Белоглавият лешояд е успешно възстановен в България

През 2015 г. се излюпва първото малко на белоглав лешояд в Стара планина, това не се е случвало повече от 60 години насам. През 2016 г. "Зелени Балкани" вече имат пет успешно отгледани малки в Източна Стара планина – Сливен и Котел, четири във Врачански Балкан и два в Кресненския пролом, Пирин.

"С това считаме видът за успешно възстановен в Стара планина и Пирин," обявиха еколозите на пресконференция за отбелязване на този голям природозащитен успех. Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация в Източни Родопи) броят на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200%.

Завръщането на белоглавите лешояди в Стара планина, Кресна и Пирин е плод на 15-годишни обединени усилия на природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици.

За белоглавия лешояд

В Европа извън Иберийския полуостров гнездят под 1 000 двойки на белоглав лешояд на изолирани места, като в много страни популацията му е изчезнала. Уникалната екологична роля на лешоядите като "санитари в природата" мобилизира усилията на природозащитниците и в редица страни като Франция и Италия има програми за възстановяването на вида от райони в които е изчезнал. Работата на Балканите е част от Балкански план за опазване на лешоядите, осъществяван координирано във всички страни на полуострова, плод на мащабно международно сътрудничество.


До първата половина на ХХ век видът е често срещан във всички части на България, като гнезди дори на скалите на Калиакра. В средата на същия век поради избиване и използване на отрови, намалява и през 1971 г. е обявен за изчезнал от страната. През 1978 в Източни Родопи бива открита малка самовъзстановила се колония от 28 птици и 1-2 гнездещи двойки.

Вследствие на активни природозащитни дейности през 2015 г. популацията на вида достига 75 двойки. До 2010 г., в България белоглавият лешояд гнезди само по долината на река Арда в Източни Родопи.

Кампания след успеха

Българските природозащитници ще отбележат успеха с международна кампания, като малките лешоядчета ще имат кръстници от осем европейски страни, а посланиците на 4четири държави ще получат почетни грамоти.

"Опазвайки лешоядите и работейки за възстановяне на техните местообитания и пасищното животновъдство, ние работим и за икономически изостанали райони в страната. Така опазването на биоразнообразието, устойчивото регионално развитие и производството на здравославна храна, вървя ръка за ръка", казва Елена Стоева – ръководител на проекта на "Зелени Балкани" за опазване на лешоядите.

"В момента в страната работят само два екарисажа. Труповете от цялата страна трябва да пътуват натам, къето струва на икономиката и стопаните милиони левове. Лешоядите "вършат" тази работа напълно безплатно, пести се човешкото време и въглеродни емисии, обясни екологът Емилиян Стойнов от Фонда за дивата флора и фауна и така припомни защо е важно да опазваме лешоядите .

Николай Ненчев - директор на ПП "Врачански Балкан" получи награда за личния си принос за завръщането на белоглавия лешояд в тази част на Стара планина. Едно от новоизлюпените тази година малки е кръстено Ники в негова чест.

Програмата за завръщането на вида в Стара Планина и Кресненския пролом/Пирин, продължава вече над 10 години, но най-интензивната фаза започва през 2010 г. с усилията на трите организации и с подкрепата на международни донори като Франкфуртското Зоологическо Дружество, Германската агенция за опазване на околнта среда, Програма ЛАЙФ на ЕС и частни донори, като Приятелите на Зоопарк Виена (Австрия) и Биопарк Де Доуе (Франция), Фондацията за опазване на лешоядите и регионалните правителства на Андалусия, Кастиля и Леон и Екстремадура в Испания.

Снимка: Уикипедия