Меглена Кунева: ще възстановим дейността на съвета по религии към министъра на образованието и науката

Дейността на Съвета по религия към министъра на образованието и науката ще бъде възстановена, а в състава му ще включим по-широк кръг от общественици. Стремежът на МОН е възможно най-ефективно разгръщане на заложените законови възможности, така че да се постигне задоволително ниво на религиозна грамотност и толерантност в българските училища. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева в парламента в отговор на въпрос на Валентин Павлов – народен представител от ПГ „Реформаторски блок", за застъпването на православното християнство и религията в учебната програма на българските училища.

Според министър Кунева това са сложни и чувствителни за обществото теми, които не биха могли да бъдат въпрос на еднолично решение, а е необходимо за се търси по-широк формат за дискутиране. Тя обясни, че според сегашния Закон за народната просвета в рамките на задължителната подготовка в училищата религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства в задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в две форми – християнство и ислям.

Вицепремиерът Меглена Кунева подчерта, че в последните 10 години броят на учениците, които са направили избор да изучават този предмет в ЗИП или СИП – общо за християнство и ислям – е спаднал повече от 3 пъти - от 15 227 през 2006  на 4854 за цялата страна за 2015 г.

С влизането в сила на Новия Закон за предучилищното и училищното образование изучаването на религиите в исторически, философски и културен план ще продължи да бъде застъпено в няколко дисциплини от общообразователната подготовка, подчерта министърът. Кунева допълни, че във вече утвърдената програма по История и цивилизации за VI клас е обърнато изрично внимание на „православието като опора на българите“ в периоди на изпитания за българския народ, като се отдава дължимото на приноса на християнската религия и на манастирите за съхраняване на българската народност.

Запазена е възможността за изучаване на религия като самостоятелен предмет в разширената подготовка, в избираеми и във факултативни учебни часове, т.е. в това отношение разликите между стария и новия закон са единствено терминологични, стана ясно от отговора на министър Кунева. Според нея по-съществените въпроси обаче продължават да стоят на дневен ред, а именно: дали е редно религията да се учи конфесионално; какво да е учебното съдържание; по какви учебници да се преподава; от кого да се преподава – от лица с педагогическо образование, или от духовни лица; дали трябва да се изучава само традиционната религия, или да има учебни предмети и по други вероизповедания?

При вземането на тези решения не трябва да забравяме, че българското образование е светско, както и че Конституцията на Република България прогласява за ненакърнима свободата на избор на религиозни или атеистични убеждения, каза в заключение министърът на образованието и науката.

 Снимка: МОН