Стоян Фълджийски: Младите българи да не се примиряват!

Стоян Фълджийски, или на кратко Стофи, е роден през 1979 г., като по-голяма част от живота си е прекарва в София. Като един виден представител на зодия близнаци, Стоян обича чистите вода, въздух, храна и хора. За това и голямото Слънце, както той обича да казва, са пътешествията, приятелствата и книгите. Освен това вярва, че вярата е по-силна от невярата, както и че любовта и красотата са сред малкото неща, за които си струва да влагаме част от себе си. От 2007 година досега работи в областите на индустриалната екология, екологичото образование, както и участва в различни кампании за човешкото въздействие върху природата. Стоян е и един от основателите на „Екосистем Юръп”, за които сега ще стане на въпрос.

Разкажи ни за дейността на Екосистъм Юръп и каква е твоята роля в екипа?

Сдружение „Екосистем Юръп” бе основано през есента на 2013 г. с цел да подпомага младите хора в подготовката им за посрещане на предизвикателствата на утрешния ден чрез стимулиране на интереса им към бъдещите явления и овластяването им в процеса на израстване и ангажиране с житейски избор. Иначе казано, искахме да споделим опита, възгледите и надеждите си за бъдещето с младите хора чрез създаването на благоприятна среда за достъп до иновативни, гъвкави и атрактивни приложения, като така допринесем за работещото равновесие между природа, общество и икономика. Основната ни работа е насочена към разработване на учебни помагала за извънкласни дейности, за прогимназиален и гимназиален етап, както и на инструменти за развитие на туризма в неговата естествена посока – да предлага услуга за свързване на човек с природата, без това да става за нейна сметка.

Занимаваш се много активно с образование. Какви са впечатленията ти от младите хора, с които работиш?

Както гласи един графит в подлеза на БТА, перифразиран, „младите хора са супер яки”. Какво повече да се каже. Младите са любопитни за всичко съвременно, интересно и провокиращо. Такива са в кръвта си - млади. Ние живеем в мирно и материално осигурено общество. В такава външна среда човек може да мечтае, да крои планове за бъдещето, да бъде щастлив, да е господар на съдбата си. Образованието следва да подкрепя този процес, не да му пречи. То обаче нито предизвиква младите, че да разкрият потенциала си, нито ги вдъхновява. Образователна ни система изостава. Или както огласи паметникът на съветската армия, перифразирано: „не е много в крак с времето”. Което е тъжно, защото е впрегнат много ресурс, а резултатите -  преценете сами. Някъде, нещо в посоката е сбъркано. Образованието ни не подготвя младите хора за предизвикателствата на утрешния ден, като система казвам, иначе преподаватели има. Истински, призвани, търсещи, можещи. Четохте ли текста на Мария Бъчварова? Само че, не тези преподаватели „поръчват музиката”. Друг го прави. Кой? – Не зная.  Младите хора са и най-чистото отражение на обществото ни, каквото е то, такива са и те. Та, който нещо мърмори по техен адрес, да погледне първо себе си.Образованието и обществото ни са като швейцарско сирене. Младите ни хора обаче жадуват за друго. Иначе заминават за Швейцария или другаде.

Какви върхове би искал да покориш занапред в личен и професионален план?

Мечтая си да имам собствено училище. А дотогава, надявам се да съм се объркал и нещата с образованието на младите хора да не са толкова затлачени. Надявам се, че свободният избор на предмет, учител и класна стая е осъществима парадигма. Защото най-добрата класна стая е природата, а най-преките пътища към любовта, към знанието и познанието са изкуствата и физическата активност. Работя за това. Работя и за създаване на педагогическа инструменти, за провеждане на „истински” зелени училища. Където най-малките се свързват с природата, където тя се превръща в техен учител, в модел за подражание, в мярка за успех. В момента зелени училища са екскурзия до хотел с басейн и калпава храна „на богато”.

Не е тайна, че си любител на природата. Кое е любимото ти кътче в България?

Синеморец и Варвара, Крапец и Тюленово, Урдиният циркус и Мальовица,  Котешкият чал и Тевно езеро. Тези места ме зареждат. Иначе България е чудо. Лошото е, че тази България, България на водата, въздуха, почвата и историята, не принадлежи на българите. Или те не й принадлежат. По-скоро второто. Но, каквото сме си заслужили, като народ, такова получаваме. Няма как другояче.

Посочи някоя личност в световен мащаб, която те вдъхновява.

О, много сложно. Колкото повече човек познава себе си, през колкото повече книги и срещи преминава битието му, толкова по-трудно става да се посочат „кумири”.  Хората, които са вдъхновили мен са много. Без определена подредба, това много включва, много неизчерпателно, Бог, Христо Ботев и Васил Левски, Аертон Сена и Диего Армандо Марадона, Далай Лама и Махатма Ганди, Алберт Айнщайн и Никола Тесла, Боб Марли и Ману Чао, Леонардо да Винчи и Кристо Явашев, Жак Майол и Луи Лурме, Димитър Пешев и Константин Величков. Винаги, когато пиша някой учебник или друго, започвам или завършвам с нечия мисъл.

Какво трябва да направят младите българи, за да станат млади успели българи?

Да си вярват, да търсят въпросите, да се доверяват на себе си, да мечтаят, да искат, да изискват, да не се примиряват, да се обичат, да споделят, да не се страхуват.

Ако желаете да разберете повече за работата на Стоян и неговите съмишленици, може да намерите нужната информация на страниците на техния сайт ТУК.