Доброволчеството като шанс за кариерен старт

Доброволческият труд е алтернатива на трудовия стаж и възможност за професионално ориентиране, казват Павел Кунчев и Ния Кирякова от TimeHeroes

Липсата на професионален опит често е предизвикателство пред младите хора, които търсят постоянна и по-отговорна работа. А един от начините да се справят с този "недостатък" в CV-то си е като участват в доброволчески инициативи. При това доброволчеството може да помогне и в изграждането на трудови навици и умения за работа с хора, но и в избора на професия. Именно това мислене се опитват да разпространят от TimeHeroes с новата си кампания "Доброволчеството е ценност". Във връзка с инициативата, а и принципно за смисъла на доброволчеството и как то може да бъде полезно за кариерното развитие, разговаряме с Павел Кунчев, директор на TimeHeroes и Ния Кирякова, проектен мениджър в организацията.

Официалното представяне на инициативата на "Доброволчеството е ценност" е на 15 април 2016 г. от 18.30 ч. в Cosmos Coworking Camp на ул. "Ангел Кънчев" 3.


Какво представлява инициативата "Доброволчеството е ценност"?

Павел Кунчев: Това е инициатива, която се опитва да насърчи българските работодатели да намерят в себе си силите да подкрепят доброволчеството и да го приемат като ценност в собствената си философия. Някои компании в България имат абсолютно позитивна нагласа към доброволчеството. От една страна го развиват в структурите си, като насърчават своите служители да бъдат доброволци, дават им възможност да отделят от работното си време, за да участват в такива инициативи. От друга страна, когато разглеждат кандидатури за обявена свободна позиция, дават предимство на хората, които имат доброволчески опит. Например, ако имаш две CV-та, които имат равностоен работен опит, но в едното има и допълнителен доброволчески опит, това е предимство за втория човек като кандидат за някаква позиция. Тази кампания на TimeHeroes прави именно това – обръща внимание на този аспект на работата в компаниите. Доброволчеството не е само нещо, което се случва с социална сфера, а една ценност, която е много важна, когато ти наемаш хора и си развиваш работните процеси.

Каква беше причината да стартирате инициативата?

П.К.: Това, че виждаме на запад каква е тенденцията. От 2010 г. насам има много проучвания, които показват, че за много западни работодатели и международни компании доброволчеството е ценност, буквално. Ние и затова така сме нарекли инициативата.

Ния Кирякова: Другата причина е въпросът с прилагането на опита на практика. Когато имаш възможност да използваш опита си като доброволец при кандидатстване за работа, това ти дава допълнителна мотивация да се включваш в каузи. Ако ние насърчаваме хората да са доброволци - даваме им лесен достъп до информация, помагаме им да намират наистина интересни инициативи, това увеличава тяхната мотивация и те участват, защото наистина имат интерес към съответната кауза и допълнително защото знаят, че това може да им помогне да си намерят работа. Например един студент, който току-що излиза от университета и няма никакъв трудов опит, може да си намери работа, като докаже, че има определен набор от качества благодарение на доброволческия си опит.

В тази логика на мислене, можеш ли да впишеш доброволчеството в една графа с професионалния трудов опит в CV-то?

П.К.:Професионалната социална мрежа LinkedIn още през 2011 г. въвежда опцията да включиш в профила си доброволчески опит. В този смисъл за нас до голяма степен доброволческият опит е и работен опит. Разбира се, не всичко, което правиш като доброволец, може да се счита за професионален опит, но има много неща, които ти дават възможността да натрупаш работни умения. Такива, които ще са ти полезни, когато работиш срещу заплащане в някаква сфера.

Доброволчеството може да те научи най-вече на неща като това как да работиш с други хора. Колкото и елементарно да звучи, всъщност е доста сложно като концепция - да умееш да се разбираш с всякакви по характер хора, които имат различна специализация. Така в реална работна среда знаеш как да съчетаваш качествата на хора с различен профил. В един екип винаги има IT човек, маркетинг специалист, финансист и ти от доброволческия си опит знаеш как да подходиш към тях, така че работата ви да има позитивен резултат. В този смисъл доброволчеството може да те научи как да работиш в екип, как да поемаш инициативност, как ти да си този, който движи някакъв процес.

Има ли доброволчески инициативи, които са по-професионално насочени и наистина да се равняват на стаж?

П.К.: В България гражданският сектор е основан върху доброволческа работа, т.е. по-голямата част от неправителствените организации разчитат на доброволци при осъществяването на основните си дейности. В този смисъл като доброволец в България имаш възможност да натрупаш опит в такива области, в които ще ти е трудно, ако си търсиш стаж. Като стажант в някоя компания кандидатсваш за конкретна позиция и има човек над теб, който да следи как се справяш. От друга страна в българския граждански сектор има тази гъвкавост да пробваш различни неща и винаги има хора, които доброволно са готови да те менторстват, да ти дават допълнителни знания и да те насочват. Нормално е, когато си в университета или скоро си завършил, да имаш някаква насока, но да не си съвсем сигурен какво точно искаш да правиш с живота си, дали това, което си избрал да учиш, е правилното нещо за теб. Затова е хубаво да имаш този шанс да пробваш неща, както се случва при доброволчеството.

На практика помага и за професионалното ориентиране. Именно затова ние правим и презентации в университети и в горните класове на училища и им разказваме какви са възможностите, които доброволчеството ти дава, които да не са насочени само към формирането на гражданското общество в България. Реално най-полезното за един доброволец освен това, че като човек става по-емпатичен и по-ясно осъзнава връзката си с останалите хора в общността, е това, че има тази възможност да учи разбообразни неща, да пробва, да се ориентира.

Всеки ли става за доброволец и има ли подбор при набирането на доброволци за различни инициативи?

П.К.: Ние реално работим с организаторите на инициативите и ги свързваме с потенциалните кандидати за дадена инициатива. Но все пак не сме 100% навътре в процеса по подбор. TimeHeroes се грижи за частта със събирането на хора и таргетирането на правилните за дадена кауза. След като някой се е записал за конкретна инициатива през платформата, нейният организатор има задължението да прецени дали този човек е подходящ. Но за да бъдем честни, наистина не всеки човек може да прави всичко. За да е способен човек да направи нещо, което си е наумил, той трябва да има достатъчно мотивация, трябва да се е постарал и т.н. Ние сме точно на тази граница, на която помагаме на хората с достатъчно мотивация да направят следващата крачка и да помагат в каузи.

Освен това понякога има специфични организации и за някоя дейност имат много специфична нужда, която е професионална. Така например за нещо, което звучи сравнително просто като поддържане на социални медии е необходим човек с конкретни знания и умения в областта. За някои дейности трябва да имаш определен усет или опит, да имаш контакти в сферата, за да можеш наистина да помогнеш. В такъв случай трябва да имаш съвкупност от умения, които ще можеш да приложиш на живо, а като доброволец ще се научиш да ги използваш.

Как могат да бъдат накарани хорат да възприемат доброволчеството като нещо много повече от безплатен труд?

П.К.: Доброволчеството ти дава този безценен опит, който увеличава желанието ти за работа. CV-то може да каже на работодателя, че евентуално имаш някакви способности и професионален опит. Реално доказваш, че ги притежаваш едва след като бъдеш нает. Доброволчеството ти дава възможност по своя собствена инициатива да развиваш умения и да докажеш, че наистина имаш желание да работиш и да се усъвършенстваш в дадена сфера. В такъв случай няма смисъл да си измисляш умения или опит, които не притежаваш. Затова чрез доброволчеството изпъкваш пред работодателя със своята личност и мотивацията си за работа. На практика като работодател много повече те интересува човекът отсреща каква личност е, а не толкова какво е работил и какво пише в CV-то. Например ако се търси човек да работи в международен екип, да е подреден и да спазва срокове, трудно можеш да разбереш от CV-то кой е подходящ. В този смисъл, когато си работодател и видиш описан доброволчески опит в едно CV, който може да бъде проверен, ти имаш много по-голяма яснота и сигурност какви са ценностите на неговия притежател и дали те ще паснат на твоята компания.

Н.К.: Също така погледнато през тази кариерна призма доброволчеството ти дава възможност да срещаш много хора, да създаваш контакти и по този начин да получаваш повече информация и да научиш много неща, които иначе не би. Например за свободни позиции, за стипендии, за обучения, кои са активните организации и фирми в някакъв бранш, с кого е полезно да се запознаеш. Това е допълнителен ресурс, който ти дава такъв тип дейност.

Каква е ползата за компаниите от включването им в "Доброволчеството е ценност"?

П.К.: Ползата за компаниите е, че те ще бъдат представени пред хората не само чрез своите продукти, а и чрез своите ценности. По този начин те заявяват: "Да, нас наистина ни интерсува какви са нашите служители и как се грижим за тях". Когато работодателят насърчава доброволчеството не само при подбора на персонал, а и като организира доброволчески инициативи, които да стимулират личностното развитие на служителите му, той показва, че има човешко отношение към тях и ги цени като хора. С други думи за работодаля има значение не само да дойде някой, да му свърши някаква работа и да му плати едни пари, а и какви е този човек, защо е в тази компания и с какво иска да допринесе на обществото чрез работата си в нея. Така компаниите си изграждат определен образ, с който обществото ги възприема.

Потребителите днес все повече вземат решение какво да купят на базата на това какво смятат за дадената компания. Когато сравняваш някакви продукти, не гледаш само цената и качествата им, а това, което стои зад тях – дали хората, които са го създали получават добра заплата, дали работят в човешки условия, дали се чувстват щастливи. Разбира се, трудно е като потребител да проверяваш за всеки продукт дали хората зад него са добре. Затова от страната на работодателя можеш да заявиш, че за теб не е важно само да си произвеждаш продукта, а също и хората, които работят за теб, да са удовлетворени и да дават нещо на общността.

Имаха ли много компании интерес към инициатива и колко са се включили досега?

П.К.: Тя в момента още не е стартирала официално. На този етап водим основно лични разговори с компании и абсолютно всяка компания, с която си говорим е много позитивна към това начинание. В момента 10 компании са подкрепили инициативата, а тази седмица я обявяваме публично. Като цяло много добре се възприема. Първо, че има достатъчно компании в България, които имат тази ценностна система, т.е. доброволчеството е ценност за тях. Второ, мисля, че има потенциалът това да се приеме много добре и от другите компании. На всички нива интересът към доброволчеството се засилва и това се дължи основно на факта, че става по-ясно и по-видно какви са възможностите за гражданите освен да работят, също и да помагат на някакви групи, които имат нужда.

Според вас тогава защо България е на едно от последните места по доброволчество?

П.К.: Поради основната причина, поради която TimeHeroes всъщност съществува – защото е трудно на хората да разберат достатъчно бързо и ясно къде те могат да помогнат. Не е изрично казано, че ние като сме сред последните в класацията, условия са равни с останалите в нея. В страните, които са сред първите, е лесно за гражданите да намерят възможности да бъдат доброволци. В България беше по-трудно, но TimeHeroes се опитва този процес да го промени и подобри. Така например, ако си от Русе и си даваш сметка, че следващата седмица имаш 7 свободни дни, искаш да свършиш нещо полезно през тях. Чувал си и знаеш, че можеш да помогнеш на някого, но не знаеш как. Тогава влизаш в Google и започваш да търсиш, но я намериш, я не намериш нещо. Точно там е ролята на TimeHeroes, защото в България не липсва желание да си доброволец, а – информираност.

Какви неща най-много влияят за това нагласата към доброволчеството да се промени?

П.К.: Първото е да са по-информирани хората. Също и да имат повече възможности. Има инициативи, които просто не могат да достигнат до достатъчно на брой хора, защото не е толкова прост процесът. Това, че ти имаш някаква нужда и че много добре си намерил някакъв проблем, не означава неминуемо, че ще стигнеш до хората, които могат да ти помогнат.

Тъй като споменахте по-рано, че доброволчеството играе роля за развитието на гражданското общество, бихте ли пояснили как по-точно това се случва?

Н.К.: Най-ценното нещо на доброволчеството е това, че то е най-ефективният начин да запалиш някого по една кауза. И извън доброволчеството, когато някой иска да реши някакъв проблем и да промени нагласата на другите спрямо него, реалният начин това да стане е, когато стимулира хората да се включват в неговото разрешаване. Например да организират някакво събитие или да общуват с други хора, които се интересуват от проблема. Така е много по-лесно отколкото например, ако направиш една кампания и чрез нея се опиташ да предадеш всичките си послания. Така или иначе ученето чрез правене е много по-ефективно от просто говоренето. Това е един начин, по който доброволчеството има потенциала да влияе на гражданското общество и да променя нагласите относно различни проблеми. То също учи обществото и на това, че не може винаги да разчитаме, че някой друг е отговорен за нещо. Чрез него става ясно, че гражданинът има как да хване нещата в свои ръце и да задейства промяната, която иска да се случи.

П.К.: Това е свързано и с умения, които придобиваш от доброволчеството и могат да са ти полезни и професионално. Изключително важно е да се научиш да поемаш отговорност, да спазваш някакви срокове, да успяваш добре да комуникираш с останалите. В повечето случаи, ако си работодател, не ти трябва човека такъв, какъвто е в момента, а потенциала и мотивацията на този човек да бъде добър служител в бъдеще.

Н.К.: Точно това става ясно в едно международно проучване, в което половината от работодателите посочват, че разглеждат наравно професионалния трудов опит и доброволческия. Явно е, че за тях няма значение под каква форма си развил дадени умения, а дали наистина ги притежаваш и можеш да ги прилагаш. В момент, в който всеки търси да наеме хора с опит, а младите хора нямат официален такъв, когато си търсят първата работа, доброволчеството е начинът това да се случи.

П.К.: В крайна сметка това, което се опитваме да комуникираме чрез дейността си е, че няма такова нещо като професионален доброволец. Хората по нагласа са доброволци и недоброволци. Важното за теб е да си член на обществото по някакъв начин и да имаш това осъзнаване, че не се случва всичко извън теб и че твоето участие има реално значение. Не е въпросът само това някоя инициатива да ти е интересна и да се включиш в нея или по някакъв начин да се чувстваш задължен да бъдеш доброволец. Смисълът е в това хората сами да се сещат да помагат по всякакви начини и да имат лична инициатива и мотивация да променят нещата.