Започва първото тайно гласуване за определяне на новия генерален секретар на ООН

Петнайсетте постоянни представители от Съвета за сигурност на ООН се събират днес при закрити врата за първото тайно гласуване за приемник на Бан Ки Мун начело на световната организация, пише БТА, като цитира "Франс прес".

Подборът сред вече 12-те кандидати ще бъде продължителен (до октомври, прогнозират дипломати) и сложен, тъй като надпреварата е остава отворена.

Шестима мъже и шест жени са амбицирани да оглавят организацията от 1 януари догодина.

Осем от тях са от Източна Европа, като българката Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, и бившия словенски президент Данило Тюрк.

Португалия също е представена, в лицето на бившия върховен комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш, както и Аржентина и Коста Рика.

Сред основните претенденти са новозеландката Хелън Кларк, жената с най-висока позиция в йерархията на ООН, и аржентинският външен министър Сусана Малкора, бивш началник на кабинета на Бан Ки Мун.

Традицията за географска ротация на поста изисква той да се поеме от представител на Източна Европа, а се чуха и много гласове, че той трябва да се заеме от жена, което би се случило за първи път.

Непостоянният член на Съвета за сигурност Украйна обаче не възнамерява да "поощрява само кандидати от Източна Европа", заяви пред АФП нейният постоянен представител в ООН Володимир Йелченко. "Ще имаме предвид личността на кандидата като цяло", каза той.

Списъкът на претендентите не е окончателен - в надпреварата може да се включат бившият премиер на Австралия Кевин Ръд и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, пише "Франс прес".

Всеки постоянен представител, придружен от един-единствен дипломат, за да се предотврати изтичането на информация, ще трябва да даде на всеки кандидат една от следните три оценки: "подкрепям", "не подкрепям" или "нямам мнение".

Става въпрос за пресяване, което да накара кандидатите с най-малък шанс да съберат подкрепа да се оттеглят от надпреварата.

Окончателният избор на Съвета за сигурност след това трябва да бъде утвърден от Общото събрание на ООН.

"Най-малкият общ знаменател"

Нищо обаче не задължава кандидат, отхвърлен от мнозинството от 15-те постоянни представители, да се оттегли.

А за да се усложни още повече прогнозирането - не всички гласове имат еднаква тежест: определящи са тези на петте постоянни членове на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция - които единствени имат право на вето.

При първия тур всички бюлетини са бели. В определен момент обаче, постоянните членове ще разполагат с цветни бюлетини.

Кандидат, получил такава бюлетина с оценка "не подкрепям", ще е наясно, че е блокиран, но без да знае от кого, тъй като всичко остава поверително. И при това положение обаче, нищо не го задължава да се откаже.

Може да стане така, че отхвърлян в даден момент кандидат в крайна сметка да се наложи, в течение на преговорите.

В резултат, по време на Студената война, Русия (тогава СССР) и САЩ блокираха взаимно предпочитаните от тях претенденти в полза на компромисен кандидат.

През 1996 г. предшественикът на Бан Ки Мун, Кофи Анан, спечели въпреки двукратно вето на Франция.

Системата облагодетелства "най-малкия общ знаменател", което ще рече кандидата, притесняващ най-малко петте велики сили, обясни дипломат. "Данило Тюрк, например, отговаря много добре на това условие", посочи той.

"Той има опит и няма проблем нито с Русия, нито със Запада", отбеляза постоянен представител в Съвета за сигурност.

Други обаче се питат дали един безличен и консенсусен кандидат е най-доброто решение за възстановяване на доверието в ООН, пострадало заради безсилието на организацията в Сирия и след разкритията за сексуалното насилие от страна на "сини каски" в Африка.

След всяко гласуване Съветът за сигурност ще съобщава резултата на всеки кандидат на страната, която го е предложила, но без да го разгласява публично.

За първи път Общото събрание наложи известна прозрачност в тази игра "на тъмно". То организира поредица изслушвания, на които кандидатите имаха възможността да изложат подробно своите виждания (в някои случаи доста тривиални) и да отговарят на въпроси на дипломати и неправителствени организации.

Всеки претендент премина и през събеседване със Съвета, отново при закрити врата. Според присъствали дипломати обаче никой не е разкрил своите карти.