Над 670 хил. тона храна изхвърляме годишно
03 май 2016 г.
Ние сме последната страна в ЕС, която не е намерила адекватно решение и стимул храната да се спасява, посочи Цанка Миланова
Над 670 хил. тона храна са изхвърлени годишно у нас. Как да си ги представим - например в порции около 300 грама, приготвена храна - това означава всички българи, живеещи под прага на бедност - над 1 милиона и половина - да се хранят по 3 на ден за една година.
Това коментира изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова в Денят ON AIR с Кузман Илиев.
Ако направим нужното и има достатъчно данъчни стимули тази храна да бъде спасявана вместо да бъде разпилявана, призова Миланова. "Това означава да бъде дарявана на благотворителни организации, чрез които да стига бързо до трапезата на хората, които не могат да си я позволят".
При толкова хора, живеещи в бедност обаче това не се случва и продължава да я пилеем, коментира тя. Според нея ако тази храна бъде спасена, бедността ще изчезне като феномен у нас.
"Ние сме последната страна в ЕС, която не е намерила адекватно решение и не е намерила стимул храната да се спасява. Ако храната бъде бракувана не се облага с ДДС. Ако бъде дарена, дори и 3 дена преди да изтече срокът й за годност, тя носи за своя търговец, производител - 20% допълнителен разход. За бизнеса това е неразумно и икономически нецелесъобразно решение. Заради това бизнесът предпочита да унищожава храната. Бизнесът трябва да плати ДДС-то", поясни Миланова.
"Най-сериозните опасения на Финансовото министерство, което е и единствената институция, която все още има опасения за това, че такава промяна би ударила хазната - да не се създаде среда, която да благоприятства източването на ДДС. За мен обаче има скрит аргумент защо България признава по този начин, че не може да упражнява контрол, а в законопроекта, който седи и чака своя ред в парламента са предвидени достатъчно критерии за контролиране на средата", добави Миланова.
Поне в 15 страни ДДС е нулева-ставка или е близка до 0, коментира тя и даде като добри примери - Великобритания, Ирландия, Франция, Италия, Австрия, Хърватия, Румъния.
"В момента България харчи 14 млн. лева за закупуване на основни храни, за да могат да бъдат подпомагани най-бедните 250 000 българи. Какво остава за онези, които са до 1 милион и половина", посочи Миланова.
Чуйте целия коментар във видеото на ONAIR.
Снимка: flickr
Над 670 хил. тона храна са изхвърлени годишно у нас. Как да си ги представим - например в порции около 300 грама, приготвена храна - това означава всички българи, живеещи под прага на бедност - над 1 милиона и половина - да се хранят по 3 на ден за една година.
Това коментира изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова в Денят ON AIR с Кузман Илиев.
Ако направим нужното и има достатъчно данъчни стимули тази храна да бъде спасявана вместо да бъде разпилявана, призова Миланова. "Това означава да бъде дарявана на благотворителни организации, чрез които да стига бързо до трапезата на хората, които не могат да си я позволят".
При толкова хора, живеещи в бедност обаче това не се случва и продължава да я пилеем, коментира тя. Според нея ако тази храна бъде спасена, бедността ще изчезне като феномен у нас.
"Ние сме последната страна в ЕС, която не е намерила адекватно решение и не е намерила стимул храната да се спасява. Ако храната бъде бракувана не се облага с ДДС. Ако бъде дарена, дори и 3 дена преди да изтече срокът й за годност, тя носи за своя търговец, производител - 20% допълнителен разход. За бизнеса това е неразумно и икономически нецелесъобразно решение. Заради това бизнесът предпочита да унищожава храната. Бизнесът трябва да плати ДДС-то", поясни Миланова.
"Най-сериозните опасения на Финансовото министерство, което е и единствената институция, която все още има опасения за това, че такава промяна би ударила хазната - да не се създаде среда, която да благоприятства източването на ДДС. За мен обаче има скрит аргумент защо България признава по този начин, че не може да упражнява контрол, а в законопроекта, който седи и чака своя ред в парламента са предвидени достатъчно критерии за контролиране на средата", добави Миланова.
Поне в 15 страни ДДС е нулева-ставка или е близка до 0, коментира тя и даде като добри примери - Великобритания, Ирландия, Франция, Италия, Австрия, Хърватия, Румъния.
"В момента България харчи 14 млн. лева за закупуване на основни храни, за да могат да бъдат подпомагани най-бедните 250 000 българи. Какво остава за онези, които са до 1 милион и половина", посочи Миланова.
Чуйте целия коментар във видеото на ONAIR.
Снимка: flickr
Сходни публикации
26 септември 2024 г.
Проведе се пресконференеция във връзка с инициативата „Академия за работа с доброволци“
На 24-ти септември 2024 г. в офиса на Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България“ се проведе пресконференция във връзка с
26 септември 2024 г.
Ново изследване на ИПИ: Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България
Потенциалът за иновации на икономическите центрове в БългарияПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗАНовото изследване на Институт за пазарна
24 септември 2024 г.
Стартира конкурсът „Корпоративен дарител“ 2024 на Българския дарителски форум
За 19-и пореден път инициативата фокусира публично признание върху най-успешните дарителски практики, въвежда и три нови