражданско общество, включването на частния сектор в проблема, новото или допълнено законодателство и международното сътрудничество.