Здравното министерство представи нов правилник на фонда за лечение на деца

Промените дават повече власт на директора и ограничават кръга на външните експерти

Повече правомощия за директора, ограничаване на избора на външни експерти и по-кратки административни срокове на хартия - това са някои от промените в правилника на център "Фонд за лечение на деца", които станаха ясни в четвъртък. Зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков и директорът на фонда Владимир Пилософ представиха предложенията от проекта, който до края на деня трябва да бъде качен на сайта на министерството за обществено обсъждане.

Промените идват два месеца и половина след като ГДБОП и Специализираната прокуратура нахлуха във фонда за лечение на деца, арестуваха служителите му с все още недоказани обвинения и на практика влошиха работата му - след трудно извоюваното й подобрение през последните години.

Според здравното ведомство промените в правилника целят съкращаване на сроковете за вземане на решение за подпомагане на болни деца, облекчаване на административните процедури, укрепване на капацитета на фонда и по-ефективно използване на ресурсите. Някои от тях безспорно са нужни и за тях настояваха отдавна както предишното ръководство на фонда, така и членове на Обществения съвет - структурата, която разглежда документите и становищата на лекарите и взима решения за лечението на децата. Друг е въпросът доколко сегашните проблеми в работата се дължат на правилника и доколко новите предложения са в полза на децата и техните родители.

По-малко външни експерти

Една от основните промени е ограничаването на кръга на външните експерти, които дават становища по всеки от случаите. В момента има списък от лекари по специалности, към които директорът изпраща документите на детето за мнение по лечението. Тъй като голяма част от заявленията са за лечение в България, по решение на Обществения съвет при предишния директор Павел Александров становища се искаха от външни експерти, различни от изпращащия лекар от съответната болница, където е предложено да се извърши лечението.

Според новия правилник външни експерти ще могат да са само националните консултанти, председателите на научни дружества по специалности или определени от тях специалисти. Това силно ограничава кръгът на експертизата, особено на фона на факта, че по някои заболявания в България са компетентни силно ограничен брой лекари. Външна експертиза ще може да се осъществява и от цели лечебни заведения, които имат консултативни органи като онкологични и хематологични комисии и ЛКК (лекарска консултативна комисия).

Повече власт за директора

С новия правилник се "прецизират" функциите на директора на фонда, включително издаването на заповеди за организационно и финансово подпомагане, твърди здравното министерство. Какво точно означава това ще стане ясно след публикуването на целия проект, но е възможно да е в посока ограничаване на правомощията на Обществения съвет. В момента директорът е длъжен да изпълни решението на съвета по отношение на финансирането на лечението на детето. Откакто ръководител на фонда е проф. Пилософ обаче членовете на съвета получават преди всяко заседание предложение от директора как да гласуват.

Директорът на фонда ще може да изпраща децата, кандидатстващи за лечение, на лекарски консилиуми - отново практика, която се появи след назначаването на Владимир Пилософ. По думите на Ваньо Шарков това ще се прави в случаи, в които становищата на външните експерти се различават. Рискът при тази нова практика е лечението на децата да се забави. "Повечето от тези случаи не са спешни", повтори тезата си проф. Пилософ.

Новият правилник въвежда и изискване директорът на фонда да е магистър по медицина с призната медицинска специалност. Не е ясно какво налага това ограничение при положение, че фондът е финансиращо звено, което разпределя финансови средства, а не медицинска институция, която извършва медицинско лечение.

По отношение на Обществения съвет здравното министерство заяви, че не се предвиждат промени освен това, че се въвеждат резервни членове, които да заместват редовните в случай на невъзможност за участие в заседание. Ще се изисква и протокол за избор на членовете, представителите на неправителствените организации и медиите.

Спестени средства, но за какво

Едно от обвиненията към предишния директор Павел Александров беше, че неправомерно е издавал формуляра S2 - документ в ЕС, с който децата се лекуват по цени на здравните каси в съответната държава и след това България ги изплаща и с който лечението е в пъти по-евтино.

По регламент такъв документ могат да издават само министърът и директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Здравното министерство дълго време отказваше да реши този казус и процедурата вървеше с негласно съгласие. Промените задължават министъра или директора на касата да подписват формуляра най-късно до втория ден след постъпване на заявлението.

Промяната тук е, че средствата за лечението на деца, които използват този формуляр, ще трябва да се покриват от НЗОК (когато има клинична пътека за съответното заболяване) или министерството (когато няма пътека). Разбира се, логичният път е лечението на българските деца в ЕС да се плаща от здравната каса. Въпросът е дали тя има капацитета за това.

Преди време "Капитал" поиска справка от НЗОК, според която към 11.05.2016 г. задълженията на България към другите държави членки по отношение на предоставени обезщетения в натура на осигурените към НЗОК лица са в размер на 176.5 млн. лв. Това означава, че касата очевидно не може да плаща на европейските здравни каси сумата за лекуваните в чужбина български граждани, което може да доведе до откази на чуждестранни болници да приемат български пациенти.

Спестените от S2 средства от фонда могат да остават в бюджета на здравното министерство или да покриват други дейности, финансирани от звеното - например огромното перо за медицински изделия (стави, клапи и други) за лечение в България, разходите за които остават непрозрачни.

Ускоряване на сроковете

На хартия се съкращават и сроковете за разглеждане на документите на децата и представянето на външна експертиза. Така, ако всички документи са налице, максималният срок за получаване на външна експертиза е 10 дни след подаване на заявлението (сега е 21 дни), а този за разглеждането от Обществения съвет - 20 дни след подаване на заявлението (сега е 45 дни). Вместо 12 различни декларации пък, родителите вече ще попълват една с цялата информация.

Тези промени звучат в правилната посока, макар и сегашният регламент доскоро да не беше пречка за ефективната работа на фонда. Едва в последните седмици - след смяната на ръководството и служителите на фонда, родители и граждански организации сигнализираха, че разглеждането на молбите за финансиране се бави, а дори и при одобрени деца фондът закъснява с комуникацията с чуждите болници и купуването на самолетни билети.

"Хайде тази мантра със забавянето да я махнем", призова директорът на фонда Владимир Пилософ при представянето на новия правилник. И допълни, че "всички деца, които е трябвало да заминат, са заминали". Дори и това сега да е вярно, дали следващите деца, които се нуждаят от лечение, ще го получат навреме, остава отворен въпрос.