Бургас, Център за работа с деца на улицата: Нашият труд и всичките усилия, които полагаме в борбата с детската просия, не дават краен резултат

За дейността на Дневен център за работа с деца на улицата - Бургас и как институцията се бори с проблема детска просия, по темата Радио „Фокус” – Бургас разговаря с Таня Колева, директор на социалното звено.

Фокус: Г-жо Колева, много ли са просещите деца в Бургас?
Таня Колева: Както всяка година през летния сезон в град Бургас има просещи. Ние вече функционираме 11 години и мога да кажа, че винаги основната група деца, с които работим, са извършвали просия. Преди години просещите деца бяха много повече, но въпреки нашите усилия и съвместната ни работа с полицията и с отдел „Закрила на детето", за съжаление просията не спира. Спират да просят дадени деца, но пък се появяват нови или пък тези, с които ние сме започнали, вече порастват, стават пълнолетни, създават свои деца и съответно ние започваме да работим с техните братя или сестри. Нашият труд и всичките усилия, които полагаме, не дават краен резултат.

Искам да приканя гостите и жителите на град Бургас, когато видят дете или майка с дете, които просят, да не им дават пари. Ако наистина искат да им помогнат - да им закупят закуска, да им дадат дрехи, които са запазени от техните деца. Много често даже те отказват, когато им се даде нещо за ядене. Те предпочитат пари, защото това е много лесен начин за добиване на приходи. Знам, че много ги съжаляват и искат да направят някакво благородно дело, с което да помогнат на тези просещи хора, но това не е начинът.

Приканвам обществеността да не дава пари, а ако просещата майка и детето са много досадни, да се обаждат на телефон 112 и да подават сигнал за мястото, на което се намират. Полицията трябва поне три пъти в годината да залови детето, че извършва просия, за да може срещу родителя да се заведе дело,с което той да бъде наказан по НК за това, че използва детето си за финансови приходи. Просията се приема като експлоатация на детски труд.

Фокус: В коя част на града са най-много просещите деца?
Таня Колева: Центърът е едно много привлекателно място, тъй като почиващите, например от Созопол, Слънчев Бряг, Несебър, ги водят тук за разходка. Другото място са църквите. Сега лятото няма толкова много, но по всички църковни празници пак се започва. Просещи има пред църквата „Света Богородица“, и пред „Иван Рилски“. Откакто е в ремонт църквата „Св. св. Кирил и Методий“ там вече няма, но и това беше място, на което са често срещани. На църквата в ж.к. „Меден рудник“ също има.

Ние самите не сме установявали да има просещи по плажната ивица, но ни казват, че и там също ходят деца.
Забелязвали сме наши майки с по-малките си деца да ходят между блоковете, между комплексите, по детските площадки и просят от майки, които са излезли с дечицата си да играят на детската площадка. Няма начин как да се справим. Например сега имаме много малко деца, които идват при нас.

Фокус: С колко деца работите в момента?
Таня Колева: Имаме 13 насочени деца от отдел „Закрила на детето“, обаче идват не повече от 6 деца. Когато колегите отидат в махалата и попитат съседите къде са и как са децата, все има някаква причина. Но ние имаме сериозни съмнения, че може би са в к.к „Слънчев бряг", а дори сме имали и деца, които просят в Созопол. Впоследствие вече, към края на лятото майките се прибират- засега още не се е случило, но нищо чудно след една- две седмици някоя от тях вече да се прибере. Специално в к.к „Слънчев бряг“ и град Несебър полицията е вложила страшно много човешки ресурс. Непрекъснато се правят акции, тъй като Слънчев бряг е курортният комплекс, в който има най-много престъпления, съответно там инспекторът Детска педагогическа стая е много активен. Мога да кажа, че благодарение на труда на инспектора и полицията, Районен съд Несебър е осъдил две от нашите майки. Ние преди година и половина имахме две майки, с чиито деца работим, осъдени поради това, че са ги принуждавали да извършват просия в к.к. „Слънчев бряг“. Едната майка беше осъдена условно,а другата беше на пробация. Разбира се, това ги спря за известен период от време и майката, която беше условно осъдена, през зимата и пролетта пак просеше с децата си.

Фокус: Какво включва работата с тези деца?
Таня Колева: Нашата пряка работа е първо, когато ни насочат детето и неговата майка, да се опитаме да ги направим доброволни клиенти, тъй като те идват по принуда. Майката е заплашена, че ако не ползва нашата услуга, детето ще бъде изведено от семейството и ще бъде настанено в специализирана институция-центрове за настаняване от семеен тип. Все пак това са родители, които се грижат за децата си. Колкото и слабички да са децата, с които ние работим, все пак това не са изоставени деца. Това, което е характерно за тях е, че те много обичат майките си и много държат на тях и ги уважават. Това е нещо, което не можем да видим при децата в български семейства, които са задоволени от всякъде. Децата, с които ние работим, са убедени, че като извършват просия помагат по този начин на цялото семейство. Ние влагаме много усилия именно в това да спечелим доверието на тези родители, да ги накараме да ни съдействат и сътрудничат.

Фокус: А каква помощ получават родителите?
Таня Колева: Опитваме се да повишим техните финансови доходи, което обаче е най-трудното. Досега не сме успели. Преди около 6 години на една от майките, с които работихме, бяхме помогнали да започне работа в една бургаска фирма за почистване, съответно тя ходи 3 дни. Така стана, че тя не спази трудовата дисциплина и хората се принудиха да я освободят дисциплинарно. От тогава не искат да взимат на работа родители, с които работим. И ние не сме хората, които могат да убедят съответните работодатели, че този човек ще им свърши работа и няма да им създаде проблеми. Единственият вариант, в който успяваме да им помогнем, е да подадат всички необходими документи, да се регистрират в „Бюро по труда“ и съответно към дирекция „Социално подпомагане“, за да могат да получават поне социални помощи. Само че с течение на времето се случва така, че непрекъснато се налага да напомняме за полагане на подписи. Даже в самото начало, когато се регистрират, социалният работник, който работи със семейството и детето, придружава майката до „Бюро по труда“, помага й да попълни документацията- всички наши родители са неграмотни. Съответно първите два пъти задължително ги придружават до бюрото за да видят как е. Това, което е задължение на родителите, те си го знаят, но все се случва нещо и пропускат подпис. Когато пропуснат подпис по неуважителна причина и нямат медицински документ, за да докажат, че са били болни, според закона биват наказвани. След това в рамките на 6 месеца нямат право да се регистрират в „Бюро по труда“.

Фокус: Каква е възрастта на децата, които посещават центъра и всички те ли са от ромски произход?
Таня Колева: През тези 11 години, в които функционира центъра, децата основно са били от ромски произход. Преди 6-7 години имахме 2 момчета, братя, които бяха българчета. Бяха в период, в който ходиха по заведенията да просят. Тогава действителната причина да просят бе майката, която нямаше работа, а бащата- беше в затвора. Основната причина е бедността. Основно това е била причината при всички деца, с които сме работили. Но с наша помощ, а и майката беше по-ресурсна, намери си работа, имаше приходи. Присъдата на бащата изтече, той излезе от затвора и съответно си намери работа, въпреки че е много трудно за един затворник да намери работа. Тези деца спряха да просят. Там имаше резултат от работата ни. Докато при другите деца, които са основно от ромски произход, става така, че през годините ние сме работили с тях, сега- с по-малките братя и сестри. Всички майки, с които ние работим, живеят на семейни начала с мъже, които устно заявяват, че са биологични родители да децата им, но по документи не са, но също помагаме и на тях. Помагаме им да си изкарат актове за раждане, да си направят лични карти, съответно и те да се регистрират в „Бюро по труда".

За децата предлагаме дневна грижа. Взимаме ги, когато не са на училище, а сега през ваканцията са при нас поне по 5 часа. За децата предлагаме различни дейности. През цялата учебна година, колегите всеки ден посещават ромските махали за да ги вземат. Родителите нямат средства, с които да доведат децата в нашия център, затова се налага колеги, по двама души, отиват в кв. „Горно Езерово“, вземат ги и с градския транспорт се превозват до нашия център. Когато дойдат в нашия център задължително първото нещо, което правят , е да се изкъпят, тъй като условията, в които живеят, не са най-добрите и най-подходящите за тях. Косите им се обезпаразитяват. Всеки ден ги третираме с препарат, перем им дрехите. Детето се облича с чисти дрехи и тогава вече се започват различните занимания с тях.

Сега през ваканцията заниманията, които имаме, са повече развлекателни, като се опитваме да имат и образователен характер. По принцип те са деца, които по-трудно усвояват материала, а всичко, което им се предоставя е под игрова форма, със състезателен характер. Обичат да рисуват, да апликират- да направят нещо, от което да си видят резултата. Тогава се чувстват най-удовлетворени. Също така, една от нашите задачи е да усвоим трудови навици в децата. Даваме им дрехи, които са изпрани и изсушени, а те искат да ги изгладят. Момичетата, особено тези, които са в тийнейджърска възраст, искат да бъдат красиви- даваме им със сешоар да си изсушат косата, да си направят дадена прическа.

В двора на градината ни направихме наша био градина и децата участват заедно с колегите в сеенето на зеленчуци. Сяха грах, а сега поливат домати и краставици, които сме засели в двора. Децата участваха и в сеенето на цветята в съндъчета.

Фокус: Колко души работят в дневния център и полагат грижи за децата там?
Таня Колева: Седем души работят с децата. Това са един управител, трима социални работника, един възпитател с педагогическо образование, една медицинска сестра и един социален асистент.

Снимка: Pixabay