Разказвайте истории, за да мотивирате дарителите да ви подкрепят

Финансовата криза беше настъпила и всеки десети човек в САЩ беше без работа. Един от тези хора беше Амаду.

Средствата от застраховката срещу безработица за известно време подпомагаха семейството му. Но той бе работил на ниска заплата, а парите, които получаваше, бяха само малка част от нея. После свършиха.

Единственото, което помагаше на семейството на Амаду и на много други семейства в Съмървил, щата Масачузетс, да не гладуват, беше  американската Програма за допълнителна продоволствена помощ – това, което наричаме  купони за храна[1].

Познавах Амаду. Знаех също така, че агенцията за борба с бедността, в която работех, записва желаещите да получават купони за храна... и спасява животи. Но как  бих могъл да покажа това на нашите дарители?

Дали да им кажа, че за една година агенцията помогна на 300 семейства да получат купони? Но по-голямата част от дарителите изобщо не биха могли да знаят дали това е малко или много за хората с ниски доходи в нашия град.

Дали да им кажа, че нашата агенция успя да убеди администрацията на програмата да позволи приемането на молби направо в нашия офис? Благодарение на нас семействата от Съмървил вече не трябваше да пътуват с автобус, след което да сменят два влака, за да кандидатстват за хранителна помощ, губейки часове в път. Но какво би означавало това за човек, който никога не е ползвал програмата?

Ето какво направих вместо това – помолих Амаду да разкаже историята си

Най-напред той разказа историята на един трудолюбив емигрант, който се опитва да осигури по-добър живот за себе си и семейството си, пред местния вестник. Публикуваха я заедно със снимка на семейството му в техния дом и свързаха думите „купони за храна“ с конкретни лица.

След това агенцията ни разпространи историята на Амаду чрез собствените си комуникационни канали – седмичният печатен бюлетин, уебсайтът и Фейсбук страницата ни.

Накрая я включихме в кампанията ни за набиране на средства. Казвахме на нашите дарители, че благодарение на тяхната подкрепа Амаду и семейството му (и стотици като тях) ще оцелеят по време на кризата. И дарителите се отзоваха/откликнаха/ни чуха.

Защо е важно да разказваме истории?

Ако искате да направя нещо, трябва да докоснете сърцето ми. Да разкажете история е най-добрият начин да спечелите чувствата  на дарителите.

Според Network for Good „хората са два пъти по-склонни да направят дарение, когато им бъде разказана история за друго човешко същество, отколкото ако трябва да прочетат големи, абстрактни числа, показващи цялостния обхват на проблема“.

Историите помагат и на членовете на вашите управителни органи да отговорят на приятелите си, когато ги попитат: „С какво всъщност се занимава тази организация?“. За да работи това обаче, е необходимо екипите на НПО да разпознават историите, да ги събират за по-нататъшна употреба и да ги разказват по завладяващ начин.

Какво е и какво не е история

За да разпознаете историята, помислете за приказките, които сте слушали като деца. Кое беше онова, което ни караше да искаме от родителите си да ни разкажат приказка, а след това още една?

История не просто поредица от събития

Опитайте се да разкажете на някое дете следната приказка: „Едно момиче влязло в непозната къща, седнало на стола, хапнало малко овесена каша, след това си легнало и заспало. Къщата принадлежала на семейство мечки. За щастие то се събудило и избягало.“ Край.

Мислите ли, че детето ще ви помоли да му разкажете отново тази приказка. Определено не!

Само защото нещо има начало, среда и край, това не означава, че е история, която ще плени въображението и ще мотивира хората да даряват.

Историята е повествование

Както казва Анди Гудман*: „За да бъдете сигурни, че не сте пропуснали някой от основните структурни елементи на една история, ви предлагам няколко изречения, които ще ви помогнат при писането:

* Писател, оратор и консултант в сферата на публичните комуникации. За повече информация - http://www.thegoodmancenter.com/. Б. пр.

Превод: Лилия Дончева, стажант на НПО Портала, студент по Англицистика в НБУ

Снимка: Pixabay