Седем грешки на стартиращите социални предприемачи

Ако обмисляте да стартирате свой „бизнес с кауза“, прочетете кои са най-често срещаните грешки на стартиращите социални предприемачи според Юрий Вълковски, директор на фондация „Промяната“

Близо 200 човека кандидатстваха за предстоящата през октомври, първа за България, Академия за социални предприемачи. Поради огромния интерес, организаторите от фондация „Промяната“ и The Business Institute решиха да удължат срока за кандидатстване до 15 септември.

Ако и вие обмисляте да стартирате свой „бизнес с кауза", то е добре да прочетете кои са най-често срещаните грешки на стартиращите социални предприемачи според Юрий Вълковски, директор на фондация „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change) и основен фасилитатор в предстоящата Академия за социални предприемачи:

Непознаване на социалния проблем

Социалните предприемачи са движени от благородното желание да помогнат на някого, но понякога имат опростена или нереалистична представа за неговите проблеми.

Например: повечето хора си мислят, че децата без родителска грижа живеят в лоши битови условия и са склонни да даряват пари за дрехи и храна. По-запознатите са наясно, че същинските проблеми на тези деца и младежи започват след като напуснат институцията и се оказват на улицата без базисни социални умения – не знаят как да се грижат за себе си, как да кандидатстват за работа, как да си намерят квартира и т.н.

Само най-опитните социални работници знаят, че същинският проблем е не да намериш работата на тези младежи, но да ги научиш как да се задържат на работа и да бъдат добри и надеждни работници. Задълбоченото разбиране на социалния проблем и намирането на ефективни начини за неговото решаване са от ключово значение за успеха на всеки социален предприемач.

Твърде дълго планиране

Една от най-опасните грешки на начинаещите социални предприемачи е стремежът им да изпипат своя бизнес план до най-малката подробност. Много често социалните предприемачи имат предишен опит в социалната сфера, но не са се занимавали с бизнес и затова са много предпазливи. Те правят сложни планове и пишат дълги стратегии, обмислят своя продукт внимателно и се съветват с много хора, но минават месеци преди да предприемат реални стъпки.

На всички тях препоръчвам да се запознаят с концепцията за “lean startup”, която е създадена за технологичните компании, но е изцяло приложима и за социалните стартъпи. Накратко казано: Стартирайте възможно най-рано, без да правите големи първоначални инвестиции. Учете се от грешките си, променяйте продукта в движение.

Липса на връзка между социалната и бизнес частта

Успешна неправителствена организация с опит в социалната сфера решава да създаде собствено социално предприятие, което да носи постоянни приходи и да я направи финансово устойчива. Намерението е прекрасно, но впоследствие се оказва, че бизнесът не може да се движи между другото, че първоначалните разходи са по-големи от предвидените, че екипът на НПО-то не разбира от финанси и продажби…

Вместо приходи социалното предприятие може да донесе не само разходи, но и истинска организационна криза. Това се случва, когато социалното предприятие е планирано като нова дейност, която цели само финансови приходи, без да носи допълнителен социален ефект. В противовес на това, успешните социални предприятия винаги са плътно свързани със социалната дейност на организацията – бизнесът и социалните ползи трябва да вървят ръка за ръка.

Липса на мащаб и амбиция за разрастване

Ако говорите, дори само минута, с млад IT предприемач, ще се убедите, че в своите представи той е следващият Стив Джобс или Илон Мъск. Е, в краен случай може и Бил Гейтс. Увереността, че ще завладееш света е важна част от предприемаческия дух. Парадоксално, това често не важи за социалните предприемачи. Много от тях са фокусирани върху решаването на конкретен, локален социален проблем. Нещо повече, липсва разбирането, че ако твоето социално решение е ефективно и устойчиво, то може да се разпространи извън България, а защо не и по целия свят.

За съжаление, социалните предприемачи често се самоограничават и сами слагат лимити на своите мечти и амбиции.

Мечтата „Център за …"

Често мечтата за устойчива социална дейност приема формата на „Център за …": център за деца с увреждания, център за изкуства, център за спортни занимания и т.н. Понякога бъдещите социални предприемачи започват планирането си от разходите за наем на офис, заплати за поне 3 човека, добре звучащи длъжности на всички ангажирани – CEO, CFO и така нататък.

В тези случаи бъдещото социално предприятие се мисли като голяма, вече утвърдена и печеливша фирма. Това, обаче, може да донесе големи разочарования.

В реалния живот стартъпите – социални или не – започват в гаражи, а не в големи офиси. Често основателите съвместяват много роли, работят от вкъщи и не получават заплата в продължение на дълги месеци. Социалният предприемач трябва да бъде фокусиран върху социалния продукт, който създава – каква полза носи и кой ще плати за него. Наемането на офис и създаването на „център“ са важни стъпки, но те биха могли да дойдат впоследствие, когато основната дейност вече е успешна и устойчива.

Подценяване на маркетинга и продажбите

В България има 4 конкурса и една оперативна програма, които избират и финансират стартиращи социални предприемачи. Бъдещите социални предприемачи разписват на хартия бизнес планове, получават начално финансиране, започват производство, но понякога се оказва, че създават продукти, които не могат да продадат.

В резултат те започват да трупат детски кукли, сапунчета, буркани с мед и други прекрасни продукти, често произведени от деца сираци или от хора с увреждания. Историята зад продуктите обаче не е достатъчна за успешните продажби. За да се реализира продукцията, тя трябва да е не само качествена и конкурентна като цена, но да е подкрепена от ясна маркетингова стратегия, добре планирани и разработени канали за продажба и подготвени хора, които да движат целия процес.

Неясен социален ефект

От друга страна, съществуват и социални бизнеси, които са много успешни в продажбите, успяват да се развиват бързо, достигат до много хора. При тях има друга опасност – да станат неразличими от традиционния бизнес, който не си поставя социални цели. Това би попречило на успешните социални бизнеси да привлекат допълнителна финансова и обществена подкрепа, заради социалните ползи, които носят.

Нещо повече, почти всички социални предприемачи не умеят да дефинират по разбираем начин какъв точно е социалният ефект от работата им. Ако за традиционния бизнес основен индикатор за успех е печалбата в края на годината, то за социалните предприемачи има още един ключов критерий за успех – до каква степен са допринесли за реална социална промяна. Всеки успешен социален предприемач трябва да може кратко и ясно, с конкретни примери и цифри, да докаже пред своите инвеститори и пред обществото, че работи за истинска Промяна.

Юрий Вълковски е изпълнителен директор на фондация "Промяната", част от мрежата на Reach for Change. Съвместно с Нова Броудкастинг Груп, фондацията организира конкурс ПРОМЯНАТА, който търси и подкрепя социални предприемачи с вдъхновяващи социални идеи и амбицията да подобрят живота на децата в България.

Юрий Вълковски ще бъде един от главните фасилитатори на Академия за социални предприемачи. Целта на Академията е да създаде ново поколение социални предприемачи, които да получат знанията и практическите умения за постигане на значима социална промяна и изграждането на устойчив бизнес модел. Срокът за кандидатстване в Академията е удължен - до 15 септември можете да кандидатствате за участие в Академията, 50% стипендия и такса от 240 лв на адрес: se-academy.bg