Снимка за бъдещ спомен

Фотографско ателие развива нови способности и интереси при хора, борещи се със зависимости

- Дава ни сигурност в себе си. Така разбираш, че можеш да направиш нещо сам и да не се отказваш.
- И преди забелязвах неща, които други не забелязваха. В един момент спрях, а сега този поглед отново се върна."
- Не е точно гордост, просто кефче, удоволствие, което няма причина да не последваш."
- Искам да снимам хора, така че да си личи характерът им.

Така зависими от наркотици, алкохол или хазарт хора в активна фаза на рехабилитация синтезират причините си да снимат и да са част от фотографското ателие "ФотоФози" към асоциация "Солидарност". Сниманото от тях и съпътстващите ги в усвояването на фотографията беше представено в благотворителната изложба "26 стъпки в моята посока" в къща "Посока", нископрагов център за подкрепа на зависими.

"Обичам парадоксите. Наскоро снимах как на щанда на един магазин се показваше куче вместо продавач", казва най-усмихнатият и енергичен в групата. Най-възрастният в нея се занимава с изработка на мебели, така че окото му хваща малките детайли. "Напомня ми за тийнейджърските години, когато винаги ме караха аз да снимам", казва най-често включващата се в разговора. Момиче с бадж "отговорникът на деня" оценява чувството на завършеност, когато можеш да докоснеш физически това, което си създал. "Когато си отворя албума, по някакъв начин отново преминавам през това, което съм си мислила в тези моменти."

"За тях това е възможност да развият страст, която да ги отдалечи от живота, който са водили преди", казва инициаторката Мария Пантелеева, част от "Солидарност", която сформира групата за фотоателието спонтанно, с разходка из улиците до Синагогата. Не всички са били ентусиазирани от непознатата идея да снимат това, което им прави впечатление в един горещ ден през миналата година. Ситуации, цветове, случки започват постепенно да се появяват и да стават обект на интерес. Учи ги, че също като живота, който трябва да предефинират за себе си, една и съща улица може да изглежда различно, ако я видиш под друг ъгъл.

Според Мария снимането спомага да се идентифицираш по различен начин. А това, че в една ситуация попадат хора с различни проблеми, прави по-трудно да се закачиш за този, който има подобна история. "Творчеството лекува и аз вярвам много силно в това."

От години към "Солидарност" съществува и програма "Креативност", в рамките на която се провеждат уроци по моделиране, рисуване, посещение на галерии. Едно от първите неща, на които погледът ви вероятно ще се спре в центъра, е китара със стикери, на която знакът "стоп" зачерква всички вредни навици.

"Крайната цел е все пак тези хора да станат отново част от обществото, а това извеждане да се случи по здравословен, духовен и положителен начин", казва Мария, млада майка, по образование социален работник. Описва фотографията като призванието си и е пълна с ентусиазъм за ателието. В разговорите се заражда идеята и за лаборатория, в която да покаже как се промива един филм. Тя добре знае от какво се нуждаят хората в този етап от възстановяването си, тъй като самата тя е имала проблеми от това естество. "Успях да се измъкна, но познавам хора, които все още са "там".

Промяната на самоопределянето е важна, за да изминеш пътя от "аз съм зависим" през "аз се лекувам" до "аз се излекувах", без да направиш обратен завой заради познатото, което носи зависимостта. А както уточнява Светослав Кирилов, терапевтичен директор на "Солидарност", изграждането на автономност винаги е свързано с потенциални сблъсъци с травматични ситуации и отхвърляне.

"Чрез подобни инициативи се развиват уменията им за комуникация. Обикновено хората общуват със субкултурата си, която е свързана с употребата. Когато излизат от тази среда и трябва да общуват с друг тип хора, настъпват трудности, появява се и страхът какво ще стане, ако разберат, че са зависими. Някои нямат умения да говорят по други теми, така че, ако някой влезе в друга среда и започне работа, често се свързва с този, който е най-близко до него като преживявания. Тук се дават възможност да започнеш да се интересуваш от други теми. А и фотографията все пак е много широко разпространена вече, можеш да я правиш и с телефона. След като е масова и достъпна, тя става възможна за научаване. Така лекуващите се знаят, че могат да създават, да мислят различно. Тук се занимават с проблемите си, но навън стават творци."

Самият Светослав Кирилов също участва в изложбата и снима от дете, макар и с различен интензитет през годините. Преди да се занимава с психология, е музикант, а към днешен момент е отдаден изцяло на асоциацията. Определя работата си в нея като едновременно най-трудното и най-удовлетворяващо, което е правил.

Изложбата има и още една важна цел. С приходите от купените снимки ще бъде подкрепена дейността на къща "Посока" – място, което е ориентирано към хора, които са все още в процес на употреба. То им предоставя "чисто" пространство, където им е забранено да употребяват вещества и на което могат да получат консултации с адвокат, психиатър и психолог, както и улеснен достъп до институциите, които могат да им помогнат. С фотографския проект се получава едно подаване на ръка от зависимите, които са на финала на рехабилитацията, към тези, които все още не са предприели решителни стъпки и имат много нисък социален статус. Вече се работи по идеята за втора изложба, вероятно през септември, както и с привличането на професионални фотографи към идеята.

"Когато извадиш зависимостта от уравнението, се отваря голяма дупка, в която човек се губи и не знае с какво да я запълни. Креативните инициативи като "ФотоФози" научават на специфични техники и тънкости, а това помага при всички положения, защото разбираш за нови начини да получаваш удоволствие и удовлетворение", казва Кристина Шентова.

Тя завършва психология в Нов български университет, преди е работила в комуна, сега е част от асоциацията и е един от създателите на къща "Посока", която отваря в началото на годината на бул. "Сливница" 109. Възприема зависимостта едновременно като болест и като избор. "Защото може да направиш избора и да не се бориш."

Казва, че в момента, в който е заменила практиката с теорията, е разбрала, че трябва да пребори собствени предразсъдъци, които не е знаела, че притежава. "А интересното е, че точно тази част с предразсъдъците е оперирана при зависимите. Те са широко скроени и приемащи, тъй като самите те не искат да са жертва на стигми."

Повече за дейността на къща "Посока" и асоциация "Солидарност" на solidarnost-bg.org. В момента "Посока" набира доброволци чрез платформата Time Heroes. Всички снимки от изложбата и възможност за купуването им има във Facebook страницата на центъра.

Снимка: фотография от изложбата