Все повече ученици отпадат от училище - какво можем да направим

Последните данни на НСИ показват тревожни тенденции, според които българското образование се връща към тежките 2008 и 2009 г.

Тревожни тенденции в образованието през 2015 г. очертават данните на Националния статистически институт, публикувани в края на април. Сериозно увеличаване на броя на напусналите училище, съпроводено с намаляване на нетния коефициент на записване – при това, за всички етапи и степени на предучилищно и училищно образование, алармират за наличието на системни проблеми в училищната система.

По отношение на нивата на отпадане и записване българското училище се връща към тежките 2008 и 2009 г., когато сътресенията около закриването на стотици училища оставиха извън класните стаи хиляди деца. Лекото подобрение през последните 5 години навеждаше анализатори на мисълта, че системата е успяла да намери необходимия баланс в условията на делегирани училищни бюджети и оптимизация (свързана преди всичко със закриване на по-малките училища и изграждането на средищни). Негативните цифри от последната година обаче индикират системни проблеми.

Какво показват числата

Прегледът на статистиката еднозначно показва чувствително увеличаване на напусналите училище и намаляване на нетните коефициенти за записване през 2015 г. Това се отнася за всички степени и етапи на образование:

1. В предучилищно образование са включени 232 хил. деца, което е намаление с 3,8 % в сравнение с 2014 г. Нетният коефициент на записване намалява с 1,9 процентни пункта и достига нива от 81%. Т.е. 19% от родените в България деца на възраст 3- 6 години дори не са записани в детски градини. Този процент би се вдигнал още, ако се вземат предвид децата, които са записани, но посещават градина рядко или не я посещават.

Намаляването на децата в детските градини е нов феномен, след като през предходните 13 години тенденцията бе възходяща и броят на записаните деца се увеличи от 199 206 през 2001/02 учебна година до 241 123 през 2014/15. Като тенденция обаче започна още през предходната година, когато увеличението на записаните деца бе минимално;

2. Чувствително увеличение на напусналите училищното образование през 2015 г.: общо 21 146 ученика от общо 749 094, което представлява 2,82%. Т.е. училище са напуснали 3352 ученика повече от предходната 2014 г., а процентът на отпадналите се е вдигнал от 2,36% на 2,82%. Нетният коефициент на записване спада във всички етапи до:

2.1. незапомнено ниските 93,2% в начален етап I – IV клас: дори през тежката 2009/10 учебна година в начален етап бе записан по-висок процент от родените в България деца – 93,4%, да не говорим за периода от 2002 до 2006 г., когато – поне "на книга" – в началните класове бяха над 99% от децата. Спадът в този етап е с над процент и половина за една година – от 94,8% отчетени в края на април 2015 на 93,2%. Негативната тенденция обаче е от две години;

2.2. незапомнено нисък е обхватът и в прогимназиален етап V – VIII клас – 78,3%. Спадът в сравнение с предходната година е по-малък (през април 2015 г. НСИ отчете 78,6 %), но негативната тенденция е дългосрочна: от четири години. Така понастоящем между една пета и една четвърт от българските деца на възраст 11 – 14 г. не учат в прогимназиалните класове на българските училища;

2.3. спадът в средното образование е с 0,7 %: от 82,2% през април 2015 г. на 81,5% година по-късно. Негативната тенденция е от две години, след като през април 2013 г. бяха отчетени 83% обхват.

Числата сами по себе си са стряскащи. Ако средният брой на учащи в паралелка в дневна форма на обучение в общообразователните училища е 21, за една година са напуснали ученици за над 1000 паралелки. Още по-стряскащо е, че това се случва във всички етапи и степени, а негативната тенденция е от поне две години.

Размерът на "бедствието" е по-малък, ако от тази цифра извадим заминалите за чужбина, но дори и тогава остава стряскащ. В своята методология НСИ групира напусналите училище в три категории: "заминали в чужбина", "напуснали поради нежелание" и "напуснали поради семейни причини". Ако приемем, че заминалите за чужбина трудно могат да бъдат задържани в училище, а някои от тях продължават своето образование в съответната друга държава, то като "отпаднали" можем да приемем другите две категории. В този случай отпаднали през изминалата година са 11257 ученика спрямо 10443 през предходната, т.е. налице е увеличение от 814 отпаднали.

Отвъд статистиката

Какво може да бъде определено като причина за ръста на отпадналите и за спада в нетните коефициенти на записване? През 2014/15 година българското училище не претърпя някакви катаклизми или сериозни трансформации, които могат да "отприщят" негативните тенденции. Като цяло средата остана същата. Вероятно зад тревожните цифри се крият системни проблеми, които остават незабелязани под повърхността.

Както НСИ, така и МОН не публикуват информация за отпадналите по типове училища. Това затруднява всеки опит за анализ на проблемните фактори и области, стоящи зад числата и тенденциите. Все пак, макар и индиректно, информация може да бъде ползвана – събираната в рамките на различни проучвания.

Външна оценка на въздействието от изпълнението на проект "Всеки ученик може да бъде отличник", осъществена от агенциите "Проксима Консулт" и "Глобал метрикс" през февруари – май 2015 г. ползва данни на НСИ за група училища в селските райони с преобладаващ процент на ромски ученици. Изследването представя динамична картина на отпадащите ученици в тези училища за периода от 2008/09 г. до 2013/14 учебна година, като те са разделени в 2 извадки: основна (в която е реализиран проекта за превенция на отпадането на ромски деца "Всеки ученик може да бъде отличник" на център "Амалипе" ) и контролна (в която тази интервенция не е реализирана). Изследването показва три важни тенденции, свързани с отпадането на учениците:

1. Посочената група от училища с преобладаващ процент ромски ученици (повечето – в селските райони) започват разглеждания период с чувствително по-висок процент на отпадащите – 9% годишно в училищата от извадката спрямо 2,45% средно за страната. Т.е. налице е група училища, в която нивата на отпадане са в пъти по-високи от средните за страната;

2. През изследвания период от 2008/09 г. до 2013/14 учебна година в училищата от контролната извадка се наблюдава сериозно влошаване на проблема с отпадането на фона на лекото подобрение на национално ниво: до 14% през 2013/14 учебна година в училищата от контролната извадка спрямо 2,34% средно за страната;

3. В същото време изследването регистрира положителна тенденция в училищата от основната извадка: това са училища с характеристики, аналогични на тези от контролната - преобладаващ процент ромски ученици, относително по-малък брой ученици, като повечето училища са в селските райони. В тях, в резултат от целенасочената интервенция по проект "Всеки ученик може да бъде отличник", процентът на отпадащите намалява, при това – с по-бързи темпове от средните за страната. В края на периода той все още е по-висок от средния за страната, но е чувствително по-нисък от годишния процент в аналогичните училища от контролната извадка: 2,34 % на усреднено национално ниво, 3,6% в основната извадка (училища с интервенция) и 14% в контролната извадка (училища без интервенция).

Трите тенденции ясно показват, че говорейки за "училищната мрежа" по въпроса за обхвата на учениците, ние използваме много висока абстракция със съмнителна евристична стойност. По същество, съществуват поне две или дори три "училищни мрежи". В едната от тях отпадането е огромен проблем, застрашаващ самото съществуване на училищата. Този проблем се влошава през последните години на фона на относителното запазване на статуквото и дори леко подобрение на национално ниво до 2015 г. Колко училища са част от тази "мрежа" и колко ученици се обучават в тях е въпрос, на който експертите от МОН следва да дадат отговор. Въпрос на политическо решение също така е в тези училища да се предвидят целенасочени мерки за намаляване и превенция на отпадането: колкото по-мащабни и скорошни са те, толкова по-голям е шансът за успех. Подобни проблеми съществуват и в неизвестен брой аналогични училища, в които обаче е налице сериозна положителна тенденция за преодоляването им, дължаща се на инициативност от самите училища и партниращи НПО. Доколко тази тенденция е устойчива, дали е обратима и как да се ангажират повече училища в прилагането на подходящи интервенции за намаляване на отпадането са сериозни въпроси, отнасящи се към тази група училища.

Моята теоретична хипотеза е, че влошаването на показателите за обхвата и отпадането от училище, регистрирано от НСИ на национално ниво през април 2016 г., трябва да бъде търсено в групата училища с най-сериозни проблеми в тези насоки. Отпадането е концентрирано в определена група училища и влошаването на показателите в тях е толкова сериозно, че постепенно изяжда лекото подобрение в останалите училища и задава негативен тренд на национално ниво. В същото време положителна промяна не само е възможна, но е видима в – макар и ограничени като брой – училища с аналогични социално-демографски характеристики, в които се реализира подходяща интервенция за намаляване и превенция на отпадането: пример в това отношение са 170 училища, участващи в проект "Всеки ученик може да бъде отличник".

Посочената хипотеза следва да бъде верифицирана чрез по-мащабно изследване. Тя води до определени идеи за дейности, които могат да предприети, за да се обърнат негативните тенденции.

Възможните решения

Негативните тенденции от данните на НСИ ще се задълбочават през следващите години, ако не бъдат предприети действия за превенция на отпадането / ранното напускане и за повишаване на нивата на записване във всички етапи и степени на предучилищното и училищното образование. Очакват ни все по-тревожни числа, а вероятността България да постигне намаление до 11% на преждевременно напусналите младежи (целевата стойност на този индикатор в Стратегията "Европа 2020" е 10 %, като България се ангажира с 11 %) ще става все по-имагинерна. Разбира се, евентуалните добре замислени, правилно насочени и ефективно изпълнени интервенции могат да обърнат тренда.

На първо време, правещите политики в сферата на образованието трябва да отчетат факта, че спрямо отпадането и обхвата имаме две или дори три Българии: съществуват училища, в които не само няма отпадащи, но дори има наплив на записващи се, както и съществуват училища, които буквално се "анихилират" поради отпадане и заминаване в чужбина. По традиция образователните политики се правят така, сякаш втората група я няма и често изпълнението на тези политики допълнително задълбочава разликата и проблемите. А успешните образователни системи, които даваме за пример, измерват успехите си не по това колко напред са най-първите, а по позицията на последните.

Признаването на съществените различия по отношение на отпадането и обхвата следва да намери израз в ясно определяне на групите училища и в дизайн на специфични дейности / интервенции във всяка от тях. Посоченото е въпрос на ефикасност и ефективност. Необходима е карта на училищата в зависимост от състоянието на отпадането и обхвата в тях. Тя в никакъв случай няма да указва, че в едните групи училища се работи по-добре. Напротив: в много от училищата "с проблеми" работят изключително добри учители, които прилагат иновативни педагогически методи (често следвайки принципите "неволята учи най-добре" и "направи си сам") и полагат усилия, каквито техни колеги от т.нар. елитни училища дори не могат да си представят: при това срещу твърде скромно заплащане. Тази карта или класификация е необходима, за да се направи правилен дизайн на интервенциите: ясно е, че той ще бъде различен в различните групи.

Понастоящем Министерство на образованието не разполага с такава карта / класификация или поне не е оповестило обратното. Мащабният европейски проект (става въпрос по-скоро за програма) "Твоят час", който ще продължи "УСПЕХ" от предходния програмен период, следва да се базира на ясна диференциация на групите училища, за да постигне резултати по намаляване и превенция на отпадането.

Втора важна стъпка е да се планират подходящи интервенции в училищата с проблеми с отпадането. Както категорично показва и проучването на въздействието от изпълнението на проект "Всеки ученик може да бъде отличник", осъществена от агенциите "Проксима Консулт" и "Глобал метрикс" (вижте резюме), подходяща интервенция може да доведе до сериозно намаляване на отпадането. Посочената интервенция е базирана на изцяло педагогически подходи: въвеждане на интеркултурно образование, активизиране на учениците, ангажиране и овластяване на родителите, обмен на опит и взаимна подкрепа между училищата. Тя е ефективна и евтина. В своята работа много училища също натрупаха опит в планирането и изпълнението на дейности за намаляване на отпадането. Т.е. успешен опит има и като цяло е ясно какво трябва да се направи.

Трето, необходимо е прилагането на интервенциите да бъде обезпечено: не само финансово, но и чрез подходящи партньорства. Голяма част от училищата, в които отпадат ученици, имат нужда както от допълнително финансиране, така и от цялостна подкрепа. Публична тайна е, че подкрепата от Регионалните инспекторати по образованието е недостатъчна. Възможните изходи са два: партньорство с НПО и партньорство с друго училище. Рамката за такива партньорства трябва да бъде институционално и финансово обезпечена.

Министерство на образованието и науката има шанса да подсигури тези необходими условия в краткосрочен и средносрочен план като:

1. Използва възможностите на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и в частност на проект / програма "Твоят час".

През периода 2011 – 14 г. Министерство на образованието обезпечаваше интервенциите за превенция на отпадането преди всичко чрез проект УСПЕХ, в който ОП "Развитие на човешките ресурси" инвестира 100 млн. лв. В рамките на проекта бяха направени смислени неща в не-средищните училища, като бяха финансирани разнообразни извънкласни дейности, които "оживиха" училищата. Но "добавената стойност" относно отпадането бе ниска и не бе "уловена" от НСИ: влошаването на показателите през учебната 2014/15 г. се случи през период, в който УСПЕХ все още работеше.

Проект УСПЕХ не диференцираше интервенцията си в различните групи училища и на практика не групираше училищата. Възможностите за междуучилищни дейности, т.е. за обезпечаване на партньорство между училища бе сведено до минимум. Не бе предвидена опция за преразпределяне на средства към организации, читалища, спортни клубове и други извън-училищни институции, което направи невъзможно реалното партньорство с тях. Всичко това доведе до твърде ниския ефект на тази мащабна национална програма по отношение на превенцията на отпадането и ранното напускане на училище.

Проект "Твоят час", който ще продължи УСПЕХ през настоящия програмен период със средства от новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" дава заявка да поправи пропуските на своя "предшественик". В критериите за избор на операция, одобрени от Комитета за наблюдение през май 2015, се изисква "за повишаване на ефективността и ефикасността на средствата по проекта наборът от допустими дейности ще бъде диференциран между училищата с различен профил на учениците." Програмата ще подкрепя и междуучилищни дейности, като е предвидена възможност дейностите да се реализират от училищата в партньорство с широк спектър извън-училищни организации: спортни клубове, читалища, училищни настоятелства, НПО, извънучилищни педагогически учреждения и др.

Разбира се, тези възможности могат да бъдат доразвити или обезсмислени от конкретния бенефициент МОН, който трябва да разработи и координира изпълнението на проекта. Министерството започна с фалстарт като забави разработването на проекта твърде дълго и така училищата пропуснаха учебната 2015/16 година.

2. В средносрочен и дългосрочен план министерството следва да инвестира политическо внимание и ресурс в развитието на училищната мрежа в селските райони. На практика именно закриването на 450 училища през 2007 и 2008 г. след въвеждането на делегираните бюджети доведе до първия срив в нетните коефициенти на записване.

Втора вълна на този процес може да последва през 2018 г., когато осми клас премине от основното в средното образование, което ще засегне основните училища. Законът за предучилищното и училищното образование, одобрен в края на септември 2015 г. и влизащ в сила от август 2016 г. предвижда – макар и при доста усложнена процедура – възможността за трансформиране на основни училища в обединени, т.е. обучаващи от 1 до 10 клас. С много голяма степен на вероятност можем да твърдим, че тази възможност ще увеличи обхвата и ще намали отпадането, особено в селските райони и сред по-консервативните малцинствени групи. Но реалното й прилагане ще срещне множество сериозни проблеми. Така например, макар че законът позволява обединените училища да обучават и в първа степен на професионална квалификация, те нямат материална база и учители за това. Не съществува и натрупан опит за партньорство между основните училища (които биха опитали да се превърнат в обединени) с професионални гимназии, които биха осъществили изнесено обучение. Средствата за образователна инфраструктура през настоящия програмен период на европейските фондове са малко и са насочени преди всичко към държавните училища: т.е. тези средства няма да бъдат използвани за подкрепа на обединените училища. Могат да бъдат изредени множество други спънки, които ще редуцират до минимум броя на основните училища, които ще имат шанс да се превърнат в обединени. Това може да се промени при наличието на политическа воля;

3. Министерство на образованието следва да потърси взаимодействие с останалите "играчи" на полето на училищното образование. Приносът на неправителствените организации и социалните партньори за модернизацията на българското училище, включително за разрешаването на проблема с отпадането, не може да бъде отречен. Понастоящем МОН "взаимодейства" с тях единствено в рамките на Обществения съвет към министъра на образованието и чрез Комитета за наблюдение на ОПНОИР. Това очевидно не е достатъчно, тъй като не позволява на партньорите заедно да обменят информация и да планират съвместни интервенции.

През септември 2015 г. МОН изиска – чрез Списък Образец 1 – от всички училища информация за партньорства с НПО. Информация подадоха над 500 училища. Тя показа, че две НПО инициативи се реализират в стотици училища/детски градини в цялата страна и са достигнали мащаба на национални програми: проект "Всеки ученик може да бъде отличник" на Център "Амалипе" и "Готови за училище" на Тръста за социална алтернатива. Вероятно се реализират и други мащабни НПО инициативи, които подпомагат десетки училища и детски градини. Необходимо е Министерство на образованието да намери подходящата институционална форма за партньорство с тях.


Снимката е дарение на НПО Портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф.