Цанка Миланова, изп. - директор на Българската хранителна банка: Знаем всеки килограм дарена храна къде е отишла

Само един лайк във „Фейсбук“ не е достатъчен за каузата ни

 

- Г-жо Миланова, какви са резултатите от дейността на хранителната банка от началото на годината?

 

- Дарява се повече храна, въпреки наличието на ДДС. От началото на годината с 40% повече, отколкото през същия период на 2015 г., са храните, които се спасяват от изхвърляне и достигат до нуждаещите се. До средата на миналата година бяха дарени 100 т, а през тази - и то до края на май, количествата достигнаха 140 т.

 

- Какво основно се дарява?

 

- Най-големият дял са мляко, млечни десерти и млечни напитки. На второ място са пресните плодове и зеленчуци. От 270 т годишно общо дарени храни около 40% са млечните продукти и 38% плодовете и зеленчуците. Тези храни са с най-бърз оборот. Причината да стигат до нас в по-големи количества е краткият им срок на годност. За млякото причината е високото предлагане. Големи млекопреработвателни фирми са най-големите дарители.

 

- В кои райони на страната има най-голяма нужда от такива продукти?

 

- Опитваме се да насочваме храна навсякъде, където има нужда от нея. Количествата обаче, които получаваме и разпределяме, са многократно по-малки от необходимите на хората. В България се унищожават над 670 хил. т храни, но до нас достига под 1% от тях. Същевременно над 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността от 320 лв. доход на член от семейство. Някои от тях имат крещяща нужда от храна.

На година успяваме да достигнем до 15-20 хил. човека. Правим го с помощта на партньорски организации. Достигаме най-вече до областите Видин и Пазарджик и по-рядко до други райони на страната. Сътрудничим си с всички, по наша преценка, добре работещи доставчици на социални услуги. Включително и подкрепяни от държавата. Те нямат големи бюджети. За един храноден при тях се дават 1,50-1,80 лв. Ясно е, че с тези пари не може да се осигури много. Дори от началото на годината е факт намаляването на стандарта за издръжка на организациите за социални услуги, които са лицензирани и получават делегиран бюджет. Същевременно нуждата не се е променила, напротив. Ако миналата година тези средства са били оскъдни, то тази година са мизерни. Представете си услуга за деца. С лев-два на ден не може да се осигурят за децата достатъчно свежи плодове и зеленчуци и млечни продукти. Спасението са дарените храни.

 

- До какви групи от хора и как достига вашата помощ?

 

- Те са много разнообразни - от деца, лишени от родителски грижи, хора в защитени жилища и с увреждания, кризисни центрове, многодетни семейства и комуни за хора със зависимости.

Имаме достатъчно ясна система кой може да бъде част от мрежата ни. Въпросните организации трябва да имат подходящо място за съхранение и транспорт за доставката й, за да сме сигурни, че храната, след като напусне нашия склад годна за консумация, ще достигне в същия вид и при нуждаещите се хора.

Другият основен критерии за партньорите ни касае техния програмен опит, как правят оценка на хората, които ще подпомагат, какъв опит имат. На първо място държим те да работят за развитие на общностите, храната там е допълващ ресурс. Разбира се, има групи като бездомните, за които тя е въпрос на оцеляване.

 

- Има ли достатъчно организации, предоставящи безвъзмездни социални услуги и кои са най-големите предизвикателства пред тях?

 

- Да, има такива. Предизвикателство например е да се работи с ромите. Там резултатите се постигат изключително трудно, но ние не правим разграничение по етнос, раса, религия, пол. Важното е партньорската организация, която има нужда от дарена храна, да е по-полезна на подкрепяните от нея хора, да отговаря на нашите изисквания.

 

- Колко центъра имате в страната?

 

- Основният е в София. При предложения за дарение извън столицата координираме връзката между наша партньорска организация и дарителя. Засега не си струва да се инвестира в изграждане на голяма мрежа. В момента служителите на Хранителната банка сме 4 човека. Понякога обработваме средно по 1 тон храна на ден. Помагат ни и доброволци. Те са помощ, но и предизвикателство, защото идват нередовно. По-лесно е да разпределим храната, по-трудно е как да се обработи бързо. Специално свежите плодове и зеленчуци идват при нас във вид, изискващ допълнителна проверка. Буквално се преглеждат един по един.

 

- При отпадане на ДДС за дарените храни сигурно интересът да се дарява храна ще нарасне. Имате ли капацитет да се справите?

 

- От началото на годината преговаряме с потенциални партньори. Имаме възможност да бъдем подкрепени с нови площи за съхранение и увеличаване на екипа. Доста фирми са съгласни да ни подкрепят. Разговаряли сме с тях, плащаното от тях ДДС върху даренията досега да бъде дадено от тях, за да ни помогнат за нова логистика. Става въпрос за международни компании, споделящи нашите ценности на работа. Те са ориентирани за резултата за обществото.

 

- Какво още може да подпомогне дейността ви?

 

- С промените в закона за храните за първи път се приема дефиниция за хранително банкиране. Ще е ясно на какви условия трябва да отговарят занимаващите се с тази дейност и начините да бъдат контролирани. Държавата също има интерес от повече субекти, занимаващи се с оползотворяването на храната, за да достига тя до нуждаещите се, защото ще спести част от парите за социална политика.

В тази връзка искам да припомня как се работи със средствата от социалния фонд на ЕС. Те се харчат през обществени поръчки за доставки и често цената на пакетираните храни излиза по-висока от пазарната. Ние поемаме отговорността, че няма да се злоупотреби. Черно на бяло можем да докажем чрез приемно-предавателни протоколи и сертификати за качество, че храната е дарена, а не се е върнала обратно в магазина. От информацията, която събираме, може да се разбере всеки килограм дарена храна къде, кога и до кой е. Дали е във вид на приготвено ястие или в пакет или е консумирана на място в социална трапезария.

 

- България ли е единствената страна в Европа, в която все още има ДДС за дарените храни?

 

- Сред последните сме, които не са приели алтернативен механизъм, насърчаващ даряването на храна. Все още в Испания и Дания то също се облага с ДДС, но не при равни други условия. Там дарителят сам може да преоцени храната до почти нулева стойност и така данъкът също ще е нищожен. На второ място те ползват по-голям процент преференция при деклариране на годишната си печалба. В Испания се спестява 65% от данъка, а у нас - 10 на сто. Във Франция се намалява 35% от данъка, там няма и ДДС за даряване на храни с кратък срок на годност. Французите са предвидили и тежки санкции за търговските вериги, ако храната, която не могат да продадат, не я дарят на благотворителни организации. Магазините с площ над 400 кв. м във Франция са задължени да имат сключен договор с хранителна банка или подобна организация и когато останат 5 дни от срока на годност на храната, те трябва да я дарят. Глобата при нарушение е 70 000 евро за всеки отделен обект.

Полша също е добър пример, имат 36 такива банки. Дори в съседна Румъния, където още няма хранителна банка, има много инициативи. ДДС върху храните е само 8%, а от септември миналата година за даряване е нула. В Португалия разходите, направени от дарителя за доставка на храната, може да му бъдат върнати на 140%.

 

- Оптимист ли сте след срещата с финансовия министър Владислав Горанов ?

 

- Да. Най-после сме чути, че има смисъл да стимулираме даряването, например с нулева ставка за храните с кратък срок на годност. Разбира се, ще се приеме и определен лимит за каква част от оборота на дарителя да е валидна отмяната на ДДС.

 

- Освен с храни фирмите подпомагат ли ви и по друг начин?

 

- Счетоводството ни се води от голяма фирма безплатно. „Булгарплод-Слатина” ни е дала една част от склада ни без пари, което ни спестява минимум 2000 лв. за наем на месец. Други компании ни предоставят безплатен транспорт и даряват пари. Трети изпращат свои служители да ни помагат в разпределянето на храните, когато има нужда от повече хора.

 

- Отделни хора могат ли да даряват храна?

 

- Отделни хора са наши дарители на храни само в рамките на кампаниите ни „Един килограм доброта”, които се правят 2 пъти в годината. Това е единствената легална форма да се дари храна от физически лица, защото това става в магазина, без да има риск. Според Закона за храните ако човек донесе в хранителната банка например килограм ориз, ние като регистриран оператор на храни не трябва да го приемем, защото може да е бил манипулиран или да е транспортиран по неправилен начин.

 

- Планирате ли кампания през мобилните оператори за дарения с есемеси?

 

- От есента започваме масова кампания с клип, излъчван по телевизиите. В преговори сме с тях това да става безплатно, защото нямаме финансовата възможност да го платим.

 

- Какво бихте си пожелали да си случи по-бързо, освен отпадането на ДДС?

 

- Да получаваме повече реална подкрепа и от фирми, и от отделни хора. Само един лайк във „Фейсбук“ не е достатъчен. Много се радваме и на най-дребните дарения, но от повече хора и фирми.

 

- Според вас българите готови ли са да даряват?

 

- Да. Хората са все по-готови да го направят. Ние сме успешни, защото винаги каним който желае, да дойде да ни види в действие, да се включи. Така ще е убеден, че когато иска да дари пари, ще знае за какво се ползват. Срещу всеки лев разходи ние успяваме да осигурим оползотворяването на дарена храна на стойност 4-5 лв. Тук не включвам стойността на дарените ни услуги и труда на доброволците ни, които са над 770.

 

ВИЗИТКА:

Цанка Миланова е директор на Българската хранителна банка.

Завършила e Международни икономически отношения, а след това Финанси и банково дело.

Работила е в неправителствения сектор и в БЧК, където преди повече от десет години се ражда идеята за хранително банкиране.

Снимка: БХК