Сгрешена е концепцията за обучение по български за децата с друг майчин език

Езикът съпровожда израстването и развитието на социалните роли у детето. Как училището работи с този фин и могъщ инструмент в полза на ученика? Усвоява ли се българския език когато се преподава на деца с друг майчин език? Нужно ли е на децата от малцинствен произход в българското училище и на децата от българските общности в чужбина българският да се преподава като чужд език?

В дискусията ще участват Грета Ганчева (директор Дирекция приобщаващо образование, МОН), Станислав Георгиев (старши експерт по български език и литература, РИО София-град), проф. дфн Живка Колева - Златева (Ръководител катедра „Обща лингвистика и старобългаристика", Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий"), Калина Бозева (Председател на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права"), Божидар Александров (Фондация „Бъдеще за ромските деца"), Севим Юмерова (Начален учител в ОУ „Н. Вапцаров", с. Лятно, община Каолиново, област Шумен), Цветелина Йосифова (Център за култура и дебат "Червената къща", очаква се потвръждение).

Модератор на събитието е Ирина Недева. То е част от проект „Менторска програма за подкрепа на деца и семейства в общността и превенция на отпадането от училище" (BG05/1240), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г.

Входът е свободен.

Часове преди дискусията темата коментира в ефира на БНР Калина Бозева от фондация "Междуетническа инициатива за човешки права".

Не се отчита фактът, че обучението по български език трябва да се организира по два различни начина - за децата, за които той е майчин и за тези, за които не е. При нас един лингвистичен концепт се отчита идеологически, което е неграмотно и недопустимо, това е устойчиво неразбиране, че българският език за децата с друг майчин език не е втори по значимостн език, а вмтори по ред на усвояване, каза Бозева.

Градим къща върху криви основи и подвижни пясъци, каза още тя и допълни, че многократните експертни опити да се инициира разговор по темата досега имат формата на еднопосочни опити за граждански въздействия върху институциите.

Калина Бозева обясни, че за децата с майчин турски и майчин ромски език трябва да има вариантна програма към основната и да се изготвят методически помагала за учителите как да организират учебното съдържание, така че те да се движат по паралелна приобщаваща програма до изравняване на нивото на познание на езика с това на децата от основната група, владееща български език.

Всеки първи език дава различни интерференции на лингвистично ниво, които трябва да се отчитат при приобщаването на децата към втория език, подчерта Бозева. По думите й, такива практики са установени много отдавна и не означават разделение на децата по езици. Този модел се прилага и за българчетата в чужбина, които най-напред са усвоили езика на държавата, в която живеят.

Филолози и психолингвисти са се произнесли върху общите предложения, които целят поне да започне разговор по темата. В монокултурна и моноезикова среда нивото на българския език е като ниво на чужд език, посочи още Калина Бозева и уточни, че в досегашните образователни практики у нас се отчитат реалностите само на децата с формирани езикови компетентности по български език при влизането им в училище.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography