Възможностите на "Хоризонт 2020" се използват слабо в България

За малко повече от две години по европейската програма за иновации са финансирани едва 91 местни проекта.о "Хоризонт 2020" българските проекти са финансирани с 13.9 млн. евро, или 0.15% от общата субсидия на всички страни

Българските компании и научни организации почти не използват възможностите на програмата на Европейската комисия за иновации "Хоризонт 2020". За малко повече от две години от началото на сегашния програмен период са финансирани едва 91 български проекта, което представлява 1.7% от общия брой на всички държави. В същото време успеваемостта на българските проектни предложения е най-ниската в ЕС, което се дължи на липсата на адекватна научна инфраструктура, информация и помощ за успешно участие. България остава "плах иноватор" и най-слабо представящата се страна в ЕС поради структурно недофинансиране, слаба връзка наука - образование - бизнес, разпокъсано финансиране в различни сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област. Това се посочва в одита на Сметната палата за приноса на "Хоризонт 2020" за постигане на целите на Националната програма за развитие.

Незначителен принос

Приносът на "Хоризонт 2020" като финансов механизъм за подкрепа на науката и иновациите е незначителен, е изводът от одита. От началото на 2014 г. до февруари 2016 г. българските проекти по програмата са едва 91, което е незначителна част от общо 5306 проекта на всички държави, получили финансова помощ. По "Хоризонт 2020" българските проекти са финансирани с 13.9 млн. евро (около 27 млн. лв.), или 0.15% от общата субсидия на всички страни от над 9.5 млрд. евро, показват още данните на Сметната палата. Делът на европейското финансиране изглежда малък и в сравнение с разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) вътре в страната, които по данни на НСИ са били в размер на 656 млн. лв. през 2014 г. Кандидатстващите по "Хоризонт 2020" проекти от България имат и най-ниското ниво на успеваемост – едва 4.05% от тях стигат от предложението до финансирането, при средна успеваемост в ЕС 13.4%.

Защо става така

Механизмът за взаимодействие и координация между всички участници, ангажирани с функции по "Хоризонт 2020" на национално ниво, не е достатъчно ефективен, е заключението на одиторите. Пряко ангажирани с провеждането на политиките в тази област са две министерства – на образованието и науката (МОН), което отговаря за научните изследвания, и на икономиката, което отговаря за иновациите. От доклада на Сметната палата става ясно, че основните проблеми са в МОН, където не е създаден достатъчен капацитет, а допълнителна трудност представлява и голямото текучество. На интернет страницата на програмата, която се поддържа от образователното министерство, липсват бази данни с участниците в "Хоризонт 2020", няма информация и за успешни проекти с българско участие. Бенефициентите срещат трудности да си осигурят необходимата информация и помощ за ефективно участие по "Хоризонт 2020", се посочва в доклада. Допълнителна спънка е и това, че по-голямата част от бенефициентите трудно си осигуряват банкови кредити, с които да финансират самоучастието си, поради липса на подходящи финансови инструменти.

Политики "на парче" и без бюджет

България има няколко документа в областта на научната дейност и иновациите – Национална програма за развитие "България 2020", Национална програма за реформи, Национална стратегия за развитие на научни изследвания 2020 и Иновационна стратегия за интелигентна специализация. При определяне на политиките обаче не е използван интегриран подход, което налага чести промени, е заключението на Сметната палата.

Подобни са изводите и в последния традиционен доклад "Иновации.бг" от края на миналата година, който се изготвя от фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според него липсва цялостно национално виждане за приоритетите за развитие на икономиката и в частност на иновационната система. Политиките в тази област са писани "на парче" и са в комбинация с несистемни и неустойчиви мерки за тяхното прилагане, смятат от фондацията.

Националната цел е страната да постигне ниво на инвестиции в НИРД от 1.5% от БВП, но за заложените мерки не е предвиден бюджет. Освен това няма количествени индикатори за измерване и мониторинг, показва още докладът на Сметната палата. Това е една от основните причини България да остава в групата на плахите иноватори, като делът на инвестиции в НИРД е едва 0.8% от БВП. По този показател страната се нарежда на четвърто място отзад напред сред държавите в Европа, като зад нея остават само Румъния, Латвия и Хърватия.