Чък Паланюк: Премахнете „мисловните“ глаголи от речника си
В рамките на шест секунди ще ме намразите. След шест месеца обаче ще бъдете по-добър писател.
Каква е причината и за двете? Казвам го
директно – от този момент нататък, поне за последната половин година, не ви се позволява при писането си да използвате глаголи, свързани с
мисловния процес на героите. Такива са например “мисля”, “знам”,
“разбирам”, “вярвам”, “искам”, “спомням си”, “представям си”, “желая” и
още десетки, дори стотици, които обожавате да използвате.
О, да не забравя и “обичам” и “мразя”. Както и глагола “съм” и “имам”. Но за това по-късно.
Докато някъде около края на този шестмесечен период, който обявявам, просто няма да можете да напишете „Кени се чудеше дали Моника всъщност няма против излизанията му навън по нощите…“
А вместо това ще пишете следното:
„В сутрините след нощите, в които Кени бе
гулял навън след последния градски транспорт, принуден в крайна сметка
да си хване стоп или да си вземе такси към вкъщи, само и само да се
върне при една правеща се на заспала Моника (защото тя никога не спеше
толкова тихо), именно в тези сутрини, след тези разходки, тя щеше да
сложи само своята чаша кафе в микровълната, за да я стопли. Неговата
нямаше и да докосне“.
Нека дам малко примери, които да обрисуват това, което искам да кажа. Целта е не вашите герои просто да знаят нещо – нужно е да представите детайлите около дадена сцена така, че читателят да ги осъзнае, да ги желае, да ги почувства и визуализира.
Никакво “Адам знаеше, че Гуен го харесва”.
По-скоро: “В междучасията, Гуен винаги се
облягаше на неговото шкафче, когато той отиваше към него да го отвори и
да си вземе нещата. Тя завърташе очи, след което си тръгваше,
оттласквайки се с един крак и оставяйки отпечатък от черно токче по
металния шкаф. Наред с това след нея се разнасяше финия аромат на
парфюм, а ключалката оставаше топла от задника й. Абсолютно същата
ситуация се повтаряше и следващото междучасие, без изключение”.
Фокусирате се върху сетивата на читателя и му давате детайлите: действие, миризма, вкус, звук, усещане. В стандартна ситуация писателите използват “мисловните” глаголи в началото на даден параграф. Един вид слагат на масата намерението на героя си и след това го илюстрират.
Например:
“Бренда си знаеше, че няма как да свърши
работата навреме. Задръстването се виеше отдалеч, а батерията на
телефона й бе паднала. Вкъщи кучетата със сигурност вече нетърпеливо я
чакаха да ги изкара навън, и ако не го направеше, щеше да е нужно да
чисти след тях. На всичкото отгоре бе обещала и да полее цветята на
съседите…”
Виждате ли как първото изречение е “тезата” – Бренда просто няма как да успее да осъществи ангажимента си? Тази
теза обаче отнема изненадата и отслабва влиянието на следващите
изречения – вече знаем, че Бренда е обречена, остава само изброяването
на причините. Най-лесният начин за преформулировка е да сложите подобно
изречение след логическия път, по който читателя да стигне до неговата
същина. Или да го преформулирате по напълно друг начин.
Мисленето е абстрактен процес. “Знаенето” и “вярването” са мъгливи дефиниции, които са трудноуловими и варират от
човек до човек. Историите ви винаги ще са по-качествени ако просто
зададете физическата дейност и детайли на героите си, след което
оставите читателя сам да интерпретира знанията и надеждите им. Както и
обичта и омразата им.
Не казвайте просто “Лиза мразеше Том”.
Подгответе читателя сякаш сте адвокат в
съда, детайл по детайл, внимателно презентирайки всяко “доказателство”
за омразата на Лиза.
“Докато учителят проверяваше кой присъства в час, точно когато той произнасяше името на Том, точно в този кратък
момент, преди Том да заяви присъствието си, Лиза му подшушваше “тъпак”, а той казваше “Тук!”.
Друг проблем, доста характерен за
начинаещите писатели, се състои в това, че оставят героите си сами.
Докато пишете, е твърде вероятно да сте сами. Докато читателите Ви четат историите Ви, също е твърде вероятно да са сами. Но героите трябва да
прекарват изключително малко време в такава обстановка. Защото тя
извиква именно десетки “мисловни” глаголи, които са статични и не
допринасят много.
Например вместо “Докато чакаше автобуса, Марк започна да се притеснява колко ли точно време ще му отнеме пътя към…”
Можете да предложите това:
“На таблото пишеше, че автобусът ще
пристигне точно на обяд. Часовникът на Марк обаче показваше 11:57 часа, а по цялата дължина на пътя, до самия Мол в края му, не се виждаше
никакво превозно средство. Със сигурност шофьорът е спрял на някоя
отбивка от пътя и е заспал. Тъпият шофьор си спеше блажено, а Марк щеше
да закъснее. Или по-лошо – водачът на автобуса бе пиян и щеше да иска от него 75 цента за лукса да се качи на превозно средство, в което да умре след грозно пътно-транспортно произшествие”.
Когато даден герой е сам, той със сигурност ще навлезе във водите на спомените или фантазирането, но дори тогава
избягвайте употребата на мисловни глаголи. Почти забравих – забравете и
глаголите “забравям” и “спомням си”. Никакво “Уанда си спомни как Нелсън решеше косата й”, а по-скоро “По време на студентските им години,
Нелсън решеше косата й с бавни и дълги движения на ръката си”.
Най-добре е да “пакетирате” свой герой с
друг и то доста бързо. Съедините ги и нека действието да започне! Не
забравяйте да илюстрирате мислите им посредством действия и думи, а не с вглеждане какво има в кутията на мозъците им. И нещо, което обещах в
началото, странете от невзрачни и изтъркани глаголи като “съм” и “имам”.
Никакво “Очите на Ан са сини” или “Ан има
сини очи”. Заместете го с “Ан се изкашля и махна с ръка покрай лицето
си, за да разсее цигарения дим от очите си, сините си очи, преди да се
усмихне…”
Вместо скучните “съм” и “имам”, опитайте се да изковете детайли около това как точно изглежда вашият герой, какъв е и какво “има” в себе си посредством действия и жестове.
И така постепенно ще намразите мързеливия
писател, който е напълно окей с “Джим седна до телефона и се зачуди защо Аманда така и не му звънна”. Засега обаче ме мразете, ако трябва
мразете ме с цялото си сърце, но не използвайте “мисловни” глаголи. След шест месеца може да се побъркате от използване на купища такива…но ви
гарантирам, че вече няма да искате.
Превод: Александър Димитров
Източник: Аз Чета , 26 август 2016 г.
Сходни публикации
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА