Училищен директор намери златната среда между онлайн и офлайн обучението

"Остави телефона - в час си!", "По-тихо на задния чин, моля!". Тези реплики вече са демоде. В опита си да докаже това, директорът на Образцова математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" в Пловдив д-р Ивайло Старибратов в продължение на месеци прави различни анкети в училище, с които показва, че онлайн обучението, т.е. използването на интерактивни методи при преподаването на уроци, вече е непреодолима необходимост.

Обобщено в проучванията, които са непредставителни, са участвани 2347 ученици и 99 учители, а основният извод - поне 10-15% от уроците трябва да се преподават по нетрадиционен начин.

"Всичко зависи от преподавателите, но данните показват, че онлайн обучението води до краткотрайно знание - малко след урока усвояемостта на материала е 95%, докато за по-дългосрочно запомняне на факти е необходимо офлайн, т.е. традиционно обучение, тъй като възможността за възстановяване на информация след онлайн преподаването намалява с времето", разказва Старибратов. Според него каквато и да е "златната среда", най-важното е да се даде по-голяма свобода на учениците в час.

Нека се съсредоточим върху друг от предметите – математика. Изводът, който се налага от анкетите, е, че нови технологии не се използват в достатъчна степен от учителите. "В цялостния анализ се установява, че едва в 2% от часовете по математика някой някога е използвал новите технологии. При това в 93% от случаите само с мултимедия. Изводите оставяме на четящия тези редове", казва още Старибратов.

Техника трябва, но и емоция

За да има повече онлайн обучение не стигат само мотивацията у учителите и желанието у учениците. Необходими са още разработени и систематизирани материали, които да се ползват в час, и най-вече - добро оборудване на класните стаи. "В гимназията се опитваме непрекъснато "да разчупим" традиционните уроци - всеки преподавател вече има достъп до интернет в час и може да добавя информация в реално време", казва Старибратов.

А при проучванията му стават ясни още проблеми - необходимо е да се създадат компютърни уроци по химия и биология, защото в момента те не са достатъчно, както и да се въведе обединена система за дистанционно преподаване и оценяване. За което се изисква време.

"Необходимо е, още докато се обучават в университета, учителите да се подготвят за нов методически аспект на преподаването. Нужен е нов методически подход и това е масираното, но и разумно използване на новите технологии. Именно чрез тях ще можем да мотивираме учениците и да повишим значителното нивото на знанията и уменията им", прави заключение Старибратов.

А съветите му са да се влага повече емоция в преподаването в по-горните класове, защото според него именно заради "по-емоционалното преподаване" на децата до четвърти клас най-много им харесва училището. А другите трябва да бъдат ангажирани с уроците - близо 70% от анкетираните ученици твърдят, че искат да участват активно в мултимедийните уроци.

Ивайло Старибратов ще е един от лекторите на предстояща в края на юни конференция за обучение на учители за използване на новите технологии в образованието, организира от "Майкрософт-България". "Дневник" е медиен партньор на събитието.

За математиката, географията и така нататък

"Най-много новите технологии се използват в часовете по география - от 43,5% в шести клас до 55% в девети, като после се отчита спад; мултимедията по този предмет в часовете в единадесети клас е при представянето на 27,3% от материала. Тогава е уместен и въпросът – свързано ли е това с факта, че най-предпочитана за втора матура е географията? Не показва ли това, че учениците избират този предмет, защото са най-силни по него, а това е така, може би защото се използват най-много нови технологии в часовете по география?", пита Старибратов.

Снимка: pixabay