Фермери застават зад търговска марка с автентичен вкус

Около 15 малки ферми от Балкана се обединяват да изработят общи правила и да предлагат своите продукти на пазара под обща марка.

Обратно на недоволството, с което по-големи техни събратя изливат мляко на асфалта и блокират кръстовища, когато искат да кажат, че изкупните цени са ниски, инициативата на малките ферми е заредена с позитивно очакване за вкус и мирис от детските спомени. Така твърдят ентусиастите:

"Ние произвеждаме сирене, което е истинско, произвеждаме го от мляко. Без добавки, без да му взимаме маслото и така нататък", казва Стоян Пелтешки от Угърчин, който отглежда крави и овце, прави овче и краве сирене и чрез фондация "Биоселена" го продава директно на организираните фермерски пазари.

Стоян и колегите му от района на Централна и Западна Стара планина, който е в обхвата на на проекта, нямат пряк контакт нито с прекупвачите на сурово мляко, нито с големите търговски вериги, които натискат за цени на продуктите като от индустриалното млекопреработване.

"Имаме си и други клиенти, които ни се обаждат", спокоен е Пелтешки. Той има собствен етикет за сирене "На Дачо", но идеята за обща марка му изглежда обещаваща.

Колегата му Христо Василев от Враца отглежда крави, има 650 декара земя, пасища и ливади, прави сирене и кисело мляко и от една година държи щанд в Централните хали в столицата. И той има собствена марка - "От фермата". Но смята, че ако цялата група, събрана около идеите на българо-швейцарския проект "За Балкана и хората", се договори за общо наименование, само ще спечелят.

"Хората ще са с по-голямо доверие към нас", смята той. Дава пример с фермерите, които обозначават стоката си като продукт на "Биологичното земеделие" . "Като видят такава марка, ще ни разпознават. Това е най-същественото. Защото като влезе в магазина човек, вижда 20 вида млека и много от тях претендират да са "домашно мляко", "от собствена ферма", но не са. За нашето обаче ще знае, че наистина е фермерски продукт. Не е от поточната линия", разсъждава Христо.

Ще станат ли балканците швейцарци

Идеята за обща марка идва от съветите на швейцарската компания REDD, която консултира проекта. Ето как обяснява предимствата и пътя до идеята за обединение Анна Перет, експерт по запазени марки и обозначения, работила по сходни програми в Сърбия, Хърватия и Полша:

"В Швейцария и в другите страни, в които сме работили, също както и у вас, са се развили навици хората да пазаруват в супермаркети и да търсят по-стандартизирани продукти. Те предпочитат тези продукти по няколко причини. От една страна е доверието към сигурността, безопасността на храните, тяхното качество. Това разбира се е свързано и с големите бюджети, които се дават от хранителните вериги за реклама на продукцията. Големите производители ви обещават чрез рекламата, че това са най-добрите възможни храни, най-доброто качество.

След рекламата на второ място е цената, защото тези големи производители могат да натискат цените надолу, като плащат по-малко пари на производителите. И на трето място да се предпочитат супермаркетите е това, че те са удобно място за пазаруване. Има редица преимущества, които отклоняват хората от места, на които директно се предлагат същите продукти.


Въпросът опира до това как да бъдат привлечени обратно хората, как да бъдат поощрени, за да са по-уверени и сигурни в по-добрия избор.

Ще разкажа за Швейцария. Има различни начини. В големите вериги са разбрали една глобална тенденция хората да търсят местни производители и автентични продукти, които намират за истински. Така че големите супермаркети, улавяйки тази тенденция, са започнали да търсят и да обособяват на отделни щандове такива висококачествени продукти, произведени по автентични технологии. Не можем да наречем всички тях фермерски продукти, защото за големите супермаркети са необходими огромни количества. Но качеството е добро и те са автентични. И използват разбира се марки, чрез които да съобщят на потребителя какво точно му предлагат.

И тъй като малките производители са много, в регионален мащаб на редица места са възникнали организации, които ги обединяват.

Имаме множество канали за директна продажба. Фермерският пазар е най-разпространен и предпочитан от производителите. Там можете да откриете и търговци на дребно.

В Западна Швейцария са установили специална търговска марка за фермерски щанд, фермерска сергия и така отличават преките производители от продавачите на дребно, които са изкупили продукти от фермите.
Има много фермерски магазинчета в самите ферми. Особено популярна и поощрявана е т.нар. "система на кошниците". При нея производителят доставя директно на клиента си една кошница свое производство всяка седмица: местни, сезонни, пресни продукти".

Анна Перет не вижда никакъв проблем в разпространените подозрения, че производителите на млечни продукти слагат вредни добавки.

"Това е проблем за индустриалното производство", обяснява тя. "Хората и у нас вече са абсолютно убедени, че индустриалните продукти са пълни с добавки и подменящи съставки. Но ако говорим за оригиналните фермерски продукти, това не е никакъв проблем, защото имаме много слоеве правила, които до голяма степен предотвратяват това. Дори най-малките производители, които продават своето сирене, без да имат каквато и да е марка, не използват такива неща. Това не е проблем при нас".

Специалистката участва в обучителен курс на "Биоселена" и с примера си за обединяването на множество регионални марки в Швейцария под чадъра на общ бранд действа въодушевяващо на аудиторията.

"В Швейцария имаше прекалено много регионални марки, прекалено много групи и се наложи да търсят окрупняване под общи наименования, за да е по-ясно това, което излиза на пазара. Българските производители трябва да измислят обща търговска марка от самото начало. Да не се делят и да имат едно добро послание към потребителите, за да избегнат този проблем".

Как общините и държавата да помогнат

Преди да формулират послание към потребителите, фермерите вече имат своите ясни заявки към общинските власти и към държавата в лицето на земеделското министерство. Навсякъде по света фермерските продукти се продават на организирани фермерски пазари, които са в събота или неделя и в големите градове вече са утвърдена традиция.

"Ние ходим и във Варна. Там всяка събота и всяка сряда има места за нас", разказва Стоян Пелтешки. Но в София до момента може да изброи само три пазара – един през октомври в парка "Заимов", след това един на 20 декември зад храма "Ал. Невски" в пресечката към бул."В.Левски", после пак там един и на Цветница.

"Това бяха много сериозни пазари, много хубаво направени. Надявам се Софийската община да разреши поне на два месеца да имаме такъв пазар по веднъж", казва производителят.

От фондацията "Биоселена" са убедени, че няма да разочароват земеделските производители от Централна и Западна Стара планина, защото много от предварителните намерения вече са изпълнени.

"Една от основните ни цели е да повишим доходите на животновъдите в планинските райони, където производството е по-скъпо, и в същото време да излезем от омагьосания кръг на ниските изкупни цени на мляко, на месо и т.н.", обяснява Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена" и координатор на проекта "За Балкана и хората".

Освен директна работа с фермерите, много усилия се влагат и за промяна и подобряване на законодателството, специално на Наредба 26, която позволява на фермери да преработват продукцията си и да я продават директно.
"До 2010 година нямаше такава възможност. Тогава беше приета тази наредба, която създаде условия, но с доста ограничения", сочи Апостолов.

Организирано е обучение с Агенцията по храните и с Министерството на земеделието, така че наредбата да стане работеща. Вече са направени три промени в текстовете и регистрацията става много по-лесно.

Целта е опитът от пилотния проект да бъде пренесен национално ниво и с национални политики да се разпространи навсякъде. Дискусиите за обща марка по думите на Апостолов са съществена част от проекта:

"Имаме регистрирани 15 фермери, които произвеждат кисело мляко, сирене и други млечни продукти за доставка в малки магазини и щандове на панаири и изложения. Когато се стигне до обща марка, тя ще бъде за всичко: мляко, сирене, мед, яйца, месо и т.н, включително плодове и зеленчуци".