Изчезващите пясъци на света

Вярвате или не, използваме по-голямо количество от този природен ресурс в сравнение с който и да било друг, с изключение на въздуха и водата. От него са изградени модерните градове. Всеки апартамент, всеки офис или търговски център от Пекин до Нигерия е построен поне частично от бетон, който е получен в резултат на втвърдяването на смес от чакъл и пясък чрез добавяне на цимент. Всеки метър от пътната инфраструктура, свързваща всичките тези сгради, също е направен с пясък. Пясъкът се използва и за изработването на всяко стъкло във всяка от от сградите.

Пясъкът е основната съставка, която прави съвременния живот възможен. И започва да се изчерпва.

Основната причина за това е рязкото нарастване на броя и големината на градовете, особено в развиващите се страни. Всяка година населението на планетата се увеличава, всяка година  все повече хора се насочват към градовете. От 1950 година насам градското население е увеличило броя си от 746 милиона до над 3, 9 милиарда.

Според Екологичната програма на Обединените нации, само през 2012 година светът е използвал достатъчно бетон, за да построи около екватора стена, дълга 27 метра и широка също толкова. От 2011 до 2013 година Китай е използвал повече цимент, отколкото Съединените американски щати през целия 20 век.

За нуждите на урбанизацията от земята се извлича несметно количество пясък. Този, който се използва в строителството, обаче, е ограничен ресурс. Пясъкът в пустинята, оформен от вятъра, а не от водата, е най-често неподходящ. Затова, за да се сдобием с необходимия пясък, разкопаваме делтите на реките, наводнените райони и плажовете.

Добивът на суровината представлява индустрия, възлизаща на 70 милиарда щатски долара. С него се занимават както международни компании, разполагащи с огромни багери и сондажни машини, така и  обикновени хора, въоръжени с лопати и кофи. Където ресурсите на сушата са изчерпани, пясъчните миньори обръщат поглед към моретата.

Това често нанася тежки щети на околната среда. В Индия извличането на пясък от коритата на реките съсипва екосистемите и причинява смъртта на хиляди птици и риби. В Индонезия над 20 малки островчета се смятат за изчезнали от 2005 година насам заради добива на пясък. Във Виетнам миньорите са изкоренили стотици акри гора, за да стигнат до песъчливата почва под дърветата.

Добивът на пясък е причинил сериозни щети на кораловите рифове в Кения и е подкопал основите на мостове в Либерия и Нигерия. Природозащитниците свързват пясъчните кариери по крайбрежието на Сан Франциско с ерозията на околните плажове.

Вече има и човешки жертви. Добивът на пясък в Саудитска Арабия, Южна Африка и Гамбия е довел до инциденти, завършили със смърт. В Индия и Индонезия са убити активисти и служебни лица от правителството, опитали се да се противопоставят на групировките, стоящи зад нелегалния добив и черния пазар на пясък.

Засиленият контрол и строгите регулации могат да предотвратят голяма част от щетите и това се случва в развитите държави. Но монетата има и обратна страна. Пясъкът е изключително тежък, което оскъпява транспортирането му. Ако се забрани добивът в дадена област (което на много места в Америка се опитват да направят), той трябва да бъде доставян с камиони от другаде, което съответно вдига цената. Засега бетонът е относително евтин, но ако разходите за строежа на нов път или сграда се удвоят заради пясъка, това би било сериозен удар по икономиката.

Отделен проблем е засиленият трафик на товарни автомобили и замърсяването, което той причинява. По изчисления на властите в щата Калифорния, ако средното разстояние, което изминават камионите с пясък и чакъл, се увеличи от 25 на 50 мили, това ще вдигне годишния им разход на гориво с 50 милиона галона.

Можем да произвеждаме пясък, но раздробяването на скали и бетон е скъпо, а полученият пясък не винаги е годен за употреба. За някои неща можем да използваме алтернативни субстанции, но въпросът е от коя субстанция можем да намираме 40 милиарда тона годишно.

Рибарските селища в богатите на мангрови гори широки речни устия в провинцияКох Конг в Камбоджа могат да играят ролята на канарчетата, които умират при висока концентрация на отровен газ, в световната мина за пясък. От години насам селяните се оплакват, че безогледното добиване на пясък прогонва рибата и морските раци, с които се прехранват. При скорошното ми посещение там местните ми разказаха, че много семейства са принудени да изпратят някои от членовете си в столицата Пном Пен, за да работят в текстилните фабрики, или просто да напуснат родните си места. Изгребването на пясък от морското дъно представлява заплаха и за делфините, морските костенурки и видрите.

Миналата година членове на „Майка природа", екологично движение в Камбоджа, един от лидерите на което е г-н Гонзалез-Дейвидсън, започнаха кампания за ограничаване на добива на пясък от морското дъно. За целта организираха селяни, които да спрат и да проникнат на борда на драгиращите кораби. Правителството (което няколко месеца преди това беше депортирало г-н Гонзалез-Дейвидсън заради блокиране на достъпа до водноелектрическа централа на лица от управлението) арестува трима от участниците, отправяйки им обвинения в опит за повреда на драгите – нарушение, което може да им струва две години затвор. Няколко месеца по-късно г-н Гонзалез-Дейвидсън беше обвинен задочно  като техен съучастник.

Алехандро Гонзалез-Дейвидсън, който живее в Барселона, е отправил молба да му се разреши да присъства на собствения си съдебен процес. Междувременно, 10 месеца след кампанията, съдът отказва да пусне под гаранция тримата арестувани камбоджанци. Делото е насрочено за края на юни.

За тях спешният въпрос е да получат справедливо съдебно решение. А за нас е важно да научим добре този урок. Едва ли някой се замисля за пясъка, от къде идва той или какво правим, за да се сдобием с него. Но светът с неговите 7 милиарда души, все по-голяма част от които искат апартаменти, в които да живеят, офиси, в които да работят и търговски центрове, в които да пазаруват, повече не може да си позволи този лукс.

Някога ни се струваше, че планетата разполага с неизчерпаемо изобилие от петрол, вода, дървета и земя и че не е необходимо да се тревожим за тях. Но сега ни се налага да научим по трудния начин, че нито едно от тези неща не е вечно, че цената, която сме платили досега за използването им, става все по-висока с всеки изминал момент. Ще трябва да запазим това, което ни е останало, да рециклираме, да намерим алтернативи и да станем по-умни по отношение на природните ресурси. Ето така трябва да започнем да мислим за пясъка.

 Превод: Лилия Дончева, стажант на НПО Портала, студент по Англицистика в НБУ