Дани Колева от Национална мрежа за децата: Възпитанието в послушание създава личности без воля да мислят сами

Дани Колева е програмен директор на Националната мрежа за децата. Има повече от 10 години опит в работа на терен в областта на деинституционализацията и развитието на превантивни и алтернативни услуги за деца и семейства, както и практически и управленски опит в областта на детските права.

Според социологическо изследване (на Националния център за изучаване на общественото мнение от 2012 г.) близо 70% от родителите одобряват т. нар минимално насилие. За какво говори този резултат?
- Показва, че родителите не разбират какво е насилие. Няма "минимално насилие" - т.е. малко или голямо насилие, а просто насилие, което има различни форми и последици. За съжаление все още има много хора, които смятат, че шамарите, пошляпването и телесното наказание са начини да възпиташ "добри и послушни" деца.

Защо шамарите и пошляпването не възпитават "добри и послушни" деца?
- Всяко физическо наказание, в това число и шамарът и пошляпването, са форма на насилие върху детето и предизвикват физическа болка и психическо страдание. Живеем в ера, в която отдавна възрастните сме заклеймили физическата саморазправа за разрешаване на проблемите помежду си. В Национална мрежа за децата вярваме, че не можем да помогнем на някого "да израсне и узрее", ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Редица изследвания показват, че телесното наказание има негативен ефект върху детето и неговото развитие.

Какво трябва да се направи, за да се спре използването на "минималното насилие" като възпитателен метод?
- Трябва да се работи на няколко нива. Първото и най-важното за нас като обединение на граждански организации, работещи с деца и семейства, е възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толерантност към насилието над деца в обществото. Например в Швеция, когато започва да се говори за такава политика и забрана на телесното наказание, идеята среща сериозна съпротива. През 1979 г. забраната е приета със закон. Кампаниите за повишаване на осведомеността и обученията в позитивно родителство довеждат до сериозна промяна в нагласите и практиките на родителите. Проучвания от 1995 г. показват, че в резултат на системната работа, кампаниите и работата с родителите вече само 6% от родителите смятат, че е приемливо да се удря дете.

Друго ниво е работа със самите родители – като например провеждане на различни училища за родители, семинари и др. – за да имат те информация за различни стилове на родителстване, техники и алтернативи на шамарите и насилствените методи на възпитание и отглеждане на деца, които могат да използват. Важно е хората да не бъдат обвинявани, защото често шамарите и наказанията са израз на тяхната безпомощност и незнание какво друго могат да направят.

Често не си даваме сметка, че шамарите и насилието уронват достойнството на детето и не водят до резултатите, които искаме. И отново, ако се обърнем към фактите и данните, има международни проучвания в тази област и те показват, че възпитанието в послушание създава личности, които са свикнали някой друг да взима решения вместо тях, които нямат волята да се противопоставят, да мислят сами и да са самостоятелни.

От проучвания, които цитирате, се разбира, че половината от родителите смятат, че децата нямат право на мнение. Пагубно ли е това? Защо?
- Всяко дете има право мнението му да бъде зачитано. Насърчаването на детето да прави избор го учи на независимост. Упражняването на правото на мнение е процес, в който то се учи да формира и да изказва мисли. Ако участва във вземането на решения по въпроси за своя живот, то ще знае как да прави това много по-добре, когато порасне. Включително и защото ще знае, че вземането на решения е последвано от ангажимент и отговорност за изпълнението им.

Изследванията показват, че най-уязвими на отрицателно влияние са децата, чиито родители са ги възпитали да правят, каквото им се каже. Голяма част от неподчинението на децата всъщност е естествено, любознателно, изследователско поведение. Тези деца изпробват поставените им граници и това поведение е много здравословно. А послушните деца? Те са се научили, че няма смисъл да възразяват, защото тяхното мнение няма значение.

Препоръчително е насърчаването на децата да взимат решения да започва още от най-ранна детска възраст, като даваме възможност на детето да избере какво да облече, като го питаме какво му се яде, какво му харесва и др.

Според вас какви мерки трябва да се вземат, за да се прекрати насилието и в училищата? Вече не са изключения случаите на агресия между децата.
- През 2012 г. Министерството на образованието и науката (МОН) в партньорство с експерти и няколко организации, между които и Национална мрежа на децата и УНИЦЕФ, създаде механизъм за противодействие на училищния тормоз. За съжаление, документът бе по-скоро спуснат към директорите и училищата и се разчиташе те да го прилагат без да са обучени и подкрепени как точно да стане това. В края на м.г. механизмът бе актуализиран, като към него бе разработен и алгоритъм за прилагането му.

Алгоритъмът има за цел да подсигури, че училищната политика за справяне с агресията в училище няма да е само поредният документ, който ще се разработи и ще се намира на полицата в кабинета на директора, а ще се прилага реално, като се сформира координационен екип за всеки случай на насилие в съответното училище и се прави оценка на случаите на тормоз в началото и в края на всяка учебна година.

Важно е също да се запознават учениците, родителите и целият училищен екип с правилата и методите за работа по превенция и интервенция при случаи на насилие и тормоз в училище; да се провеждат обучения на учителите и педагогическия персонал за разпознаване на симптомите за насилие и психично страдание при децата, така че агресивните прояви да бъдат предотвратени на ранен етап; да се насърчават директорите да включват специалисти при разрешаване на конфликти и случаи на насилие и много други.

Необходимо е и да се преосмисли и ролята на класния ръководител и часа на класа, така че той да се използва ефективно за развиването на класа като общност, за общуването с децата на различни теми, които да ги провокират, да ги накарат да се замислят по теми като толерантност, какво е насилие и т.н., както и да развиват различни умения.

Освен развиването на класа като общност е нужно да се работи и в посока на развиването на цялото училище като общност - общност, в която се насърчава не разделението и страхът от различието, а се работи за изграждане на доверие, споделени ценности и партньорство с родители, НПО, бизнес, различни институции и услуги за деца и семейства.

Нужни ли са законодателни промени, за да се спре насилието над деца и между деца?
- Законодателството никога не е идеално и винаги има нужда от усъвършенстване за да може да отговаря на нуждите на хората и да се прилага ефективно. В момента към комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Народното събрание има сформирана работна група, която работи по темата и се очаква да излезе с конкретни предложения.

Ние сме направили някои предложения, но това, което искам да подчертая, е, че е важно да се работи системно и целенасочено за промяна на практиката и нагласите на родителите, самите деца и млади хора и за това няма никакви пречки от страна на законодателството.

Кои са добрите практики от вашия опит, които могат да се използват за превенция от насилие?
- В страната съществуват редица добри практики в областта на превенцията и работата с деца, жертви на насилие. Организациите-членове на мрежата разполагат с редица ресурси и опит в прилагане на проекти и програми за превенция и подкрепа на деца, жертви на насилие и пострадали от престъпления; насърчаване изграждането на сигурна и здравословна среда включително за децата в детските градини и различни центрове и услуги.

За съжаление, често този опит не се разпознава и надгражда като добра практика от страна на отговорните институции и остава на ниво пилотни проекти.

Снимка: НМД