Красимира Александрова, МОН: Държавата ще осигури условията за допълнително обучение по български език на деца от малцинствата, деца на бежанци и чужденци, както и на българчетата по света

Красимира Александрова, експерт по книжовен български език в МОН, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проектът на държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език вече е публикуван за обществено обсъждане на сайта на просветното министерство. Стандартът урежда усвояването на езика от всички деца, за които българският не е майчин. Това са децата от етническите малцинствени групи, децата на чужди граждани, които работят у нас, или на бежанци. Стандартът регламентира и обучението по езика на българчетата в чужбина. Повече за него обаче ще ни каже експертът от Министерството на образованието и науката (МОН) Красимира Александрова. Г-жо Александрова, в стандарта се предвижда да има безплатно допълнително обучение по български извън часовете по учебния план. Как ще се осъществи то за децата у нас и за българчетата в чужбина?

Красимира Александрова: Първо да уточня нещо изключително важно – държавно-образователният стандарт за усвояването на българския книжовен език е предвиден в Закона за предучилищното и училищното образование и затова проектът на наредбата е подготвен на основание на член 22 от закона. И тъй като в публичното пространство се чуха различни гласове, които очакват от стандарта едва ли не да регламентира книжовните езикови норми в цялото пространство, в което се говори български, както и учебното съдържание по „Български език и литература“, уточнявам: този стандарт не регламентира подобни дейности, защото обучението по „Български език и литература“ в рамките на общообразователната подготовка от 1 до 12 клас е уредено с учебните програми за всеки отделен клас.

Вече знаем, че за 1 и 5 клас новите учебни програми са утвърдени от министъра на образованието и науката. А книжовните езикови норми се регламентират в действащи към момента речници, които се издават от Института за български език към Българската академия на науките. И сега към Вашия въпрос – допълнителното обучение по български език като чужд за подкрепа приобщаването на децата на мигрантите и бежанците от една страна е уреден при условие и по ред за организирането му в държавно-образователния стандарт за приобщаващото образование. Той все още е в етап на разписване и също ще бъде публикуван на страницата на министерството за обществено обсъждане. Но това, което предвижда стандартът за усвояването на българския книжовен език, е, че обучението се провежда по учебни програми, разработени за българския като чужд по нивата на Общата европейска езикова рамка.

Предстои също програми да бъдат разработени и утвърдени от министъра на образованието и науката. Обучението се организира в училища, определени от началника на съответното Регионално управление по образованието. Това е така, защото на национално равнище министерството или друга институция не биха могли да знаят къде точно са разпределени или има деца на мигранти и бежанци.

Затова при желание за допълнително обучение родителят, настойникът или попечителят на детето или ученика подава заявление до директора на училището. Директорът от своя страна уведомява Регионалното управление по образованието в 7-дневен срок и тогава началникът определя със заповед училищата, в които ще се извършва обучението, както и учителите, които ще го провеждат. Допълнителното обучение по български език като чужд за деца на мигранти и бежанци в начален етап се провежда от начален учител, в прогимназиалния и гимназиалния етап – от учител по „Български език и литература“.

Водещ: Като говорим за училищата, в които ще се провеждат обученията: според стандарта ще се съблюдават потребностите на всяко дете, така че да му се осигурят консултации, занимания по интереси, да има достъп до библиотечно-информационно обслужване и ако се налага – логопедична работа. Налични ли са нужните професионалисти за всички тези услуги в училищата, които ще бъдат избрани?

Красимира Александрова: На практика не е задължително в училището да има всички тези условия или специалисти. Именно затова началникът на Регионалното управление по образованието трябва да съобрази всичко, предвидено в нашия стандарт, да бъде осигурено на съответното дете съобразно неговите потребности, възраст и здравословно състояние. Той ще определи такова училище, което безспорно има най-добрите условия. В същото време ако в училището няма някои от необходимите специалисти, например логопед, тогава може да определени логопед от друго училище. Така че след становище от координиращия екип за личностно развитие и по решение на директора на приемащото училище заедно с началника на Регионалното управление по образованието, условията трябва да бъдат осигурени. Държавата ще направи всички необходимо, за да осигури условия по места, където е необходимо, разбира се.

Водещ: Да обърнем поглед към децата на българите в чужбина. По програма, доколкото знам, те учат български език повече, отколкото литература. Ще се работи ли по изравняването на броя на часовете и за двата предмета?

Красимира Александрова: В момента съществуват адаптирани учебни програми по „Български език и литература“ за децата на българите в чужбина, по които те работят или прилагат в зависимост от специфичните условия, при които се работи. За началния етап, т.е. от 1 до 4 клас, часовете са три и половина седмично. За прогимназиалния и гимназиалния етап – 1 час литература седмично, 2 часа български език за прогимназиалния, 1 час - за гимназиалния етап. Но да уточним веднага, че става въпрос за единен учебен предмет „Български език и литература“. Разделянето му на часове или адаптирането му за други условия на обучение в чужбина се е наложило именно по настояване на голяма част от учителите, които се занимават с децата на българите в чужбина в неделните училища или училищата към посолствата на Република България.

Нека имаме предвид, че децата учат в чужди училища и обучението по български език и по география и история на България се осъществява допълнително. Ето защо те изучават отделните литературни текстове, които предлагаме в учебните програми за нашите училища в България и съответно чужд език. За тях това не е изключително важно в образованието им.

От друга страна, учителят по български език в тези училища има възможност до голяма степен да съобрази какви текстове ще използва – това най-често са фолклорни текстове. Например народни приказки и песни, различни текстове, подходящи за съответната възраст на децата, на класически български писатели, с които учителят преди всичко да подпомогне съхраняването на българския език или по-доброто му усвояване от децата. Като ме питате ще се работи ли: да. На този етап предстои да бъдат разработени нови адаптирани учебни програми по новия учебен план и утвърдените нови учебни програми за 1 и 5 клас както по „Български език и литература“, така и по „История“ и „География“ за 5 клас в частта, която се отнася само за историята и географията на България. Срокът за проектите на тези програми е до 19 август. След това те ще бъдат предложени на министъра на образованието и науката за утвърждаване.

Водещ: Разбирам, че практиката е наложила този начин на работа в зависимост от нуждите на децата по места?
Красимира Александрова: Да.

Водещ: Да се върнем отново у нас – как стои въпросът с обучението на децата от малцинствените групи, чиито майчин език не е българският и можем ли да говорим за случаи, в които и по-големи ученици все още имат нужда от начално ограмотяване?

Красимира Александрова: По смисъла си стандартът за усвояване на българския книжовен език предвижда допълнителни условия за обща подкрепа, както и по смисъла на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование, включително и за учениците от етническите малцинствени групи, които традиционно населяват България. Допълнителните условия включват модули за децата в задължителна предучилищна възраст. Трябва да кажа, че и в момента условията се изпълняват. Има допълнително обучение по „Български език и литература“ за учениците, които са в задължителна училищна възраст. В този смисъл това е комплекс от мерки за общата или допълнителна подкрепа в зависимост от потребностите на детето или ученика, които - пак казвам - ще бъдат обект на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

За ученици или да кажем лица, които вече не са в задължителна училищна възраст, т.е. навършили са задължителните 16 години, в последните години министерството управляваше проект „Втори шанс“. Вероятно го знаете, Вашите слушатели също са чували за него. Проектът „Втори шанс“ даваше точно такава възможност на лицата, които не са придобили степен на образование - основно или начално - да се включат в групи за обучение по „Български език и литература“ и след това да придобият сертификат за основно или начално образование. Предстои - или поне такава е идеята на Министерството на образованието и науката - по един или друг начин проектът да продължи да действа.

Водещ: Благодаря Ви, г-жо Александрова, за разясненията. Ние ще продължим да следим работата Ви в тази сфера, защото знаем, че качественото обучение по български със сигурност е сред гаранциите, че и децата от малцинствата, и малките бежанци няма да бъдат маргинализирани в обществото ни.

Красимира Александрова: Така се надявам и аз.

Снимка: Pixabay