Открито становище на Българския хелзинкски комитет по проекта на Закон за противодействие на тероризма, внесен в Народното събрание от Министерския съвет

Проектът предвижда възможност да бъдат сериозно и произволно ограничавани фундаменталните права на гражданите, без да е извършен какъвто и да било терористичен акт, нито опит, или приготовление за такъв акт – превантивни мерки. Тези мерки, изброени в чл. 17, включват сериозно ограничаване на личната свобода и личния живот на лицата – забрани за движение и контакти. Такива мерки могат да се налагат на лицата и без самите те да са заподозрени в потенциално извършване на терористични действия. По чл. 16 от проекта, за да ограничат органите основни права на хората, е достатъчно само да могат да направят предположение, че хората са свързани с подготовката на тероризъм. Понятието за такава свързаност не е определено и няма пречка да се тълкува от органите толкова широко, колкото те пожелаят. Така свързан според органите може да се окаже гражданин, който комуникира с човек, заподозрян от органите, че може да извърши терористичен акт, без оглед на това защо и какво комуникират – гражданинът може да няма понятие, че човекът, с когото комуникира, има (според органите) нещо общо с тероризъм и да комуникира с него за ежедневни граждански сделки или по причина на обикновени лични или социални взаимоотношения (бивш съученик, колега, познат и пр.).

Проектът не предвижда изискване за строга необходимост и съразмерност на превантивните мерки. Тези мерки в ущърб на основни лични права могат да се налагат по усмотрение на органите и тогава, когато надхвърлят необходимото за постигане на законните им цели. Тези мерки се налагат от председателя на ДАНС или главния секретар на МВР без съдебно разрешение и без никакви процесуални гаранции за защита срещу злоупотреба на засегнатите лица (чл. 18). Това е сериозен регрес дори и спрямо първата версия на проекта, подложена на обществена консултация, която предвиждаше председател на съд да налага тези мерки макар и при дефицитна процедура. Процедурата не включва изслушване на лицето, нито възможност то да представи доказателства в своя полза. Тя се развива без негово знание. Решението за ограничаване основните му права се взима не от независим, а от заинтересован орган. Възможността за произвол е неограничена.  

Така произволно наложените мерки подлежат на незабавно изпълнение, независимо от обжалването им в съда (чл. 19). Обжалването, което не спира изпълнението, е само на една инстанция. Срокът, за който се налагат мерките, е значителен – до 6 месеца, с възможност за също така произволно удължаване до 9 месеца (чл. 20). Не се предвижда в рамките на този срок периодична проверка за продължаваща необходимост от мярката. Само органът, наложил я, може да я отмени, когато според него тя вече не е нужна, или по свое неограничено усмотрение да откаже (чл. 21). Отказът му подлежи на обжалване само на една инстанция. Когато съдът потвърди отказа, в 3-месечен срок лицето не може да направи ново искане независимо, че необходимостта (ако такава въобще е имало) може междувременно да е отпаднала. 

Предвижда се възможност министърът на вътрешните работи по свое усмотрение да заповяда антитерористична операция и да определи нейните ръководител и зона (чл. 27). Така определеният ръководител може по свое неограничено усмотрение да наложи ограничения на основни права на лицата в зоната (чл. 28). Възможността за произвол е неограничена. Основните права, подлежащи на произволни ограничения, включват правото на собственост, на личен живот и на лична свобода и неприкосновеност. Всяко лице в зоната е длъжно да предостави на органите комуникационни и други технически средства, и да допусне влизането на органите и разполагането на техника, извършване на теренни преустройства, разчистване, отстраняване, унищожаване или повреждане на имущество, съоръжения и насаждения (чл. 29). Лицата могат да бъдат: задържани, ако не може да се установи самоличността им или ако възпрепятстват „изпълнението на мерките“, както и принудително извеждани, а превозните им средства – премествани и използвани, комуникационните им връзки – прекъсвани или използвани, и жилищните и другите им помещения – прониквани от органите (чл. 30). За тези вмешателства не е предвидено изискване за необходимост и пропорционалност. Не е установен срок за възможното задържане на лицата, нито е ясна възможността за съдебен контрол върху това задържане. 

Органите могат по свое неограничено усмотрение да прекратяват всякакви събрания, включително молитвени. По свое неограничено усмотрение те могат да взимат и всякакви други, неопределени „мерки по всяко време на денонощието с цел запазване живота на лицата, намиращи се в зоната“. Възможността за произвол е неограничена.

Органите могат по свое неограничено усмотрение да изземват, ограничават (физически, комуникационно или информационно) и да унищожават технически и комуникационни средства на лицата в зоната на операцията, включително носителите на информацията, съдържаща се в такива средства (чл. 30). Необходимостта от това органите преценяват сами и без никакви гаранции срещу злоупотреба с основното право на личен живот на лицата. Органите могат да разпоредят по свое неограничено усмотрение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да ограничават ползването на електронни съобщителни услуги от определен потребител.

Предвижда се възможност за тежко нарушаване на свободата на получаване и разпространяване на информация. Средствата за масово осведомяване се задължават да предават незабавно и без изменение информацията, подадена им от органите. Така органите могат неограничено да дезинформират обществото за това, което правят и което се случва (чл. 29).

Предвижда се възможност за произволно дерогиране на основни права при обявяване на извънредно положение. Съгласно международното право дерогиране на основни права при извънредно положение е допустимо само при "застрашаване на съществуването на нацията" (чл. 15 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 4 от Международния пакт за гражданските и политическите права). По проекта извънредно положение може да се обяви без такова условие и, както изглежда, с цел улесняване разследването на терористичен акт, а не поради продължаваща заплаха за нацията. Предвижда се ограничаване на основни права без изискване то да е стриктно необходимо. Няма установен срок за извънредното положение – то продължава по усмотрение на властта.

При извънредно положение предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да дадат на органите достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и по разпореждане на органите да прекъсват работата на електронните съобщителни мрежи (чл. 32). Това са безпределни възможности за органите да вмешателстват в комуникациите на лицата, несъразмерно в ущърб на правото на личен живот.

Лицата, претърпели вреди от вмешателствата на органите във фундаменталните им права, имат право на обезщетение само за имуществените, но не и за неимуществените си вреди (чл. 34).

Адв. Маргарита Илиева, Директорка на Правната програма на БХК