Разказвайте истории, за да мотивирате дарителите да ви подкрепят
Финансовата криза беше настъпила и всеки десети човек в САЩ беше без работа. Един от тези хора беше Амаду.
Средствата от застраховката срещу безработица за известно време подпомагаха семейството му. Но той бе работил на ниска заплата, а парите, които получаваше, бяха само малка част от нея. После свършиха.
Единственото, което помагаше на семейството на Амаду и на много други семейства в Съмървил, щата Масачузетс, да не гладуват, беше американската Програма за допълнителна продоволствена помощ – това, което наричаме купони за храна[1].
Познавах Амаду. Знаех също така, че агенцията за борба с бедността, в която работех, записва желаещите да получават купони за храна... и спасява животи. Но как бих могъл да покажа това на нашите дарители?
Дали да им кажа, че за една година агенцията помогна на 300 семейства да получат купони? Но по-голямата част от дарителите изобщо не биха могли да знаят дали това е малко или много за хората с ниски доходи в нашия град.
Дали да им кажа, че нашата агенция успя да убеди администрацията на програмата да позволи приемането на молби направо в нашия офис? Благодарение на нас семействата от Съмървил вече не трябваше да пътуват с автобус, след което да сменят два влака, за да кандидатстват за хранителна помощ, губейки часове в път. Но какво би означавало това за човек, който никога не е ползвал програмата?
Ето какво направих вместо това – помолих Амаду да разкаже историята си
Най-напред той разказа историята на един трудолюбив емигрант, който се опитва да осигури по-добър живот за себе си и семейството си, пред местния вестник. Публикуваха я заедно със снимка на семейството му в техния дом и свързаха думите „купони за храна“ с конкретни лица.
След това агенцията ни разпространи историята на Амаду чрез собствените си комуникационни канали – седмичният печатен бюлетин, уебсайтът и Фейсбук страницата ни.
Накрая я включихме в кампанията ни за набиране на средства. Казвахме на нашите дарители, че благодарение на тяхната подкрепа Амаду и семейството му (и стотици като тях) ще оцелеят по време на кризата. И дарителите се отзоваха/откликнаха/ни чуха.
Защо е важно да разказваме истории?
Ако искате да направя нещо, трябва да докоснете сърцето ми. Да разкажете история е най-добрият начин да спечелите чувствата на дарителите.
Според Network for Good „хората са два пъти по-склонни да направят дарение, когато им бъде разказана история за друго човешко същество, отколкото ако трябва да прочетат големи, абстрактни числа, показващи цялостния обхват на проблема“.
Историите помагат и на членовете на вашите управителни органи да отговорят на приятелите си, когато ги попитат: „С какво всъщност се занимава тази организация?“. За да работи това обаче, е необходимо екипите на НПО да разпознават историите, да ги събират за по-нататъшна употреба и да ги разказват по завладяващ начин.
Какво е и какво не е история
За да разпознаете историята, помислете за приказките, които сте слушали като деца. Кое беше онова, което ни караше да искаме от родителите си да ни разкажат приказка, а след това още една?
История не просто поредица от събития
Опитайте се да разкажете на някое дете следната приказка: „Едно момиче влязло в непозната къща, седнало на стола, хапнало малко овесена каша, след това си легнало и заспало. Къщата принадлежала на семейство мечки. За щастие то се събудило и избягало.“ Край.
Мислите ли, че детето ще ви помоли да му разкажете отново тази приказка. Определено не!
Само защото нещо има начало, среда и край, това не означава, че е история, която ще плени въображението и ще мотивира хората да даряват.
Историята е повествование
Както казва Анди Гудман*: „За да бъдете сигурни, че не сте пропуснали някой от основните структурни елементи на една история, ви предлагам няколко изречения, които ще ви помогнат при писането:
- Имало едно време... (Въвеждаме в историята и представяме главните герои);
- И всеки ден... (Разказваме за ежедневието на героите преди основното събитие);
- Докато един ден... (Тук започва действието, с основното събитие и целта);
- Поради това... (Разказваме за проблемите или препятствията, пред които се изправят героите);
- Поради това.... (Препятствията може да бъдат няколко);
- Докато накрая...
(Приключваме историята с развръзката/решението на проблемите).
* Писател, оратор и консултант в сферата на публичните комуникации. За
повече информация - http://www.thegoodmancenter.com/. Б.
пр.
Превод: Лилия Дончева, стажант на НПО Портала, студент по Англицистика в НБУ
Снимка: Pixabay
Автор: Dennis Fischman
Източник: Fundraisingcoach.com , 11 юли 2016 г.
Сходни публикации
Проведе се пресконференеция във връзка с инициативата „Академия за работа с доброволци“
На 24-ти септември 2024 г. в офиса на Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България“ се проведе пресконференция във връзка с
Ново изследване на ИПИ: Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България
Потенциалът за иновации на икономическите центрове в БългарияПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗАНовото изследване на Институт за пазарна
Стартира конкурсът „Корпоративен дарител“ 2024 на Българския дарителски форум
За 19-и пореден път инициативата фокусира публично признание върху най-успешните дарителски практики, въвежда и три нови