Министър Кунева: нямаме време за губене, училището чака млади преподаватели

Като нация нямаме време за губене - „Мисия учител" е нещо, около което цялото общество трябва да се обедини, защото учителите заслужават подкрепа.

Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева при откриването на конференцията за представяне на национално изследване на системата за подготовка на педагогическите кадри във висшите училища и сравнителен анализ на системата за поддържаща квалификация и кариерно развитие в република България, ЕС и други страни. Конференцията се състоя в СУ „Св. Климент Охридски“.

Изследването, което представяме днес, е изключително ценно за реформата в училищното образование, защото ни дава посоката, която да следваме, за да не останат българските деца след няколко години без учители, посочи министър Кунева.

Изследването е реализирано от проф. Бончо Господинов, проф. Румяна Пейчева-Форсайт, доц. Илиана Петкова, гл.ас. д-р Бистра Мизова, гл.ас-д-р Йонка Първанова от факултет "Педагогика" на СУ "Св. Климент Охридски". То представя реалната ситуация с подготовката, квалификацията и постоянното учене на учителите на фона на демографския  проблем – застаряваща гилдия и липса на желаещи да станат учители. Данните сочат, че за периода 2007-2013 г. чувствително намалява относителният дял на младите кадри до 34-годишна възраст - от 15 % за 2007 г. през 2013 те са 9,9%. Значително се увеличават кадрите на възраст 55 и повече години - от 16,8% за 2007 г. той нараства на 29, 3 % за 2013 г.

Въпросът за младите учители е „опрял до кокъл”, заяви министър Меглена Кунева. Тя обясни, че с промените в Закона за висшето образование професионалните направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“, бяха изрично записани като приоритетни, в смисъл на проблемни, защото има спешна нужда от млади и добре подготвени кадри.

В предложения от МОН проект на Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“ се предвижда по-голям брой часове за психологическите дисциплини, за методическите, за ИКТ и приложението му в образованието. Има увеличение на часовете за теоретична и практическа подготовка.

80 % от учителите искат подобряване на баланса между теория и практика. Според международни изследвания са нужни умения, които можеш да научиш само от колега учител. Държавният стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, предвижда въвеждаща квалификация за новопостъпилите учители. Идват в училище – нужен им е наставник – като на всяка първа работа младият човек има нужда от напътствия. Така ще осигурим и приемственост, обясни Меглена Кунева и допълни, че ще се търсят възможности за допълнително възнаграждение  за наставника, който трябва да планира въвеждането на младия колега в работата, да го подкрепи при сблъсъка с документацията и училищната среда.

Ще се инвестират усилия и средства в повишаването на професионалната квалификация и в задължителния брой часове за квалификация. Допълнителните възнаграждения за по-висока лична квалификация ще са с по-висок минимален размер. В КТД от 2016 г. е заложен ръст в годишните средства за квалификация от 0,8%, припомни министърът.

Новият стандарт въвежда прозрачна система за кариерно развитие. Вече кариерното развитие няма да е обвързано само с годините учителски стаж. Важни стават и получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен, както и резултатите от атестирането им. Сред мерките за кариерно израстване ключово е атестирането на всички педагогически специалисти. Предвижда се в подкрепа на социалния статус на учителите да се поемат битовите и транспортни разходи за населени места, където не достигат специалисти. Ще се покриват и разходи за наем, когато населеното мястото малко или отдалечено.

В подкрепа на реформата в училищното и във висшето образование, изследването регистрира общо мнение на учители, директори, експерти от РИО, университетски преподаватели и общественост, че е необходима промяна в подготовката на учителите. Очертана е и в посоката, в която обществеността очаква промяната – индивидуален подход към учениците – учителите да докоснат душата им, търси се промяна на методите на преподаване – повече практически занимания, използване на съвременни технологии и въвличане на учениците в различни проекти, повече практика и добър психологически подход.

Един млад колега – Владислав Тодоров от Враца, каза на националния учителски събор нещо много силно: Едва ли децата ще запомнят всичко, което сме им казали в училище, но никога няма да забравят как сме ги накарали да се чувстват. Това е – трябват ни учители, които знаят и могат да задържат децата в училище, каза министър Кунева.

Сред мерките за привличане на млади хора към учителската професия Меглена Кунева отбеляза, че по Програма Еразъм+ е одобрен проект „Нов път за нови таланти в преподаването“, който включва разработване на едногодишна магистърска програма по новите изисквания за придобиване квалификация „учител”.  Предвижда се повече учители да бъдат включени в обучения в чужбина. В момента се провежда конкурс за 39 учители, които ще специализират в ЦЕРН. През октомври предстои още едно обучение на 39 учители по професионална подготовка и информационни технологии в Женева.

За първи път образованието е със собствена оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, припомни вицепремиерът.  Вече са одобрени две операции за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Първата е с бюджет 20 млн. лева. Заложено е обучение на 17 000 души, от които 2 000 на възраст до 34 години – това са младите учители. Втората е за повишаване на капацитета за работа в мултикултурна среда с бюджет 5 млн. лв.

 Снимка: МОН