Имаме нови квартали, в които няма училища

Интервю с Ваня Кастрева - началник на Регионалния инспекторат по образование в София

- Г-жо Кастрева, кампанията по прием след седми клас върви към своя край. Нормално ли е обаче дори на четвърто класиране да има свободни места в някои от най-престижните ни гимназии?

- Това е допустимо, а дали е нормално, трудно може да се оцени. За мен едно от най-ценните граждански права е правото на избор. В нашата система и в конкретния случай това обстоятелство намира израз и в правото на избор на училище в зависимост от резултатите от страна на родителите и техните деца. София–град предлага много възможности за продължаване на образованието. При нас приемът след 7-и клас върви в няколко посоки. От една страна, това е приемът по Наредба №11, централизиран до третото си класиране. Но той не обхваща всички учебни заведения в системата на столичното средно образование. На територията на София–град има училища, които са към Министерство на културата. Те имат самостоятелен прием, който е успореден с нашия. Спортните училища също имат самостоятелен прием. От друга страна, в столицата има и най-много частни училища. Така че в динамичността на времето, предопределяща и мобилността на хората, изборът на училище е голямо преимущество. Затова аз никога не приемам като проблем обстоятелството, че има разместване на ученици. За мен лично най-ценното е всеки ученик да намери подходящото за него училище и с каквото можем ние да помогнем в този процес.

-Тази година като че ли конкуренцията не беше много голяма на базата на броя потенциални кандидати и обявените места. Това полезно ли е за системата?

- Много е важно да отчитаме стъпките при определяне на план-приема след завършен седми клас, което се случва преди провеждането на националните външни оценявания (НВО). Тази година випускът беше от 9573-ма ученици. По Наредба №11 чрез утвърдения държавен план-прием за профилирани и професионални паралелки ние сме осигурили места за 7648 ученици. Това означава, че сме дали възможност на училищата да защитят своите предложения за професионални и профилирани паралелки, без да обхващаме целия випуск, тъй като никога не можем да предвидим предварително колко ученици ще се справят успешно с националното външно оценяване. Трябва да дадем шанс и на другите училища – тези към Министерство на културата, спортните и частните, също да имат възможност за реализиране на техния план-прием. Така училищата са в конкурентна среда, а учениците в зависимост от постигнатите резултати и своите желания имат възможност да избират. Реално от резултатите от НВО и от желанието на родителите и учениците се предопределя и изпълнението на държавния план-прием. Тази година успешно издържалите и двата изпита - по БЕЛ и по математика, са 7036 седмокласници. При описаните обстоятелства, те не са достатъчни, за да се гарантира приемът на всички училища, участващи в приема по Наредба №11. Затова и на отделните класирания има закрити паралелки. Спокойни са само желаните и успешни училища.

- Което означава, че потенциалните кандидати са по-малко от местата...

- Да, така е, но това не е повод за притеснение. Представете си друга ситуация, при която всичките тези над 9500 седмокласници бяха издържали успешно изпитите по Наредба №11. Каква е гаранцията, че това няма да се случи? Държавният план-прием следва да отговори на потребността на обществото от образовани млади хора в различни направления, да отрази и възможностите на училищата да предложат качествено образование. Както вече казах, неговото изпълнение е в пряка зависимост от резултатите на учениците и техните желания.

- Все пак са закрити 42 паралелки – от общо 292, което не е малък дял. Това не е ли тревожно?

- Ние се движим в съизмерими показали години наред. За мен по-скоро са тревожни други трайни тенденции. Като например това, че родителите продължават да насочват децата си повече към профилирани паралелки, отколкото към професионални; интензивно изучаваният език, който основно избират, е английски. Безспорно, че това е водещ световен език. Но когато едно дете от първи до седми клас е изучавало английски език, ако то е имало качествено обучение, по-добрият вариант е в осми клас да се насочи към втори чужд език, различен от английския, за да може, завършвайки гимназия, да излезе поне с два добре овладяни чужди езика. Дано наложеният избор да не е свързан с недобро качество на обучението по английски език. Страхувам се родителите да не правят избора на английски език, мислейки, че така ще бъде по-лесно на децата им. Определено ще им бъде по-лесно, ако продължат да изучават английски език, но няма да им бъде по-полезно.

- Как си обяснявате тенденцията, че професионалните гимназии губят битката с езиковите поредна година?

- Развитието на професионалното образование е обвързано с нашата икономика, а в последните години не можем да говорим за растеж, а като следствие – и интерес към това образование. Смисълът на професионалното образование е в пряката му връзка с бизнеса и взаимна отговорност за качество и реализация.

От друга страна, чуждоезиковото обучение е една от ключовите компетентности на днешното средното образование. Чуждият език отваря врати към науката, изкуството, света. Без доброто владеене на поне един чужд език не можеш да бъдеш мобилен и конкурентен извън България. Доброто овладяване на чужд език е гарантирано и в учебните планове на професионалните гимназии с прием след завършен седми клас, но това за много от родителите остава неразбрано.

- Как се справят с приема кварталните гимназии, отново ли училищата в центъра са предпочитани?

- Предпочитани са училища в централната част на града и това също е трайна тенденция. Вярно, че училищната мрежа в София не е равномерно разпределена. Градът ни расте в последните десетилетия и имаме нови квартали, в които няма училища. Но трябва да отбележим и още една тенденция, че в тийнейджърската си възраст учениците просто искат да сменят средата, да се разграничат, да се почувстват по-самостоятелни. Това е времето на търсените възможности, на мечтите.

- Какво мислите за идеята на МОН план-приемът в първи клас да бъде централизиран?

- Според мен директорите ще погледнат с облекчение на тази идея. За някои от тях това ще е доста по-лек процес, който по настоящем е много организационно и емоционално натоварен. Носи удовлетворение обстоятелството, че много родители искат децата им да учат в училището, което представляваш, но не можеш да приемеш всички. Останалите извън приема трудно приемат критериите и това няма как това да не предизвика неприятни преживявания и чувства. Различно е при централизирания прием, където няма намеса на субективни фактори и критерии. От години има работеща централизирана система за прием в детска градина, която лесно може да бъде адаптирана към приема в първи клас. С разработването на този нов модул Столична община ще гарантира обхвата на всички деца от града по общоприети обективни критерии. Естествено ще има и своите недостатъци като например обстоятелството, че родителите ще бъдат лишени от възможността за по-диференциран избор за своето дете, защото вероятно основният критерий ще бъде обвързан с местоживеенето на семейството. Има деца, които са изключително даровити и могат да предпочетат да се обучават в училище към Министерство на културата. В духа и на новия Закон всяко училище ще има свой собствен профил, разгърнат в училищната стратегия. От години столичани разпознават например в 144-то СОУ (вече се казва СУ с влизане в сила на новия закон) училището, което предлага разширено изучаване на изкуства, 107-о ОУ като училището, в което още от първи клас се набляга на математиката, а в 20-о ОУ – на изучаването на немски и френски език. Няма друго училище в страната, в което от първи клас да се изучава иврит, както в 134-то СОУ (СУ) , докато в 18-о СОУ (СУ) се изучават източни езици. Как централизираната система за прием в първи клас ще отрази богатството на столичната образователната система и в същото време ще гарантира възможността на родителя да избере подходящо училище за своето дете, е въпрос, на който можем да отговорим след нейното разработване. Дано да се случи.

- От следващата учебна година в гимназия ще се влиза с точки, а не с оценки. Така реално пада минималната летва от тройката на НВО, която съществува в момента. Как ще коментирате тази промяна, която дава възможност на всяко дете да учи в гимназия, без условието да е издържало изпита?

- Вместо да говорим за бал на базата на оценки, ще говорим за бал на базата на точки. За всяко дете ще има училище, както е и в момента. Учениците с най-високи постижения пак ще бъдат в най-добрите гимназии, а тези, които имат по-ниски резултати, ще бъдат в други училища. Тази промяна е в интерес на детето, тъй като е обвързана не само с постиженията на НВО. Всеки ученик трябва да може да продължи образованието си на базата на постигнатите резултати. В момента учениците, които не са издържали успешно НВО, продължават в общообразователна паралелка. Учениците с ниски резултати отново няма да имат възможност да учат в най-желаните училища, защото там просто балът ще е висок. Но пак казвам - и сегашната система не оставя учениците със слаби оценки на националното външно оценяване след седми клас извън училищната мрежа.

- Така всъщност не се ли дава шанс за професионалните гимназии да имат повече ученици?

- Да, разбира се. Учениците, които в момента имат слаби резултати, продължават образованието си в осми клас в общообразователна паралелка на основно или средно общообразователно училище. От следващата учебна година още след завършен седми клас всички ученици могат да бъдат приети и в професионална гимназия. Тази промяна ще бъде възможност за учениците и конкуренция за училищата.

 Снимката е дарение на НПО портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф.