БХК: Пенитенциарната политика в България не е съобразена с нуждите на жените

Българската държава, в лицето на пенитенциарната система, третира жените и мъжете лишени от свобода по един и същ начин, прилагайки унифицирани правила и политики спрямо двете групи осъдени. Третирайки ги еднакво обаче тя игнорира специфичните потребности на жените – здравословни, психологически, образователни, трудови, социални, което води до неравни резултати или с други думи – до дискриминация на жените в затворите. Това е заключението от изследване на Български хелзинкски комитет (БХК), засягащо условията в единствения затвор за жени в България.

Изследването на БХК, проведено през август 2015 г., е първата публикация на организацията, която се фокусира изцяло върху специфичните проблеми и нужди на лишените от свобода жени, като отделя особено внимание върху правото на семеен живот, бременността, раждането и отглеждането на деца в затвора за жени. Това са сфери, в които лишаването от свобода се отразява изключително неблагоприятно на осъдените и в които трябва да се предприемат целенасочени мерки за нормализиране на ситуацията.

Липсата на джендър-подход [1]в регулацията на изпълнението на наказанието лишаване от свобода вероятно се дължи на малкия дял жени затворнички от общия брой (около 4%). Това води и до един от основните проблеми, свързан с географското и социално изолиране на жените лишени от свобода в единствения затвор за жени в България.

Поради наличието на един затвор за жени е невъзможно да се спазва законовият принцип настаняването да е съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом, както е при мъжете. Това обстоятелство е най-отявленият и неоспорим признак на полова дискриминация спрямо жените в българската система на местата за лишаване от свобода.

Изолацията води до редица други проблеми като затруднени контакти със семейство и роднини и оказва негативно влияние върху връщането в обществото след изтърпяване на присъдата. Големите разстояния от затвора до дома оскъпяват и усложняват ползването на домашните отпуски и свижданията. Поддържането на връзка чрез телефонни разговори също е възпрепятствано, тъй като те са в пъти по-скъпи от телефонните разговори в общността, а голяма част от затворничките не разполагат с никакви собствени средства поради бедност.

93 от лишените от свобода в затвора към 23 юли 2015 г. са майки на деца до 18 г., 33% от които – самотни майки. Макар повечето деца да остават в обичайната семейна среда или при партньори, 35% от децата биват изведени от тази среда и настанявани при роднини, в институции, приемни семейства и др. Ефективното откъсване на майката от живота на децата ? води до тежко страдание у самите жени и следва да бъдат проактивно подпомагани и подкрепяни от персонала на затвора и насърчавани да поддържат връзка със своите дъщери и синове. Държавата също така не осигурява нито допълнителни финансови средства за отглеждане на деца, чиито родители са в затвора, нито специализирана социална и психологическа подкрепа за близките, изпълняващи родителски функции.

Българското наказателно право не съдържа специални правила за определяне на наказанието на жени в случаите на бременност, раждане, кърмене или грижа за новородени, а изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвори и поправителни домове няма алтернатива. За периода 2011 – 2014 г. са проследени 58 бременности в затвора, като само 11 бременни жени са били освободени, за да родят по местоживеене. Макар и облекчени в някои аспекти, условията и режимът за бременните жени в затвора са тежки и непригодени към здравословните и социалните им нужди.

Материалните условия в затвора в Сливен са задоволителни на фона на общата картина на местата за лишаване от свобода в България. Най-голям е проблемът с липсата на санитарни възли в килиите на затворничките, недостатъчният брой душове, тоалетни и мивки в общите санитарни помещения, както и силно ограниченият достъп до топла вода. Лишените от свобода, чийто режим предвижда настаняването в заключени през нощта килии, са принудени да използват кофи за физиологични нужди.

Друг важен въпрос, изследван в доклада, засяга правото на жените на предсрочно условно освобождаване. Въпреки че 82% от жените, попаднали в затвора, са там за ненасилствени престъпления и процентът на жените, които излежават присъда за втори или следващ път, е двойно по-нисък, броят на предлаганите за предсрочно условно освобождаване осъдени мъже е петкратно по-голям  от този на осъдените жени.

Изследването отправя редица важни препоръки към Министерството на правосъдието за създаването на адекватни политики и правила спрямо нуждите на жените.

* * *

Можете да прочетете доклада тук.

Можете да изтеглите инфографика тук.

Вижте видеото тук. Този видео е съвместна продукция на Български хелзинкски комитет и студио за документален театър „VOX POPULI". Видеото е базирано на интервю с жена, изтърпяла присъдата си в затвора в Сливен.

Посететеспециалния сайт, за да научите повече за единствения затвор за жени в България.

[1] Системата не разпознава различните потребности на затворничките – биологични, здравословни, психологически, образователни, трудови, социални и други.